РЕШЕНИЕ

№ 50005

гр. София 30.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 20.03.2024 (двадесети март две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Мария Христова

при участието на секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3258 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 187/06.01.2022 година, подадена по пощата на 04.01.2022 година, от Р. Е. П., против решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 261 775/23.12.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 4104/2020 година, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявеният от Р. Е. П. против „Електроразпределение Север“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата от 5578.18 лева, представляваща стойност на електроенергия по фактура № [ЕГН]/30.01.2020 година, начислена след корекция на сметката за периода от 10.06.2016 година до 27.12.2019 година, за обект на потребление, намиращ се в [населено място], област Шумен, [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]..

В подадената от Р. Е. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от касаторката против дружеството иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде уважен.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е подал отговор с вх. № 5794/10.03.2022 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

Р. Е. П. е била уведомена за обжалваното решение на 01.12.2021 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 187/06.01.2022 година, като е подадена по подадена по пощата на 04.01.2022 година, а дните от 01.01.2022 година до 03.01.2022 година, включително са неприсъствени. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 50 312/08.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си? и за това в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване и операторът на съответната мрежа начислява измереното количество след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, когато периода от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години, при своевременно отправено възражение от длъжника (страна по договора) за изтекла погасителна давност спрямо това вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли съда за периода на корекцията в частта за давността да я приложи?

По отношение на първия от посочените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че по силата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определя от страните, което става, чрез изложените от тях твърдения относно фактите и обстоятелствата, на които основават правата си, направените във връзка с тях доводи и възражения, а също така и искания. Съдът е задължен да се произнесе по спора, с който е сезиран, в рамките на очертания от страните предмет на делото, като по силата на чл. 12 от ГПК е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Вследствие на това обсъждане съдебният състав приеме кои от твърдените от страните факти и обстоятелства да доказани и кои не. Изводите на съда в тази насока и начинът, по който е достигнато до тях се отразяват в мотивите, които по силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК се прилагат към решението и които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От това следва, че мотивите към съдебното решение не следва да съдържат декларативно изявление на съда, какво приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната, но и да посочва начина, по който е достигнато до този извод. При въззивното обжалване предметът на спора се определя по правилото на чл. 269 от ГПК, като въззивният съдът следи служебно за валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимостта му в обжалваната му част. По отношение на правилността на решението той е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и трябва да се произнесе с оглед на тях. Затова съдът е длъжен да обсъди всички направени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, без да игнорира някой от тях, като в мотивите към решението си посочи не само извода си дали съответния довод е основателен или не, а и начина, по който е достигнал до този извод. Неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение, тъй като страните не могат да узнаят защо съдът е приел дадено становище, а освен това се създават пречки за осъществяване на инстанционния контрол на постановеното решение.

По отношение на втория въпрос трябва да се има предвид, че същият е поставен с оглед приложението на процедурата по чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ и е предвид на това, че времето, за което се начислява измереното в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване количество електроенергия, може да надвишава три години, какво съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е давностния срок за периодичните плащания. Поради това отговорът му предполага да се отговори на това, от кой момент започва да тече погасителната давност за вземанията установени в процедурата по чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, т. е. от момента, в който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника и ако не получи такова да осъществи вземането си чрез използването на държавна принуда. Правилата относно вземането за измерени в невизуализирани регистър на средствата за търговско измерване количества електрическа енергия са уредени в чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ. В ал. 1 на чл. 55 от ПИКЕЕ е посочено, че в предвидения в разпоредбата случай операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, което води до извод, че периодът за начисляване може да бъде и за повече от три години след монтажа. В последният случай нормативният акт не предвижда задължение на оператора на мрежата да определи количеството електроенергия само за период от три години назад, считано от датата на проверката. Същевременно съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа определя дължимата се сума като предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. Видно е, че цялата процедура по определяне на размера на задължението се развива без участието на потребителя, който има право да участва в проверката по чл. 49 от ПИКЕЕ, наличието на която, съгласно чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ е условие за извършване на преизчисляването по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Поради това същият не би могъл да направи възражение за изтекла погасителна давност при извършването на преизчисляването. Същевременно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ предвижда връчването на фактурата и справката за преизчислените количества на потребителя, който по силата на ал. 2 на същата разпоредба следва да заплати сумата на оператора на съответната мрежа. Поради това връчването на посочените документи служи както за уведомяване на потребителя за неговото задължение, така и за покана да заплати същото в посочения във фактурата срок. От това и доколкото не се касае до задължения на потребителя за заплащане на електроенергия, които да са установени при обичайното отчитане на средствата за търговско измерване, следва че задължението на потребителя за заплащане на преизчислената сума възниква след приключване на производството по чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, т. е. след определянето на размера на дължимата се сума, като може да бъде събрано чрез използването на средствата на държавната принуда след връчването по чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ. Именно от този момент вземането става изискуемо и за него започва да тече давност, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Затова и тъй като давността не може да тече преди изискуемостта на задължението потребителят не може да се позовава на давност преди този момент. За него съществува възможността да се позове на изтекла погасителна давност след момента на връчването по чл. 52, ал. 2 от ПИКЕЕ. Твърдението за изтекла преди този момент давност би било неоснователно и такава не може да бъде зачетена.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е правилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че между страните по делото не се спорело, че Р. Е. П. била потребител на електроенергия за недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица]. От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 27.12.2020 година, съставен от служители на „ЕРП Север“ АД [населено място], в присъствието на служители на дружеството и един свидетел, се установявали отклонения в отчитането на потребената електроенергия, поради което СТИ на имота било демонтирано. В БИМ-Регионален отдел на ГД „МИУ“ [населено място] била извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като било дадено заключение съгласно констативен протокол № 49/22.01.2020 година, че след софтуерно прочитане на паметта била установена външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4., която не била визуализирана на дисплея. Със становище за начисление на електроенергия от 27.01.2020 година било одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 30 991 kWh за периода 10.06.2016 година-27.12.2019 година. Въз основа на това становище по партидата на Р. Е. П. било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която била издадена фактура от 30.01.2020 година за сумата от 5578.18 лева. От заключението на вещото лице по изслушаната пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза, се установявало, че към момента на проверката електромерът бил в метрологична годност и техническа изправност; същият бил поставен нов на процесния обект и технически не било възможно показанията в регистри 1.8.3. и 1.8.4. да са различни от нулеви към датата на монтажа; установена била софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, като по този начин електроенергията се пренасочвала към тарифа, която не била визуализирана на дисплея; начисленото задължение било математически правилно изчислено според действащите цени на електроенергията и по коректно приложена за случая методика; начисленото количество енергия било напълно възможно да бъде реално консумирано за корекционния период с оглед пропускателната му способност. Пред въззивната инстанция била изслушана комплексна съдебнотехническа и софтуерна експертиза, вещите лица по която давали заключение, че потребителят бил битов абонат и на това основание СТИ е било параметризирано да отчита и визуализира по двете основни тарифи–нощна (1.8.1.) и дневна (1.8.2.); нямало данни за авторството и момента на извършената софтуерна намеса в програмата за параметризация. В съдебно заседание вещите лица допълвали, че електромерът бил настроен така, че в сумарния регистър да се събира само количеството електроенергия, преминало през нощна и дневна тарифа. Не можели да отговорят на въпроса кога се била появила в невизуализирания регистър неотчетената енергия, тъй като въпросното СТИ не пазело история на промените, пазела се само датата на последно прочитане и датата на последна промяна. При този вид електромери не можело никога да се установи кога евентуално била направена промяната при претарифирането, както и кога била натрупана допълнителната електроенергия в невизуализираните регистри. За да се извършела софтуерна намеса, трябвало да било налично устройство с инсталирана програма, която да се свържела безконтактно с инфраред или с кабел чрез оптична мрежа. Самата програма от производителя се предоставяла с две нива на достъп-едното било само за четене, а второто било за параметризация, ако има потребител и парола, можело да се претарифира, тоест енергията да не се отчита в един регистър, а в друг. Отговорът, който било получен от вещите лица, от „АК Пластроник“ гласял, че били предоставили две нива на достъп, включително и за параметризация, на „Електроразпределение Север“ АД [населено място]. Производителят изрично бил описал, че регистрите с паметта не можели да се нулират или променят, тоест не можело да се добавят данни в скритите регистри, дори ако паметта на електромера се извади, защото имало функции, които блокирали това действие и то не можело да бъде извършено. Електромерът излизал от производителя с нулеви показания по всички тарифи, тъй като точно преди да излезе, той преминавал задължителна техническа и метрологична проверка и нямало как да влезе в търговската мрежа този електромер с някакви показания по другите тарифи. Щом бил с нулеви показания във всички регистри, означавало, че е нов. Посоченото в протокола на БИМ означавало, че имало вмешателство, имало претарифиране, активирана била трета тарифа, която не била активна. При извършване на параметризирането така, че да се активира трета тарифа, се записвала дата, но след това в момента, когато служители на „ЕРП Север“ АД [населено място] влязат пак в програмата, тогава се променяла датата и оставала датата на деня, в който те го били проверявали. След това този електромер отивал в БИМ, там те отново влизали в програмата и отново датата се променяла. Пред въззивната инстанция била изслушана и тричленна съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установявало, че сумарният регистър на електромерите тип Carat digitron отчитала активната енергия само на тарифите със заводска настройка-Т1 и Т2-и следователно него не се сумирали отчетите от ТЗ и Т4, които по заводска настройка следвало да са пасивни; информацията за отчетената в тарифите електроенергия, преминала през измервателната схема на процесния СТИ, не било възможно да бъде изтрита по софтуерен път от енергонезависимата памет на същия; „ЕРП Север“ АД [населено място] разполагало с необходимия обслужващ софтуер на процесния електромер; показанията на тарифите на СТИ не било възможно да се променят с обслужващия софтуер. В съдебно заседание вещите лица заявявали, че било изискване тарифният план да е трайно заложен без възможност за промяна; „ЕРП Север“ АД [населено място] можело да променя тарифния план със софтуера, с който разполага; тарифата била пусната в разрез с указанията на КЕВР да има само две тарифи и била умишлено скрита да не се показва на дисплея. Пред въззивната инстанция бил разпитан свидетелят П. З. Д.–служител на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], която заявявал, че бил съставил протокола заедно със С. Г.. Обяснявал, че проверки на СТИ се извършвала на три етапа: първият бил визуален-оглед за прикачен проводник или вмешателство в схемата на измерване, водещо до неточно и непълно отчитане на електроенергията; вторият-проверка с еталонен уред относно точността на самия електромер; третият-изчитане с преносим компютър и софтуер на всички параметри на СТИ. В конкретният случай не могли да осъществят връзка, поради което демонтирали СТИ и го предали в БИМ за проверка и експертиза. Не знаел причината, поради която не могли да прочетат показанията на електромера. Софтуерът им директно се прикачвал към електромера посредством оптична глава и око на електромера, пускала се програмата и се влизало автоматично без пароли. Нямало връзка с електромера и затова го демонтирали. Тъй като нямало никой в къщата, викнали съсед, който си разхождал кучето. Била му обяснена проверката. Служителите на дружеството мерели таблата, а когато имало проблем, се обаждали на някой да дойде, да види и след това да предприемат действия по подмяната. Спомнял си и за предходна проверка на същия адрес, когато електромерът се намирал вътре в къщата на фасадата, поради което, за да се достигнело до него било необходимо да се мине през дворното място. Тогава се оказало, че електромерът е с тъмен дисплей, съставили протокол, демонтирали електромера и поставили този електромер, с който през 2019 година не могли да осъществят връзка. Заявявал, че обяснили на свидетеля, че не могат да направят връзка и поради тази причина сменят СТИ, да види показанията, на които се смъква. Той възприел това, което правели, съгласил се и подписал протокола.

Предвид горното съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че е предявен отрицателен установителен иск, при който ответникът носел доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтичало вземането и неговия размер. Във връзка с това и с оглед твърденията на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] същото следвало да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно било коригирало сметката на Р. Е. П.. С измененията на ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54/17.07.2012 година, в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 било предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения законодателят бил предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4-6, във връзка с чл. 21, т. 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР били приети действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година. В чл. 45 и чл. 46 от посочените Правила било регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила (чл. 45, ал. 1), както и да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване (чл. 46, ал. 1). Извършената едностранна корекция от страна на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] в конкретния случай се основавала на разпоредбите на чл. 49 и чл. 55 от ПИКЕЕ. Нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвиждала, че в случаите, в които се установяло, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършвало въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП протоколът се подписвал от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не бил служител на оператора. Данните по делото установявали, че съставеният за проверката КП бил в отсъствието на собственика на партидата, но в присъствието на свидетел. Съставеният протокол от формална страна отговарял на нормативните изисквания, изготвен бил при спазване на процедурните правила. Смисълът на подписването на КП от свидетел бил лицето да възприеме извършените пред него действия от служителите на дружеството и с това си действие да удостовери, че това било вярно с поставяне на подпис в протокола. Поради това въззивният съдебен състав приемал, че проверката и КП били изпълнени съобразно нормативните изисквания, поради което и протоколът можел валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител. Изготвена била метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП. Процесното СТИ било монтирано в обекта на потребление на 09.06.2016 година, като в КП за монтажа било записано, че било монтирано СТИ с нулеви показания във всички регистри. При това положение и с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че уредът бил с нулеви показания по всички тарифи следвал извод, че СТИ е било ново, неупотребявано и съответно не е било включван към електрическата мрежа, тоест технически не било възможно показанията в регистър 1.8.4. да са били различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж. При това положение натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.4. към датата на проверката се явявало потребено от абоната, отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от Р. Е. П.. За пълнота следвало да бъде посочено, че тезата на П. за манипулиране софтуера на СТИ от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] се явявала абсолютно голословна и неподкрепена с никакви доказателства. Изложеното водело до извод, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума се явявал неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че от констативен протокол № 1300602/09.06.2017 година (като действителната година трябвало да бъде 2016 година, тъй като посочването на 2017 година се дължало на техническа грешка-показанията на свидетеля П. З. Д., който е участвал в монтажа) на „Енерго-П. М. АД [населено място] е видно, че електромерът е монтиран в обекта на Р. Е. П. в [населено място], [улица] на 09.06.2016 година, като в протокола изрично е отбелязано, че всички тарифи-1.8.0, 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4 са с нулеви показатели. Наред с това от заключението на изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица Д. И. К. и Д. К. П. се установява, че електромерът е бил монтиран в обекта на П. като нов и след като е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 година, която е със срок от шест години, т. е. към моментите на монтажа и последвалия демонтаж е бил метрологично годен. При това положение технически е невъзможно показанията на тарифи 1.8.3 и 1.8.4 да са различни от нулеви, като същевременно всички тарифи следва да са с такива показатели.

