11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2842

гр. София, 31.10. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1334 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. газ“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 36 от 21.04.2023 г. по в. т. д. № 25/2023 г. на Бургаски апелативен съд. С него след частична отмяна на решение № 135 от 09.06.2022 г., поправено с решение № 257 от 24.11.2022 г., по т. д. № 399/2021 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора срещу „Супер-газ“ ООД, [населено място], „Левтранс 2“ ЕООД, [населено място], „Левтранс 1“ ЕООД, [населено място] и „Уникредит Б.“ АД, [населено място] за обявяване за недействителни по отношение на „Д. газ“ ЕООД на: 1/ непарична вноска от „Супер-газ” ООД в капитала на „Левтранс 2“ ЕООД на недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор 07079.826.572 и седем сгради в същия; 2/ договорна ипотека, учредена от „Левтранс 2“ ЕООД в полза на „Уникредит Б.“ АД с нот. акт № 151, том I, рег. № 1285, д. № 133/2021 год. на нотариус с рег. № 246 на НК, вписана в СВ с вх. рег. № 5276/26.04.2021 г., акт № 12, том 3, д. 2872. С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено решение № 135 от 09.06.2022 г., поправено с решение № 257 от 24.11.2022 г., по т. д. № 399/2021 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ответниците „Левтранс 1“ ЕООД и „Левтранс 2“ ЕООД насрещни искове срещу „Д. Газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД, както следва: 1. иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожността поради симулация на предварителен договор от 12.05.2020 г., сключен между „Д. газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД за продажба на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 07079.826.572 с площ от 5491 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с адрес [населено място],[жк], [улица], ведно с построените в поземления имот сгради с идентификатори: 07079.826.572.1; 07079.826.572.2; 07079.826.572,3; 07079.826.572.4; 07079.826.572.5; 07079.826.572.6 и 07079.826.572.7 и приемане за установено по отношение на „Д. газ“ ЕООД, че същото дружество не разполага със субективното право на предварителен купувач по този договор и съответно няма права на кредитор на „Супер газ“ ООД; 2. иск по чл. 135 ЗЗД за признаване за относително недействителен по отношение на ответниците „Левтранс 1“ ЕООД и „Левтранс 2“ ЕООД на предварителен договор от 12.05.2020 г., сключен между „Д. газ“ ЕООД и „Супер-газ“ ООД за продажба на недвижим имот – земя и сгради.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът твърди, че в атакуваното решение не са изложени мотиви по всички направени възражения, фактите са обсъдени селективно, доказателствата по делото са коментирани непълно, едностранчиво и тенденциозно, а направените въз основа на тях изводи водят до явно противоречие с формалната логика. Счита, че в случая неправилно е разпределена доказателствената тежест относно оспорения като антидатиран предварителен договор. Излага съображения, че „Левтранс 2“ ЕООД и „Левтранс 1“ ЕООД не са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и носят тежестта да докажат възражението, че предварителният договор за продажба на недвижим имот, от който ищецът извежда правата си, е антидатиран. В касационната жалба е мотивирано становище, че въззивното решение противоречи на материалния закон, тъй като в случая са налице предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 135 ЗЗД. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на своите фактически и правни изводи по същество на спора да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност и взаимовръзка? Длъжен ли е да вземе предвид освен всички събрани в хода на процеса доказателства и обичайната практика, наложила се при сключването на предварителни договори?; 2. Дружеството приобретател по оспорена като увреждаща кредитора сделка по чл. 135 ЗЗД с управител физическо лице, което удостоверява с подписа си датата на частен документ в качеството си на органен представител управител на друго дружество, което е продавач /обещател-длъжник/ по предварителен договор притежава ли качеството „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗЗД? В. ли е спрямо него посочената в частния документ дата и как се разпределя доказателствената тежест при оспорването й?; 3. Чл. 193, ал. 3 ГПК приложим ли е в хипотезата на оспорена истинност на частен документ, подписан от едно и също физическо лице в качеството му на представител на две различни търговски дружества, едното от които е издател на частния документ, а другото оспорващ същия и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при това оспорване?“ Поддържа, че въпросите по т. 1 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС– ТР № 1 от 4.01.2001 по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 2 от 2.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. № 980/2011 г., II г. о., гр. д. № 408/2011 г., I г. о., гр. д. № 1347/2010 г., I г. о., гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., гр. д. № 1416/2010 г., III г. о. и др. По отношение на останалите въведени въпроси касаторът се позовава на значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като произнасянето на апелативния съд противоречи на формалната логика.

Ответникът „Супер-газ“ ООД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците „Левтранс 2“ ЕООД и „Левтранс 1“ ЕООД са подали отговор на касационната жалба, в който поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, както и за неоснователност на касационните доводи на жалбоподателя.

Ответникът „Уникредит Б.“ АД оспорва жалбата. Излага съображения, че касаторът не е обосновал въведените основания за достъп до касация, както и че подадената касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че във въззивното производство между страните няма спор по установените от първоинстанционния съд факти, че отношенията между едноличния собственик на капитала и управител на „Левтранс 1“ ЕООД Г. Г. и „Супер-газ“ ООД датират още от 29.08.2017 год., когато между тях е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот с предмет 2000/5354 кв. м. ид. ч. от УПИ IV-899 в кв. 95 по плана на кв. Долно Е. с изключение на построените в него сгради; на 15.01.2018 г. бил сключен анекс към посочения договор, с който купувачът Г. се задължил да купи целия поземлен имот - УПИ IV-899 в кв. 95 по плана на кв. Долно Е., Б., ведно с всички изградени в този поземлен имот постройки и подобрения, включително и изградената модулна бензиностанция, за цена от 190 000 лв. без ДДС, като в договора била уговорена възможност купувачът да избере друг придобивен способ, както и да посочи трето лице приобретател на имота. Съдът е констатирал, че съобразно закрепеното в договора съгласие на страните прехвърлянето е следвало да се извърши след придобиването от продавача на собствените на [община] идеални части от имота при постигнато съгласие цената им да се заплати от купувача или от посочено от него трето лице, както и че след подписване на анекса са предприети действия по изменение на КККР и е осъществено закупуването на собствените на общината части с договор от 03.11.2020 г., като всички разходи за това са били поети от Г.. Установено е, че на 04.08.2020 г. е бил сключен предварителен договор между „Супер-газ“ ООД и „Левтранс 1“ ЕООД за прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД – дружество в процес на учредяване. Съдът е посочил, че ответникът „Супер-газ“ ООД – едноличен собственик на капитала на вписаното в ТР на 13.04.2021 г. „Левтранс 2“ ЕООД е внесъл в капитала на последното дружество процесния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 07079.826.572 ведно с построените в същия седем сгради и находящата се там модулна бензиностанция. В решението е прието, че на 19.04.2021 г. е сключен договор за банков инвестиционен кредит между „Уникредит Б.“ АД, „Левтранс 1“ ЕООД – кредитополучател и „Левтранс 2“ ЕООД и Г. Г. – солидарни длъжници, по силата на който банката е предоставила банков инвестиционен кредит в размер на 199 000 лв. за финансиране покупката на всички дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД, като на 26.04.2021 г. е сключен оспореният като относително недействителен договор за ипотека на процесния недвижим имот, а на 29.04.2021 год. е подписан договор с нотариална заверка на подписите и датата, с който „Супер-газ“ ООД е прехвърлило на „Левтранс 1“ ЕООД всички дружествени дялове от капитала на „Левтранс 2“ ЕООД. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че заемната сума от 199 000 лв. е постъпила на 17.05.2021 г. по банковата сметка за обслужване на обсъдения кредит и на същата дата е преведена от кредитополучателя по сметката на „Супер-газ“ ООД чрез вътрешнобанков превод с основание „закупуване на дружествени дялове на „Левтранс 2“ ЕООД съгласно предварителен договор“.

В обжалваното решение е прието, че ответникът „Супер-газ“ ООД е сключил и писмен предварителен договор с „Д. газ“ ЕООД с посочена в договора дата 12.05.2020 год., с който е поел задължение за прехвърляне на описаните недвижими имоти на „Д. газ“ ЕООД за цена от 200 000 лв., платима, както следва: 10 000 лв. - в деня на подписване на договора и 190000 лв. в деня на подписване на нотариалния акт; според договора срокът за подписване на окончателен договор е бил една година, а в случай на неприключила процедура за закупуване на собствените на [община] идеални части от имота - срокът за сключване на окончателен договор се удължавал с времето, необходимо за приключването на процедурата.

