Производството е по чл. 64, ал. 2, чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ж. М. С. вх. № 509272/17.11.2022 г. против постановеното по настоящото дело разпореждане № 50241/01.11.2022 г., с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК е върната подадената от Ж. М. С. частна жалба вх. № 2092/08.03.2022 г. против разпореждане № 39/11.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о., с което е върната като недопустима подадената от наследодателката му М. К. С. частна жалба вх. № 65454/29.06.2021 г. против определение № 185/19.04.2018 г. по същото дело.

В жалбата са направени следните искания от жалбоподателя: по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение № 230/14.07.2022 г. постановено по настоящото дело; по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото; по чл. 23, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител – адвокат М. П. от БАК, както и за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и конституиране на жалбоподателя на мястото на негова майка М. К. С., починала на 09.11.2021 г.

Във връзка с искането за възстановяване на срока за обжалване на определение № 230/14.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о., молителят твърди, че е пропуснал срока тъй като здравето му се влошило – получил силен световъртеж, заради който не можел да пази равновесие.

Възстановяването на срок предпоставя той да е започнал да тече и да е изтекъл, но страната да не е извършила дължимо процесуално действие поради възникнали особени непредвидени обстоятелства, които не е била в състояние да преодолее. Възможността да се иска продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие не изключва възможността да се иска възстановяване на пропуснатия срок, при наличие на предпоставките, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 предл. 2 ГПК предполага знание или предвидимост на обстоятелства, които ще попречат на страната да извърши необходимите действия в срок. Преди всичко обаче искането за възстановяване на срок трябва да бъде насочено към допустимо процесуално действие, което е просрочено. В случая определението, на което се иска възстановяването на срока за обжалване е окончателно. Ето защо, молбата за възстановяване на срока е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Молбата за освобождаване от такси и разноски в производството е основателна.

Обстоятелствата, които съдът взема предвид при извършването на преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства удостоверени с декларация. Ж. М. С. е представил декларация, че е на 38-годишна възраст, неженен, не притежава движимо и недвижимо имущество, живее в общинско жилище. Установява се от декларацията и представения протокол от ЛКК, че е с влошено здравословно състояние – страда от описаните в протокола заболявания. Декларирал е, че не работи и не извършва търговска дейност. Така декларираните обстоятелства за материалното и гражданско състояние на молителя са пълни. По изрично разпореждане на закона подлежат на удостоверяване от самия него, чрез писмена декларация, за чието съдържание последният носи съответна наказателна отговорност. Доколкото от декларацията се установява, че молителят не притежава собствено имущество, че макар и да е в трудоспособна възраст, здравословното му състояние е влошено, то същият е материално затруднен и за да упражни правото си на защита следва да бъде освободен от такси и разноски в производството.

По отношение на основателността на искането за предоставянето на правна помощ следва да се посочи, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от молителя е за процесуално представителство по частна жалба против разпореждане № 50241/01.11.2022 г., с което е върната като недопустима подадената от Ж. М. С. частна жалба вх. № 2092/08.03.2022 г. против разпореждане № 39/11.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о., поради което е осъществено изключението на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. Съгласно чл. 279 ГПК разпорежданията подлежат на обжалване по същия ред, както и определенията, т. е. разпореждане № 50241/01.11.2022 г. подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като при това ще намери приложение даденото с ТР № 6/15.01.2019 г., постановено по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, съгласно което и подадената срещу определението (разпореждането) бланкетна частна жалба е редовна и чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Предвид на тази служебна роля на съда предоставянето на правна помощ в производството по обжалване на постановеното по делото разпореждане № 50241/01.11.2022 г. не би довело до различно положение на молителя. С оглед гореизложеното налице е хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП и молбата за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение.

Исканията за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и конституирането на Ж. М. С. следва да се оставят без уважение. Жалбоподателят е конституиран на мястото на починалата М. К. С. с разпореждане от 09.03.2022 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. М. С. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 230/14.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о., инкорпорирана в частна жалба 509272/17.11.2022 г.

ОСВОБОЖДАВА Ж. М. С. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса и разноски по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. М. С. за предоставяне на правна помощ в производството по ч. гр. д. № 1502/2018 г. на ВКС, ІV г. о., инкорпорирана в частна жалба 509272/17.11.2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ж. М. С. за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и конституирането му като жалбоподател на мястото на починалата М. К. С., инкорпорирани в частна жалба 509272/17.11.2022 г.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: