Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А. чрез адв. Г. срещу решение № 788 от 08.04.2022 г. по гр. д. № 8445/2021 г. на Софийски градски съд, II–Г въззивен състав.

Ответникът по жалба – СНЦ „Български туристически съюз“ с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв.. Р е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № ІІ-55-20100030 от 20.04.2021 г. по гр. д. № 28928/2020 г. на Софийски районен съд, 55 състав за отхвърляне на предявените от Т. Х. А. срещу СНЦ „Български туристически съюз“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението му със заповед № 166/05.05.2020 г. на работодателя за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“ при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 5 400 лева за периода 05.05.2020 г. - 05.11.2020 г.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ищецът е работил при ответното сдружение по трудов договор на длъжността „експерт системно осигуряване, международна и хижна дейност“. Със заповед № 166/05.05.2020 г. на работодателя трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работа за повече от 15 работни дни и поради обявеното извънредно положение в страната. Прието е, че релевантните факти от състава на посоченото основание за уволнение са се осъществили, тъй като трудовото правоотношение с ищеца се е развило при обявено извънредно положение, а впоследствие и при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Развити са доводи, че „спиране на работата“ по смисъла на визираната разпоредба означава по разпореждане на работодателя временно да се преустанови дейността - на цялото предприятие или на отделна негова част. Изтъкнато е, че с новоприетия текст на чл. 120в, ал. 1 КТ се установява право на работодателя при обявено извънредно положение със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Според решаващия състав на градския съд до преустановяване на дейността на предприятието може да се стигне и не само по волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със заповед на държавен орган (ал. 2). Тогава работодателят е длъжен да не допуска по време на преустановената дейност работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. Прието е също, че съгласно новото правило на чл. 267а КТ за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в КТ работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Извършен е сравнителен анализ на това правило спрямо завареното законодателство, регламентиращо престоя в предприятието на работодателя и е направено съждение, че то установява нова форма на престой или спиране на работата на работодателя, предвидени в завареното законодателство в чл. 120, чл. 176, ал. 4, чл. 267 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Като особеност в приложението на въпросната нова норма е посочено, че тя че може да обхване не само цялото предприятие или част от него (цех, звено, отдел, засегнат от мерките, установени при извънредното положение), но и отделен работник или служител. Също може да настъпи не само по решение на работодателя, заради обективно съществуващи причини (например извършване на планов ремонт, ревизии и др.), но и да е възникнало в резултат на постановена от държавен орган мярка, която изисква недопускане на работниците и служителите до работните им места. Работодателят може да обяви преустановяване на работата, когато не може да осигури възможност за работа от вкъщи, самото естество на работата им не позволява или е преценено, че продължаването на работата би било неефективно, което определя и затварянето им (например в заводи, цехове, сервизи и др.). Така е формиран извод, че по силата на цитираната новосъздадена правна уредба е допустимо и възможно обявяването на престой или спиране на работата само за отделен работник или служител – по силата на чл. 120в КТ работодателят може да преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното, където работи. Прието, че тъй като чл. 120в, ал. 1 КТ въвежда нова форма на престой/спиране на работата на работодателя, то прекратяването на трудовото правоотношение се извършва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работа за повече от 15 работни дни. Установено е, че този факт се е осъществил по отношение на ищеца – с нарочна заповед от 26.03.2020 г. е наредено преустановяване работата на служителите в предприятието на ответника и е забранен достъпа до работните помещения с изключение на четирима от тях, сред които не е ищеца. Считано от посочената дата спрямо него е налице спиране на работата по обективни причини - въведеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и невъзможност да изпълнява трудовата си функция дистанционно. Периодът от време, считано от 26.03.2020 г. до 05.05.2020 г. е повече от 15 работни дни и попада сред предпоставките от състава на възприетото уволнително основание. Изтъкнато е, че без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност. За неоснователен е намерен довода на ищеца, че обявеното извънредно положение не влияе върху предмета на дейност на ответника, тъй като основен източник на приходи били средствата от наем на обекти, предоставени за социален туризъм, а в случая нямало прекратени наемни договори. При позоваване на чл. 120в от КТ е прието, че работодателят има право да преустанови дейността на определени служители, дори и дейността на предприятието му да не е прекратена изцяло. Изразено е разбиране, че преценката на кои работници и служители да бъде разпоредено да работят дистанционно, и на кои от тях да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността, а при обявено извънредно положение и извънредна емидемична обстановка и с оглед допълнително въведените в периода от 13.03.2020 г. нататък с поредица заповеди на министъра на здравеопазването ограничителни мерки за движение на гражданите и събирането им заедно на открито и закрито. Неоснователността на главния иск е предпоставила неоснователност и на обусловените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя следните правни въпроси, които счита за значими за изхода по делото:

1.„Невъзможност за изпълнение на трудовите задължения от ищеца при условията на дистанционен режим и/или ограничение на ищеца за достъп до работните помещения в сградата, за да изпълнява трудовите си функции“;

2. Кои критерии съобразява работодателят в преценката си кои работници или служители да работят дистанционно и на кои работници да се преустанови работата?“;

3. „Има ли други работници, които могат да изпълняват трудовите функции за длъжността на ищеца и дали основанието за уволнение – намаляване обема на работа не е скрита форма на съкращение на ищеца или се касае за заобикаляне на закона?“

Искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава със следните обстоятелства: през периода на извънредното положение няма прекратен нито един договор за наем с обекти за социален туризъм в страната; разходите за стопанисване и управление на тези обекти (за заплащане на консумативи, за текущ ремонт) са за сметка на наемателите – т. е. извънредното положение не е утежнило платежния баланс на сдружението – работодател; позоваването на текста на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ не е достатъчно за да обоснове законност на уволнението; работодателят не е ангажирал доказателства за реално спиране на работата си; събраните по делото писмени доказателства са компрометирани и не установяват релевантните по спора факти, а те са в доказателствена тежест на ответника.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Всички питания (този под № 1 дори няма такъв характер) не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. За да формира общо основание за допускане на касационен контрол въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). В случая посочените като „материалноправни въпроси“ не са обусловили правната воля на въззивния съд по обжалваното решение. В него липсват изложени мотиви и дадени правни разрешения по тях. Искът по чл. 344, ал. 1 КТ е отхвърлен, защото е установено съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор с ищеца – поради осъществяване на фактите от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Преценката на кои работници и служители да бъде разпоредено да работят дистанционно, както и на кои работници и служители да се преустанови работата, е на самия работодател с оглед характера на дейността и върху нея съдът не може да упражнява контрол – т. е питането няма обуславящ характер. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради спиране на работа за повече от 15 работни дни и поради обявеното извънредно положение в страната, а не поради намаляване обема на работа, както е поставен последния от тази група въпроси – затова и той не осъществява обща предпоставка.

Непоставянето на правен въпрос с обуславящо изхода на делото значение само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнително сочените такива – вж. мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Изтъкнатите обстоятелства, които страната счита, че удовлетворяват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по своето естество пък са оплаквания за неправилност на въззивното решение и изискват анализ, и оценка на доказателства, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Тяхното значение би се проявило при разглеждане на касационната жалба – в производството по чл. 290 ГПК, което обаче се развива след допускане на касационен контрол, а предпоставки за това в случая няма.

В обобщение, жалбоподателят не е обосновал приложно поле на заявените основания за селектиране на касационната жалба, поради което достъпът до касация не може да се осъществи.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 788 от 08.04.2022 г. по гр. д. № 8445/2021 г. на Софийски градски съд, II–Г въззивен състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: