О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

гр. София, 14.04.2022 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия К. Н. ч. т. д. N 747 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. М. Я., М. П. М., С. П. М., в качеството си на наследници по закон на Н. П. Я., и на Д. Д. Х. срещу определение № 36 от 02.02.2022г. по т. д. № 235/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е прекратено производството по делото, образувано по молба по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение № 1692 от 14.06.2013г. по арб. д. № 1692/2013г. по описа на Арбитражен съд „А. Ю. СНЦ.

Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, чиято неправилност се извежда на плоскостта на твърдението, че нищожността на арбитражното решение може бъде предявена безсрочно, с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, която определя срок само по отношение на искането за отмяна на това решение. Налице е позоваване на разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК, съдържаща забрана за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни арбитражни решения. Сочи, че арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, поради което решението е нищожно. Поддържа се, че защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а защитата по чл. 47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Ако защитата е преминала във втория стадий след измененията на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ бр. 8/2017г.), ВКС следва служебно да констатира нищожността при наличие на неарбитруемост на спора.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да върне исковата молба по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, първият тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че тя е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е недопустима. Взето е предвид, че на 26.02.2014г. на ищцата Д. Х. и на наследодателката на останалите ищци Н. П. Я. /страна по арбитражното дело/ са били връчени покани за доброволно изпълнение, с приложени към поканите копия на изпълнителния лист /както е посочено в поканите/, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение, което не е оспорено от пълномощника на ищците. Прието е, че от посочената дата, е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок. Счетено е, че обстоятелството, че длъжниците са били уведомени за постановеното арбитражно решение, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, се потвърждава и от подадените от тях молби по същото. Въз основа на изложеното, е направен извод, че към 17.12.2020г., когато е заведена исковата молба по чл. 47 ЗМТА, този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. Посочено е, че при липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на ЗИД на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. Счетен е за неоснователен доводът на ищците, че разпоредбата за сроковете за подаване на искова молба касае само хипотезите на отмяна на решение, но не и хипотезите, в които се установи нищожност. Във връзка с това са изложени съображения, че съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия – първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадий е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г./, но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, §6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 8/24.02.1027г./ изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. Счетено е, че само в този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Заключено е, че в конкретния случай първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и поради изтекъл срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий, с оглед на което в случая §6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск.

Определението е правилно.

С. З. за изменение допълнение на ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в чл. 19, ал. 2 ГПК е установена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на пар 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Създадена е и нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, според която, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. За висящите производства в пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП, които следва да бъдат прекратени. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

Правилно първият състав на ВКС е приел, че съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия - първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд. Съобразявайки посочената двуфазност на арбитражния процес, висящо производство по см. на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) е налице и когато първият стадия е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, след влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий. Настоящият случай не попада в очертаната хипотеза, тъй като срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл на 26.05.2014г., поради което липсва висящ арбитражен процес по см. на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.). Ето защо, по отношение на атакуваното арбитражно решение не намира приложение новото основание за неарбитруемост на спора. Правилен е изводът на първия състав на ВКС, че доколкото искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА се основава на него, искът е недопустим, тъй като противното би означавало да се придаде обратно действие на разпоредба, за която законът не предвижда това.

Неоснователно е и позоваването на новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, но само ако те покриват критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, съобразно изложените по-горе съображения.

Предвид изложеното, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 36 от 02.02.2022г. по т. д. № 235/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.