От констативен протокол № 13016639/27.12.2019 година на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] се установява, че на посочената дата е била извършена проверка, при която електромерът е бил демонтиран и е предоставен за експертиза, с показания за дневна тарифа 006342.70 kWh и нощна тарифа 003497.40 kWh. Един от участниците в тази проверка и съставител на протокола е бил разпитания пред въззивният съд свидетел П. З. Д. от чиито показания следва, че в случая не е била извършвана софтуерна проверка на електромера. Това е било така тъй като не е могла да бъде установена връзка на съответния уред с електромера и да бъде извлечена съдържащата се в регистрите му информация. В констативния протокол за метрологична експертиза № 49/22.01.2020 година-АУ-Е-000029-2005/14.01.2020 година Регионален отдел Варна на Главна дирекция на „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология е посочено, че не са налице механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, като е налице пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Електромерът няма самоход (не работи без електрически товар), като измерва в рамките на допустимата грешка. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера като в невизуализираната на дисплея тарифа 4 са отчетени 030991.90 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точно измерване на енергията. Това количество електроенергия е могло да премине през електрическата мрежа в обекта на Р. Е. П. и да бъде потребена, в какъвто смисъл е заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно както от това заключение, както и от заключенията на изслушаните пред въззивната инстанция съдебно технически и софтуерни експертизи, първата с вещи лица Л. С. Б. и Н. М. Р., а втората с вещи лица К. Д. М., В. Г. З. и К. Н. К. не се установяват конкретни обстоятелства, на които да се дължи отчитането на електроенергия в невизуализирания на екрана регистър на електромера, различни от тези по метрологичната експертиза. Не е установен достъп до вътрешността на електромера, при който да бъдат подменени негови елементи, имащи отношение към начина на отчитане на електроенергията, като наред с това не са установени механични и други повреди, които да сочат на други причини за това отчитане, различни от посочената в протокола за метрологичната експертиза такава. Невъзможно е данните в паметта на електромера да бъдат нулирани или пък да бъде записано количество електроенергия, без наред с това то да е преминало през електромера, нито пък е възможно изтриването на данни от регистрите. Наред с това показанията в невизуализирания на екрана регистър на електромера не могат да бъда обяснени и с „обратно свързване“ на електромера, тъй като такова не е установено, а и поначало е възможно когато потребителят има произведена от собствен източни електроенергия, която отива в електроразпределителната мрежа.

С оглед на това по делото е установеното, че отчетеното през невизуализираната тарифа на електромера количество електроенергия, действително е преминало през електромера и е потребено от потребителя. Причината за отчитането на тази електроенергия в невизуализирания регистър на електромера е промяна в начина на отчитане на електроенергията от електромера, която е извършена чрез софтуерна намеса в програмната схема на електромера. При това преминалото през невизуализирания регистър на електромера количество електроенергия не би могло да бъде отчетено при нормален отчет на електромера (чрез прочитане на показанията на екрана му), а и не може да бъде засечено, чрез отчитането на общия регистър, доколкото той отразява показанията само на визуализираните регистри.

Отношенията между страните в конкретния случай следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя, поради което довода на Р. Е. П., че не е установено нейно противоправно поведение не може да доведе до уважаването на предявения отрицателен установителен иск. Това следва от обстоятелството, че в този случай нормативният акт приема, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено. Затова отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Предвид на това не се изисква установяването на неправомерно действие от страна на Р. Е. П.. Изводът за приложението на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ не се опровергава от посоченото в заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно техническа и софтуерна експертиза с вещи лица Л. С. Б. и Н. М. Р., че не може да бъде установена с категоричност причината за отчитането на електроенергия в невизуализирания регистър на електромера. Наистина преки доказателства за причината липсват, но същата се установява, по пътя на косвеното доказване, което е допустимо с оглед разпоредбите на процесуалния закон. Когато за даден факт от значение за спора липсват преки доказателства, но съществуването му се установява от косвени такива не може да бъде прието, че той не се е осъществил. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства, както е и в случая. Освен това по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа и причините за това. В конкретния случай констатациите в протокола за метрологична експертиза не са опровергани от събраните по делото доказателства.

Също така в случая е без значение точно, кога е извършена промяната в схемата за отчитане на електромера, доколкото той е монтиран в обекта на П. като нов, с нулеви показания на всички тарифи, предвид, на което промяната е настъпила след този момент. Моментът на промяната би бил от значение, ако електромерът преди това е бил монтиран и е работил на обект, собственост на друг потребител, което в случая не е установено. Самият нормативен акт не отдава значение на точния момент на промяната, доколкото определя като период, за който се начислява сумата от датата на монтажа до датата на проверката

Неоснователно е твърдението на Р. Е. П., че „Електроразпределение Север“ АД [населено място] не е имало право да начислява сумите, тъй като подзаконовия нормативен акт, с който тази възможност му била предоставена, противоречал на закона и затова не трябвало да се прилага. По отношение на този въпрос е налице установена съдебна практика, намерила израз в решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 50 243/07.02.2023 година, постановено по гр. д. № 339/2022 година, решение № 50 040/03.07.2023 година, постановено по гр. д. № 1611/2022 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така решение № 85/27.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2528/2021 година, решение № 153/29.06.2022 година, постановено по гр. д. № 2999/2021 година и решение № 50 186/24.10.2022 година, постановено по гр. д. № 4372/20212 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с която въззивното решение на Окръжен съд Варна е съобразено.

