Р Е Ш Е Н И Е

№ 646

гр. София, 01.11.2024г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И.

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 3793/2023година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на С. Й. Б. представлявана от адв. Н.Д. и адв.Г. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторката Б. не е доволна от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №167 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 369/2021 г. на Окръжен съд –Сливен за отхвърляне на нейния иск за разликата над присъдените 40 000 лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Б. Й. Б. в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г и причиненено от водач, застрахован при ответника ДЗИ-Общо застрахожване“ ЕАД за риска „ гражданска отговорност”,както и в частта, с която въззивният иск отхвърля иска й за обезщетение над размера от 6000 лева, като према за завишена и неоснователна претенцията над този размер до 100 000лева, частичен иск от 250 000лева, след направено изменение на петитума.

За да постанови решението в обжалваната понастоящем негова част и като е приел за установени предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя, а по отношение на ищцата С. Й. Б. право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат по изключение, мотивирано от особено силна привързаност, по - голяма от считаната на нормална за съответната родствена връзка и предвид установените в конкретна степен негативни изживявания при ищцата /ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС / апелативният съд е приел за справедлив стойностен адекват сумата 6000лева. Позовал се е на ППВС №4/1968г, на общественото схващане за справедлива обезвреда и съдебната практика, съгласно която се държи сметка за обществено - икономическата конюнктура и като ориентир - нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП . Въззивният съд е приел, че ищцата и починалия са на близка възраст, отраснали заедно като деца, от 1986г единствено с грижите на майка си и без баща, който е напуснал семейството. Близките им отношения не са били накърнени в зряла възраст. Заствидетелствани са отношения на взаимопомощ и сплотеност, оценени като надхвърлящи обичайните за брат и сестра Нито братът, нито сестрата са създали собствени семейства, живеели са заедно със своята майка в едно домакинство . Еднопосочни са събраните и обсъдени от въззивния съд гласни доказателства за силна привързаност. Починалият е бил основният стожер на семейството, поддържал е дома, разчитали са на него морално и финансово .От показанията на свидетели и приета съдебно - психологическа експертиза е установено, че ищцата е понесла тежко загубата, претърпяла е разстройство в адаптацията, значително по тежест в първите седмици след инцидента. При нея е констатирано състояние на тревожно-депресивно разстройство, което състояние въззивният съд е оценил като страдания, намерили израз в съществени психични и психиатрични нарушения, които според приета по делото медицинска експертиза не са преодолени. Като е изтъкнал, че преценката за стойностен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да е индивидуална в конкретния случай предвид намерилите проявление обстоятелства, възрастта на въззивницата и на починалия родственик, естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубатата вреди, въззивният съд е намерил за справедливо и достатъчно обезщетение от 6000 лева за ищцата С. Б. . В тази осъдителна част въззивното решение не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила.

В жалбата се поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се присъждане на обезщетение за разликата до заявения частичен размер на иска от 100 000лева . Изтъква се, че въззивният съд не е отчел икономическата конюнктура в страната. Подчертава се нуждата от осъвременена съдебна практика предвид динамиката на инфлационните процеси и че според защитата е справедливо обезщетението да се определя към момента на присъждането му от съда, а не към момента на увреждането .Претендират се разноски за един адвокат, при условията на безплатно поета защита на касаторката Изтъква се, че нейното положение не следва да се утежнява с разноски за адвокат на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба ДЗИ - Общо застраховане ЕАД е депозирал отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата по същество чрез юрисконсулт Я.. Обезщетението за неимуществени вреди е определено с прилагане на относимите по този въпрос критерии, обстоятелствата са обсъдени, размерът от 6000 лева е съответен според общественото схващане за справедливост.Претендира се присъждане на юрисконсултко възнаграждение .