Въззивният съд е съобразил, че ответниците „Левтранс 2“ ЕООД, „Левтранс 1“ ЕООД и „Уникредит Б.“ АД са оспорили съдържанието на предварителния договор, от който ищецът извежда своите права, в частта относно датата на сключването му, и поради това е приел, че в тежест на ищеца „Д. газ“ ООД е да установи, че договорът е сключен на посочената в него дата. В решението е подчертано, че оспорването на верността на датата от посочените ответници е направено с отговорите на исковата молба, докато ответникът „Супер-газ“ ООД е релевирал възражение в същия смисъл едва с въззивната жалба, поради което неговото възражение за антидатираност е преклудирано. Независимо от това, по аргумент от процесуалните правила на чл. 216, ал. 2 и чл. 217 ГПК, в решението е направен извод за валидно сезиране на съда с такова възражение, доколкото същото изхожда от необходими другари на ответника „Супер-газ“ ООД. Подчертано е, че според тези процесуални правила положението на необходимите другари не може да бъде повлияно негативно от пропуските в защитата на „Супер-газ“ ООД, нито от негови признания на факти /ако се приеме, че в отговора на исковата молба „Супер-газ“ ООД е направило признание за датата, на която е бил сключен предварителният договор с „Д. газ“ ООД/.

Въззивният съд подробно е обсъдил доказателствата, на които се позовава ищецът във връзка с установяване верността на посочената в предварителния договор за продажба на недвижим имот, от който ищецът черпи права, дата – 12.05.2020 г., а именно пълномощно с нотариална заверка от 09.06.2020 год., с което управителят на „Супер-газ“ ООД И. С. е упълномощил М. Г. да се снабдява със строителни книжа относно процесните имоти и да ги получава от името на дружеството и на упълномощителя като физическо лице, и показанията на М. Г., разпитан като свидетел по делото, според които пълномощното му е дадено във връзка със заявени от Х. Х. инвестиционни намерения по отношение на процесния имот. Решаващият състав е счел, че показанията на свидетеля не установяват сключване на процесния предварителен договор към момента на заверяване на пълномощното. Посочил е, че инвестиционните намерения на управителя и едноличен собственик на капитала на „Д. газ“ ЕООД Х. Х. не са равнозначни на писмено договаряне по предварителен договор с обвързващ характер. Изтъкнал е, че самото пълномощно, което носи достоверна дата, по никакъв начин не свързва предоставените от „Супер-газ“ ООД на проектанта Г. права за снабдяване с документи точно с инвестиционното намерение на „Д. газ“ ЕООД. Според състава на Бургаски апелативен съд такава връзка се прави в показанията на свидетеля Г., които не могат да бъдат ценени безрезервно, доколкото не кореспондират с фактическите твърдения на ищеца и с изявленията на страните по предварителния договор. Извън това, съдът е подчертал, че показанията на свидетеля Г. противоречат и на показанията на свидетелката П., която е работила в обекта и не е виждала някой, който да извършва замерване. Съдът е заключил, че от ангажираните от ищеца „Д. газ“ ЕООД доказателства не се установява по несъмнен начин, че предварителният договор между ищеца и ответника „Супер-газ“ ООД е сключен на датата 12.05.2020 год. – преди оспорените с исковата молба като относително недействителни апорт и договорна ипотека.

В атакувания съдебен акт е отбелязано и обстоятелството, че ищецът „Д. газ“ ЕООД не разполага с оригинали на документите за експлоатация на обекта, а те се намират в дружеството, в чийто капитал са апортирани. Що се отнася до разписката за предаване на сумата от 10 000 лв. от „Д. газ“ ЕООД на „Супер-газ“ ООД от 12.05.2020 год., съдът е отбелязал, че тя също е без достоверна дата и не може да установи сключване на предварителния договор, от който ищецът „Д. газ“ ЕООД черпи права, преди оспорените с иска по чл. 135 ЗЗД сделки.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.