Неоснователен е и довода на Р. Е. П., че правилото на нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ можело да се прилага само занапред, т. е. за електроенергия, която е преминала през невизуализираните регистри след влизането в сила на Правилата, което в конкретния случай би било за периода от 04.05.2019 година до 27.12.2019 година, но не и за преминала преди това (в конкретния случая за периода от 10.06.2016 година до 04.05.2019 година) електроенергия. Съгласно § 2 от ПЗРПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 година констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. Следователно за всички съставени след влизането в сила на действащите ПИКЕЕ констативни протоколи, какъвто е и конкретния случай, се прилагат нормите на тези Правила, включително и тези на чл. 55 и чл. 56, които както се посочи по-горе не противоречат на закона. В този смисъл е без значение дали преминаването на отчетената в невизуализираните регистри на електромера електроенергия е станало преди влизането в сила на действащите ПИКЕЕ или преди това. Във връзка с това решение № 77/30.05.2022 година, постановено по гр. д. № 2708/2021 година, решение № 61/02.06.2022 година, постановено по гр. д. № 1898/2021 година, решение № 99/07.07.2022 година, постановено по гр. д. № 2615/2021 година, решение № 50 247/21.12.2022 година, постановено по гр. д. № 3572/2021 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 50 183/02.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4729/2021 година и решение № 50 044/07.03.2023 година, постановено по гр. д. № 3237/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Неоснователно е твърдението на Р. Е. П., че не дължи сумата, тъй като „Електроразпределение Север“ АД [населено място] не е изпълнявало установеното с чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение извършването на обслужването на измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца, като включва и проверка на същите и при констатирани неизправности се състави протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. С решение № 7843/30.06.2021 година, постановено по адм. д. № 12 199/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение № 10 003/21.07.2020 година, постановено на адм. д. № 7772/2009 година по описа на ВАС, VІ отделение, с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена, като противоречаща с действащата към момента законова уредба, която не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Затова противоречието си със закона посочената разпоредба не следва да се прилага от момента на влизането на ПИКЕЕ в сила. Това следва и от факта, че същата не предвижда имуществени размествания между страните, които да водят до уреждане на отношения между тях, възникнали вследствие на отмяната на разпоредбата. Евентуалното неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от задължението му по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати вече потребената електроенергия, а може само да ограничи периода, през който тя се е натрупвала в невизуализирания регистър. Затова то би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния доставчик, което обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова дори и хипотетично да се приеме, че хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е намирала приложение между страните в производството, то неизпълнението на установеното с нея задължение не е основание за освобождаването на Р. Е. П. от отговорност. Такова освобождаване не следва и от твърдението, че „Електроразпределение Север“ АД [населено място] не било осигурило показването на тарифите на дисплея на електромера, каквото задължение имало. Това задължение се отнася само до онези тарифи, чрез които се предоставя електроенергия на крайния клиент и се отчита потреблението на последния, за да може той да има актуална и обективна информация за потребеното и за стойността му. Няма такова задължение за онези тарифи, които са неактивни и не трябва да отчитат потребление. В случаите, когато поради действия на трети лица, част от доставената електроенергия е отчетена в крит регистър, то пак е налице доставка-решение на СЕС (седми състав) от 27.04.2023 година по дело С-677/21 година и се дължи стойността й, като начините за установяване на задължението и неговия размер са нормативно установени-чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, а потребителят разполага с адекватни средства за защита на правата си. По този начин се цели заплащане на стойността на действително доставеното на потребителя количество електроенергия, а не натоварването му с допълнителни разходи над тази стойност.

С оглед на това Р. Е. П. дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] стойността на измереното чрез невизуализирания регистър на електромера количество електроенергия. от заключението на изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица Д. И. К. и Д. К. П. се установява, че стойността на електроенергията е определена в съответствие с нормативните изисквания. При това е без значение коя година ще бъде приета като дата на монтажа 2016 година (според свидетелските показания) или 2017 година (според констативния протокол), доколкото възприемането на първата от тях е в полза на Р. Е. П., тъй като част от електроенергията се заплаща по-ниски цени от тези, които би дължала ако се възприеме втората.

Налице е допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно задължението й да обсъди всички доводи и възражения на Р. Е. П. и по конкретно наведеното още с исковата молба такова за изтекла погасителна давност. Това нарушение обаче не е основание за отмяна на въззивното решение. П. е твърдяла, че по отношение на част от задължението и е налице изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и по конкретно за периода от 10.06.2016 година до 27.12.2016 година. Същевременно фактурата по чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ е от 30.01.2020 година, поради което възражението на П. се отнася за период от преди изискуемостта на вземането на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] и не може да бъде уважено. От друга страна от датата на издаването на фактурата до датата на предявяване на иска 21.04.2020 година погасителната давност не е изтекла за никоя част от задължението на П., а с предявяването на иска същата е спряна.

С оглед на всичко това предявеният от Р. Е. П. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен, а обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото Р. Е. П. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 1452.00 лева, представляваща направени по делото разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1734/19.11.2021 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 481/2021 година.

ОСЪЖДА Р. Е. П. от [населено място], [улица], ет. , с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ц. С. Д. от АК Варна да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 1452.00 лева, представляваща направени по делото разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.