О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4930

гр. София, 31.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.10.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №892 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Р. Б. чрез М. Д.- прокурор в Апелативна прокуратура- П., и И. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Ю. Т., против Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- П..

С жалбата на Прокуратурата на Р. Б. решението се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в продължително стресово състояние, психически дискомфорт, силно негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, проблеми в семейството и цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания, поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, влошено здравословно състояние - високо кръвно налягане, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него незаконно наказателно производство по ДП № 256/ 2016 г. по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, н. о.х. д. № 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в. н.о. х.д. № 118/ 2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд и н. о.х. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, завършили с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощниците му по делото адв. А. С. и адв. Ю. Т., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на И. С. Д. въззивното решение се обжалва в частта му, с която е било потвърдено Решение № 249 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд- С. З. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 100000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 100000 лв. до предявения размер от 200000 лв. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената от И. С. Д. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Р. Б.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд - П. е приел, че с постановление от 05.07.2016 г. по пр. пр. № СП-2789/2016 г. на Районна прокуратура - Стара З. против ищеца И. С. Д. е образувано досъдебно производство №256/2016г. за това, че през 2016 г. в [населено място] е склонявал длъжностни лица от прокурорските и съдебни органи в съдебен район Стара З. да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването, което е престъпление по чл. 289 от НПК. На 04.08.2016г. са били извършени обиск на И. Д. и претърсване и изземване, като са иззети вещи и книжа, организирана е физическа охрана на помещение и запечатване със стикер на кабинета на ищеца. С постановление от същата дата на прокурор при Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“, е разширен предметът на разследването по досъдебното производство, като е указано да се съберат доказателства за това, че на неустановени дати в периода от октомври 2015г. до април 2016г. в [населено място] И. Д. е използвал служебното си положение с цел да набави за другиго противозаконна облага, което е престъпление по чл. 282 от НК. С постановление от 21.10.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 289 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като постановлението е предявено на Д. на 28.10.2016г. На 04.11.2016г. е предявено разследването, като материалите от досъдебното производство са предоставени на обвиняемия и защитниците му за запознаване. С мнение от 08.11.2016 г. досъдебното производство е изпратено на Софийска градска прокуратура за предаване на обвиняемия на съд. На 22.11.2016г. в Окръжен съд - С. З. е внесен обвинителен акт против И. Д. за продължавано престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 289 от НК, образувано е н. о.х. д. № 574/2016 г., но след отвод на всички съдии от съда производството по делото е прекратено и то е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С определение № 114/02.12.2016 г., постановено по ч. н.д. № 1258/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Сливен, където на 08.12.2016 г. е образувано като н. о.х. д. № 606/2016 г., завършило с присъда № 5/16.01.2018 г., с която И. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 289 от НК, на основание чл. 54 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК той е признат за невиновен и оправдан. С присъда № 102/11.07.2018 г. по в. н.о. х.д. № 118/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд е била отменена присъдата на Окръжен съд - Сливен в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 289 от НК, като вместо това Д. е признат за невинен и оправдан за извършване на това престъпление, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 229/28.01.2020 г., постановено по н. д. № 1007/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III н. о., е оставена в сила въззивната присъда. Съдът е приел, че общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство от момента на извършените процесуалноследствени действия, когато той е узнал за него /04.08.2016 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /28.01.2020 г./ е 3 години, 5 месеца и 24 дни. Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е бил назначен за държавен служител в системата на МВР на 06.10.2003г. със заповед на министъра на вътрешните работи на длъжност „Разузнавач І степен“, заемал е различни длъжности в системата на МВР, от 14.05.2015г. е назначен на длъжност В. началник на сектор „Борба с организираната престъпност“ - Стара З. към ГДБОП - МВР, на 11.07.2016г. е назначен като началник сектор Б., от 03.04.2020 г. е разузнавач ІV степен в група „Престъпления против собствеността“, от 30.11.2021г. е В. началник на група „Миграция“ при ОД МВР - Стара З., а от 16.05.2022г. е началник група „Миграция“, като в този период е награждаван шест пъти и не са му били налагани дисциплинарни наказания. Против ищеца е било водено дисциплинарно производство, започнало на 06.02.2017г. и прекратено със заповед от 03.05.2017 г. При започване на това производство И. Д., считано от 10.02.2017г., е отстранен временно от длъжност и са му иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, а след прекратяване на производството той е възстановен на заеманата длъжност и е разпоредено да му се изплати възнаграждение за времето на отстраняване и да му бъдат върнати служебната карта, полицейския знак и служебното оръжие. С решение от 23.12.2016 г. на началника на І РПУ – Стара З. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на И. Д., в т. ч. ловна пушка, 3 бр. ловни карабини и ловен автомат.