Първият от въпросите по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. По този процесуален въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора и служебно известните на състава решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Неоснователни са доводите на касатора, във връзка с които е въведен процесуалният въпрос, че при формиране на изводите си за неосъществено пълно доказване от страна на ищеца „Д. газ“ ЕООД, че предварителният договор между посоченото дружество и „Супер-газ“ ООД е сключен на 12.05.2020 г., въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства. С оглед твърденията на касатора за конкретни доказателства, които не са обсъдени от съда, следва да се посочи, че въззивният акт обективира подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства с източник показанията на свидетеля М. Г. във връзка с даденото му от И. С. – управител на „Супер-газ“ ООД пълномощно с нотариална заверка на подписа от 9.06.2020 г., ясно изложение в коя част показанията не съответстват на останалите събрани по делото доказателства - показанията на свидетелката П. и писмените доказателства относно квадратурата на процесния недвижим имот и закупуването от [община] на собствените й идеални части от имота, както и на твърденията на ангажиралия свидетеля Г. ищец. Не може да бъде споделено разбирането на касатора, че съдът не е коментирал разписката от 12.05.2020 г., съгласно която касаторът е заплатил на съконтрахента си по предварителния договор 10 000 лв. съобразно уговореното. Действително по делото е установено, че разписката е подписана от представителя на „Супер-газ“ ООД, което е дало повод на съда да отбележи, че оспорването на автентичността й от ответниците е неуспешно. Съдът обаче е счел, че се касае до документ, който не е годен да установи сключването на процесния предварителен договор преди оспорените с предявените искове апорт и договорна ипотека. По тези съображения не може да се приеме, че апелативният съд се е отклонил от задължителната и постоянна практика на ВКС по поставения процесуален въпрос, съответно не е налице въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал след обсъждане на събраните по делото доказателства, е относима към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Вторият въпрос по т. 1 от изложението относно задължението на съда да вземе предвид освен събраните доказателства и обичайната практика, наложила се при сключването на предварителни договори не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е поставен от касатора в контекста на твърденията му в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че при преценката на показанията на свидетеля Г. съдът е придал неоправдано значение на факта, че оригиналите на документите за процесния имот се намирали у „Левтранс 2“ ЕООД и не е съобразил константната практика при сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот на купувача да бъдат предоставени копия от документи, при това не всички, а оригиналите да бъдат предадени при сключването на окончателния договор пред нотариуса. В този смисъл въпросът е насочен към оспорване правилността на изводите на съда и не би могъл да мотивира достъпа до касация при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал и въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на формулирания въпрос, доколкото въобще не се позовава на практика на ВКС, на която въззивният акт да противоречи. Извън това, обичаите в практиката са част от критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договора или на отделни негови клаузи, каквото не е осъществено от съда в случая.

Останалите два въпроса, за които касационният жалбоподател твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, също не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на извършените от ответниците процесуални действия и на мотивите на въззивния акт. При формулировката на въпросите се отчита, че И. С., подписал предварителния договор, от който касаторът черпи права, в качеството на управител на „Супер-газ“ ООД е бил представител и на ответника „Левтранс 2“ ЕООД, в чийто капитал е апортиран процесният недвижим имот. Въведените въпроси обаче не са съобразени с обстоятелствата, че в случая се касае до съединяване на искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за установяване относителната недействителност на апорт и договорна ипотека, по които ответниците търговски дружества са необходими другари, като съдът е приел, че част от тях – „Левтранс 2“ ЕООД, „Левтранс 1“ ЕООД и „Уникредит Б.“ АД са направили допустими възражения за антидатираност на договора, на който се позовава касаторът, както и че договорът не е подписан преди оспорените сделки. Именно с оглед тези фактически възражения и при приложение на правилата на чл. 216, ал. 2 и чл. 217 ГПК съдът е счел, че датата на сключване на предварителния договор следва да бъде установена еднакво спрямо ответниците необходими другари в исковия процес, като евентуалното признание на ответника „Супер-газ“ ООД на датата подлежи на преценка с оглед на останалите данни по делото.

В случая не може да се приеме за осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ГПК е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. В решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., II т. о., решение № 23 от 14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г., II т. о. и решение № 100 от 6.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г., II т. о. се приема, че съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица; частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не доказва фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на документа. С решение № 17 от 13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г., I т. о. и решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., I т. о. са дадени разрешенията, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по см. на чл. 181, ал. 1 ГПК, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства; доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Кръгът на третите лица по чл. 181 ГПК е разяснен в решение № 235 от 4.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ВКС, II г. о., като е посочено, че трето лице по см. на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа; трети лица са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране; другите неучаствали в документа лица не са трети лица. Становището, обективирано в последното цитирано решение, е възприето изцяло в решение № 177 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., III г. о., решение № 80 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 161/2012 г., IV г. о., решение № 50085 от 9.01.2024 г. по т. д. № 1409/2022 г., I т. о. и др. В случая въззивният съд е съобразил извършеното оспорване на датата на предварителния договор, от който ищецът черпи права, от ответниците „Левтранс 2“ ЕООД, „Левтранс 1“ ЕООД и „Уникредит Б.“ АД, които не са участвали в съставянето на документа, и нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства е счел, че ищецът не е доказал сключването на договора на посочената в него дата, съответно преди сделките, които са оспорени с исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съществуването на практика на ВКС по релевантните въпроси, с която са съобразени и изводите на въззивния съд, изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Доводите на касатора, че изводите на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства и съдът е игнорирал правната и житейска връзка между записаната в договора, от който ищецът извежда правата си, дата, същата дата на разписката за получен задатък по договора и датата на пълномощно от 9.06.2020 г. с нотариална заверка на подписа насочват към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и предполагат извършване на проверка на доказателствата по делото, която не би могла да се осъществи в производството по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 21.04.2023 г. по в. т. д. № 25/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.