С определение №2751 от 05.06.2024г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в обжалваната от ищцата С. Й. Б. негова част по въпроса за критериите при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по повод причина смърт, решаващо произнесен от въззивния съд с прилагане на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на лице, по отношение на което се приема активна легитимация и основание за обезщетяване за неимуществени вреди съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

По изведения правен въпрос Върховен касационен съд намира за необходимо да изтъкне, че според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възприетите с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешения относно кръга правоимащи са нормативно закрепени в чл. 493а, ал.4 КЗ.Тълкувателното разрешение, намерило израз и при законодателните изменения, сочи необходимостта въззивната инстанция като съд по съществото на спора да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд насока, застъпвана в практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД. По искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя при спазване на правилото на чл.52 ЗЗД при съобразяване със застрахователната сума по застраховката „гражданската отговорност“,не по-ниска от посочените минимални размери в приложимите актове от правото на ЕС,което обосновава и неприлагане на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ, обн. в ДВ, бр. 101/2018г. включително като ориентир (в т. см решение № 147/2024 г. по гр. д. № 1231/2023 г. на ВКС, IV г. о и решение №504/2024г по гр. д№1455/2023г ІІІ г. о на ВКС). При определяне на обезщетението по размер и в този случай следва да се държи сметка за обществения критерии за справедливост, за да се обезщетяват равностойно аналогични случаи (реш. №187/2015г по гр. д № 829/2015г ІІІ г. о,, реш.№51/2024г по гр. дело № 2945/2023година. ІІІ г. о, на ВКС.)Преценката на съда изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, което е гаранция за равно третиране на увредените лица пред закона. Критерият за справедливост изисква да се съобразява стандарта на живот в страната с оглед момента на произшествието, ориентир за което са икономическите показатели, съобразени в насоките, разяснени в решение № 83 по т. д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т. о., реш. № 66 по т. д.№ 619 2011 год. на ІІ т. о. на ВКС, реш.№ 95 по т. д. № 916/ 2011 год. на І т. о. , реш.№ 155 по т. д.№ 711/2011 год. на І т. о., реш.№ 1 по т. д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т. о. на ВКС реш. № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., реш. № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., реш.№ 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о на ВКС , която установена съдебна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.Дадените насоки са приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по застраховка „гражданска отговорност“с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вкл. когато следва да бъде обезщетен брат или сестра на починалия, внук или възходящ от по-горна степен.

По касационната жалба .

Бургаски апелативен съд е приел за установено след успешно проведено по делото доказване, че при конкретните житейски обстоятелства привързаността между ищцата и нейния по - възрастен брат, след като и двамата не са създали друго семейство, живеели са заедно в семейната им къща в [населено място], община Н. З. и ищцата е разчитала на неговата материална и морална подкрепа, е била така силна, че загубата е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между брат и сестра . Не е налице основание този извод да бъде ревизиран от настоящата инстнация, пред която е пренесен единствено спор за размера на обезщетението, като ответникът понастощем не оспорва правото на ищцата да бъде обезщетена за понесените молани вреди по изключение. Въззивното решение е в отклонение от така установена практика по прилагането на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение въззивният съд е направил краен извод, който не е съответен на изложените в решението съображения по релевантните обстоятелства, иначе правилно ориентирани към общественото схващане за справедлива обезвреда в установената съдебна практика, обществено - икономическата конюнктура и като ориентир - нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП. Тези именно показатели не обосновават посочената за стойностен адекват сума от 6000 лева да е достатъчна, за да се спази критерият за справедливо обезщетение, когато са установени продължители и сравнимо по-интензивни болки и страдания от тези, които отношенията между брат и сестра обичайно предпоставят при загуба на родственик. Същевременно понесените от ищцата морални вреди са установено сравними с тези, които критерият в чл. 52 ЗЗД предпоставвя да бъдат справедливо обезщетени в случаите на загуба на подкрепящ, обгрижващ и обичан родител, без обаче да се търси пълно житейско сходство и стойностно приравняване при обезщетенията, присъждани в тези случаи, със случай като настоящия. Такъв подход също би накърнил критерия за справедливо обезщетение и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване . Предвид социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието, настъпило на 18.11.2020г, касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер За да се приложи съответно чл. 52 ЗЗД съгласно отговора на правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за да кореспондира размерът му с понесените морални вреди предвид естествотото, интензивността и продължителността им, обезщетението следва да бъде завишено до размера на сумата 25 000 лева, а над този размер да се приеме, че искът правилно е отхвърлен като прекомерно завишен. При така установените обстоятелства по делото касационната жалба е частично основателна ,

Обезщетението в размер на допълнителната сума от 19 000 лева следва да се присъди със законната лихва, в случая считано от датата 25.11.2020г, на която е предявена застрахователната претенция от увредените и ответникът не е удовлетворил тази претенция доброволно .

Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, като върху допълнително присъденото обезщетение дължимите държавни такси следва да се присъдят в тежест на ответника с настоящето решение, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в размер на 760лева .

В частта, съдържаща определение по разноските дължими от ищцата С. Й. Б., както и по отношение на присъденото възнаграждение за адв Г. Г. Р.,поел защитата на тази ищца безплатно, въззивното решение също се отменя, като в тази част разноските следва да се определят с оглед изхода на делото от касационното обжалване, за всички инстанции. На основание чл. 28 , ал.2 ЗЗД, възнаграждението на представляващия адвокат, включващо и защита по касационната жалба, следва да определи за три инстнации и да се възложи в тежест на ответника, но съобразно уважената част от иска.Пред въззивната инстанция спорен предмет е предявения размер на иска от 100 000 лева, а пред настоящата инстнация разликата над присъдените 6000 лева, като искът е основателен за сумата 25 000лева Наложително е да се посочи, че НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/2) .Остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г., ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при определяне на възнаграждението за случаите на безплатно поета защита, съгласно чл. 38, ал.2 ЗЗД .Предвид фактическата и правна сложност на делото в разглежданата част, която може да се определи като средна за този вид съдебни производства по пряк иск срещу застраховател с предмет обезщетение за неимуществени вреди, при осъществена адвокатска защита с процесуално представителство на три инстанции, при което пред АС Бургас не са събирани нови доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание, провело се без присъствие на защитника на ищцата, същият не се е явил и при разглеждане на делото в открито заседание пред касационната инстанция, но също така предвид значителния материален интерес и осъществена правна защита, засягаща принципа на справедливост залегнал в чл. 52 ЗЗД , възнаграждението на един адвокат следва да възлиза на 2100 лева за трите инстанции/с пояснение за включен в тази сума ДДС, поради регистрация на адвоката по ЗДДС/ Възнаграждението е в този размер, тъй като наред с принципните изисквания в чл.38,ал.2 и чл.36 ЗЗД за възмездност и обоснованост на възнаграждението в съответствие със спецификата на адвокатския труд, следва да се прилагат и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес-принцип на съразмерност. Поради това и съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение от 2100лева за всички инстанции, дължимо от ответника на адвокат Г. Р.,поел защитата на ищцата С. Й. Б. безплатно. Пред всички инстанции, включително за настоящата инстнация ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е представляван от правоспособен юрисконсулт.Съобразно отхвърлената част от иска, при определено юрисконсултско възнаграждение от 300лева за една инстанция, ищцата следва да бъде осъдена да заплати общо 675лева за трите инстанции на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр чл. 37, ал.1 ЗПрП

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Й. Б. с постоянен адрес [населено място], общ Н. З. за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане „ ЕАД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.11.2020г, при което от водач, застрахован при ответника за риска „гражданска отговорност”,е причина смъртта на Б. Й. Б. , за разликата над присъдените 6 000 лева, до размера на сумата 25 000 лева, частичен иск от 100 000лева както и в частта за разноските присъдени в тежест на С. Й. Б. и присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗЗД възнаграждение на адв. Г. Г. Р. от САК като вместо това постановява :

Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане „ ЕАД със седалище [населено място] [улица], ЕИК 121718407 да заплати на С. Й. Б. с постоянен адрес [населено място], общ Н. З. ЕГН [ЕГН] още 19000 / деветнадесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.11.2020г, при което от водач, застрахован при ответника за риска „гражданска отговорност”,е причинена смъртта на нейния брат Б. Й. Б..,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2020г до окончателно изплащане .

Оставя в сила решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част .

Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане „ ЕАД със седалище [населено място] [улица], ЕИК 121718407да заплати на адвокат Г. Г. Р. от САК възнаграждение в размер на сумата 2100лева /с начислен ДДС/ за осъществена безплатно защита и представителство на ищцата по делото С. Й. Б. пред всички инстанции, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата

Осъжда С. Й. Б. с постоянен адрес [населено място], общ Н. З. ЕГН [ЕГН] да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане „ ЕАД със седалище [населено място] [улица],ЕИК121718407,сумата 675 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр чл. 37, ал.1 ЗПрП, за всички инстанции .

Осъжда „ДЗИ - Общо застраховане „ ЕАД със седалище [населено място] [улица], ЕИК 121718407 да заплати да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 760 лева държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.