При така установените факти по делото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан. Приел е, че в случая на ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - по чл. 282, ал. 2 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години/ и по чл. 289 от НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години/, а по първото има и възможност за лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК да се заема определена държавна или обществена длъжност. По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищецът е претърпял увеличена тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде осъден и да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ заедно с престъпници, чиито престъпления той е установил, психически и емоционален стрес, затваряне в себе си и нежелание да контактува с познати, от весел, общителен и постоянно работещ се превърнал в затворен, саможив и уплашен за бъдещето си човек, изпадал в състояние, в което нищо не му доставяло радост, бил в невъзможност да се грижи за семейството и децата си, между него и съпругата му възникнал разрив, довел до тяхната раздяла, при която той вече не живеел постоянно и с децата си, отдръпнали се голяма част от колегите му, особено извън отдела, който ръководел, променило се общественото мнение по отношение на него и професионалните му качества и постижения, били забравени предишните му постижения и награди, а се гледало на него като на престъпник, били ограничени правото му на свободно придвижване и упражняване на другите човешки права при налагане на мярка за неотклонение „подписка“ и мярката „забрана за напускане пределите на страната“, влошило се финансовото му състояние за периода на отстраняването му от длъжност; поради отнемане на разрешителното му да носи оръжие и самото оръжие не можел да ходи на лов за продължителен период от време, където се разтоварвал, като всичко това повлияло негативно върху психиката на ищеца, както и на физическото му състояние, имал проблеми със съня и световъртеж, развил артериална хипертония, наложил се редовен прием на медикаменти, който трябва да поддържа през целия си живот, като и до момента не е преодолял напълно изживения стрес и отрицателни емоции. Посочените негативни преживявания били засилени и от факта, че преди образуване на наказателното производство ищецът бил уважаван и отговорен дългогодишен служител в системата на МВР, при създаване на новата структура на Б. в Стара З. бил назначен за неин началник, което било голяма отговорност, той и екипът му постигали значителни успехи в борбата с организираната престъпност, за което бил награждаван неколкократно, в течение на години изграждал авторитет и добро име в обществото, бил уважаван като професионалист и обичан като човек от колегите и близките си, а за съвсем кратко време нещата радикално се променили и от разследващ се превърнал в разследван, при това за престъпления, свързани с кръга на служебните му функции, което подкопало доверието в него не само сред познатите и колегите му, но и сред цялото общество, доколкото Стара З. не е много голям град и новините се разнасят бързо. Осъществената от Специализираната прокуратура и Специализираното звено „Антикорупция“ операция и извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, били отразени в печатните и електронни медии, включително по повод официално изявление на говорителя на главния прокурор, като съдът е приел, че вредите от това разгласяване, независимо дали е в резултат на официални изявления на представител на прокуратурата или предварително подадена от нея информация, са пряка последица от повдигнатото на Д. обвинение, прието за незаконно.

За неоснователно е счетено възражението на Прокуратурата на Р. Б. че наказателното производство не е засегнало съществено професионалната репутация на ищеца, тъй като и понастоящем той продължава да работи в системата на МВР. В тази връзка съдът е изложил съображения, че след приключване на дисциплинарното производство Д. е бил възстановен на заеманата преди това длъжност, но впоследствие е преместен на длъжност „Разузнавач ІV степен“ в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, отдел „Криминална полиция“, а по-късно е станал началник на група „Миграция“ при ОДМВР – Стара З.. Приел е, че възложените му функции и отговорности не са на същото ниво, каквито са били преди образуване на наказателното производство. Съдът е приел, че ответникът не следва да отговаря за вредите, причинени от воденото против Д. дисциплинарно производство и отстраняването му от длъжност. Посочил е, че независимо от факта, че е бил подаден сигнал от наблюдаващия делото прокурор за образуване на дисциплинарно производство и отстраняване на ищеца от длъжност поради това, че са му повдигнати две обвинения за извършени престъпления, свързани с осъществяваната от него длъжност, то решението за образуване на дисциплинарното производство е взето от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 207 от ЗМВР. Макар дисциплинарното производство да е пряко свързано с воденото наказателно производство по обвинение в извършено от ищеца престъпление по служба и престъпление против правосъдието, мотивирали издаване на заповедта за отстраняването му от длъжност, правото да прецени дали да бъде образувано такова принадлежи на министъра на вътрешните работи при упражняване на неговата оперативна самостоятелност. Съдът е отчел и обстоятелството, че прокуратурата е правила искане до съда за отстраняване на ищеца от длъжност, което искане е било оставено без уважение с определение на Окръжен съд - Сливен от съдебно заседание на 16.01.2017г., което е било протестирано от прокуратурата пред Апелативен съд – Б., който с определение от 20.02.2017 г. е потвърдил акта на окръжния съд, като това искане и извършените процесуални действия по повод на него също са се отразили негативно върху ищеца. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст, професионална реализация и създадено име в обществото, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, разрив във връзката със съпругата му и последващ развод, довел и до раздяла с децата му, изживените негативни емоции, влошаването на психическото и физическото му състояние, невъзможността да практикува любимото си хоби - лова за продължителен период от време, създадената несигурност в бъдещето поради възможното осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на две тежки умишлени престъпления, в т. ч. предвижданото за тях наказание /лишаване от свобода от една до осем години, съответно лишаване от свобода от една до шест години и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност/, отчитайки факта, че му е била наложена най - леката мярка за неотклонение „подписка“, но и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, продължителността на наказателното производство в двете му фази /около 3 години и 6 месеца/, липсата на осъждане на Д. за престъпления или други противообществени прояви, при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., включително времето на настъпването на вредите и обществено - икономическите условия на живот, и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът е приел, че ответникът Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., а над този размер до пълния предявен такъв от 200 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поставя следните въпроси:

1.При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?

2.Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?

По отношение на първия правен въпрос се твърди, че въззивното решение е в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и с постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на I ГО на ВКС, Решение № 321/26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. на IV ГО на ВКС. По отношение на втория правен въпрос се твърди, че въззивното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика - т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012г. на IV ГО на ВКС, Решение №832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010г. на IV ГО на ВКС, Решение №53/07.05.2019г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018г. III г. о. Решение №30/08.03.2022г. на ВКС по гр. д. № 2300/2021г., III г. о.,Решение №154/8.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 319/2019г„ III г. о.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът И. С. Д. се позовава на основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба?

Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите на двете страни от изложенията, уточнени от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: относно критериите и обстоятелствата, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и за задълженията на въззивната инстанция при определянето му да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №203 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №514/2023г. по описа на Апелативен съд- П..

УКАЗВА на касатора И. С. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване делото да се докладва на председателя

на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.