Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
[населено място], 29.10.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1413 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С. и П. С. С. против решение № 1267/02.12.2021 г. по в. гр. д.№ 561/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1050/07.02.2020 г. по гр. д. № 7328/2018 г. на СГС в частта за осъждане на касаторите да заплатят солидарно сумата 135 436,72 швейцарски франка на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, на осн. чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на САС. Касаторите сочат, че е следвало съдът да прогласи за нищожни в диспозитива на решението клаузите от договора и допълнителните споразумения, които счита за недействителни. Не е била обсъдена и практиката на СЕС. Макар и да приема, че някои от клаузите са нищожни не е ясна волята на въззивния съд как това се е отразило на финансовите задължения на касаторите и на действителността на целия договор. Считат за неправилен извода относно непогасяването по давност на процесното вземане, тъй като разясненията по т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се отнасят само до исково производство като продължение на развило се заповедно производство. Освен това намират, че нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са им били редовно връчени. Искат отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго за отхвърляне изцяло на исковете с присъждане на разноски.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Не се явява представител на дружеството в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че във въззивната жалба на А. А. С. и П. С. С. се поддържат твърдения за неравноправни клаузи, съдържащи се в договора за кредит: клаузата, съгласно които валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя; клаузата, съгласно която банката има право едностранно да променя базовия лихвен процент; клаузата, съгласно която, когато датата на падежа е в неприсъствен ден, то погасителната вноска следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа; клаузата, съгласно която при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи 4 % такса. Договорът за кредит се оспорва изцяло като недействителен. Сочат се неравноправни клаузи и в допълнително сключените споразумения, даващи право на банката едностранно да увеличава лихвата чрез капитализиране на натрупаната неплатена такава. Констатирал е, че „Ю. Б. АД /правоприемник на „Юробанк И Еф Д. Б. АД/ е предявило срещу двамата солидарни ответници частичен иск за сумата 135 436,72 швейцарски франка, дължими по договор за кредит, сключен на 15.09.2008 г. В уточняваща молба от 28.06.2018 г. ищецът е посочил, че ответниците дължат на банката 211 767,26 швйцарски франка непогасена главница; 84169,30 шв. франка договорна лихва; такси 810,89 швейцарски франка; застраховки 548,83 швейцарски франка и 922, 80 лв. нотариални такси. Самите искови претенции са конкретизирани както следва: 135 436,72 швейцарски франка, представляващи част от непогасената главница по кредита, както и 922,80 лв. нотариални такси.
САС е изложил съображения, че предсрочната изискуемост на задълженията е настъпила след връчването на нотариалните покани – на 28.12.2017 г. и на 21.03.2018 г. Исковата молба е постъпила в съда на 01.06.2018 г., поради което е счел, че към датата на предявяване на иска петгодишният срок за погасяване на задължението за главница не е изтекъл. Независимо, че кредитополучателите са дали писмено съгласието си за извършването на капитализация на просрочените лихви, тези клаузи в допълнителните споразумения е приел за недействителни. От данните по делото е установил общо капитализирани лихви в размер на 9 717,07 швейцарски франка. И тъй като тази разлика съществено надвишава размера на частичния иск, предявен в размер на 135 436,72 швейцарски франка, то е заключил, че тя не се отразява на крайния изход от спора. САС е изразил становище, че съгласно установената съдебна практика, прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателите също представлява неравноправна клауза. В тази връзка е посочил, че страните не са поискали изготвяне на счетоводна експертиза във вариант за изчисляване на дължимата главница при съобразяване на промените във валутния курс на евро, съответно лева към швейцарския франк. В конкретния случай – с оглед частично предявената претенция и изложените по-горе съображения, въззивният съд не е счел за необходимо служебно да назначи счетоводна експертиза. Възражението относно извършените две прехвърляния на вземанията – от банката към „Българиън ритейл сървисиз“ АД и обратно и липсата на съобщение до длъжниците, същото е било счетено за неоснователно. САС е намерил, че извършените цесии по никакъв начин не са увредили правата на кредитополучателите, поради което съобщаването им е ирелевантно. Въззивната инстанция е приела за неотносими към спора 1/ клаузата, съгласно която, когато датата на падежа е в неприсъствен ден, то погасителната вноска следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа, както и 2/клаузата, съгласно която при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи 4 % такса. САС е намерил, че договорът за кредит не е изцяло недействителен – независимо, че същият /и споразуменията към него/ съдържат неравноправни, съответно нищожни клаузи, поради наличие на хипотеза на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
С определение № 990/18.04.2024 г. по т. д. № 1413/2023 г. на ВКС, I т. о. е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на САС за проверка съответствието на същото със задължителната практика на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния правен въпрос: Длъжен ли е съдът да се произнесе с решението си по всички направени от страната възражения, касаещи неравноправни клаузи и има ли задължение за служебна проверка за наличието на такива клаузи в договор за кредит?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:
С ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е изяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.
Също така с цитираното от касаторите решение № 145/05.08.2021г. по гр. д. № 1178/2020г. на ВКС, IV г. о. и задължителната практика на ВКС, обективирана в в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г., ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС е застъпено последователно становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК.
Горното налага следния отговор на поставения правен въпрос:
Въззивният съд, предвид вменената му от ГПК основна функция да осигури прилагането на императивен материален закон, установен в обществен интерес, е длъжен сам да установи основанията за нищожност на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, ако нищожността произтича пряко от клаузата или от събраните по делото доказателста. С оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на клаузите и договора, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
По същество на касационната жалба:
Предвид дадения отговор на правния въпрос касационната жалба се явява основателна.
Във въззивната жалба пред САС настоящите касатори са изложили оплаквания срещу първоинстанционното решение, че СГС не е проверил служебно за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит, а именно: чл.1, т.1, чл.2, ал.3 и 5, чл.6, ал.2-4, чл.12, чл.21, ал.1 и 2. В писмената защита си пред САС се позовават на нищожност, поради неравноправност и на клаузите по чл.3, ал.5 и чл.23, ал.1 и 3 от договора за кредит. Първоинстанционният съд не е обявил на страните, че ще разгледа доводите на ответниците по исковата молба и служебно въпроса за нищожност на отделни клаузи в договора за кредит, сключен с потребители. Липсва и дадено указание от страна на въззивния съд - както в заседанието по чл.267 ГПК, така и в проведеното открито съдебно заседание, че ще се произнесе по действителността на коментираните от въззивниците клаузи, респ. не е посочил на страните по обективен и изчерпателен начин правните последици, които би могло да има премахването на неравноправната клауза, както и евентуално за задължението на потребителя за връщане на даденото /така решения на СЕС по дело С-6/22, т.40 и 42, С – 34/13, С-117/23 и др./.
В самото въззивно решение САС е установил съдържанието само на част от посочените по-горе клаузи по основния договор, по други го е констатирал частично /чл.6, ал.2 и ал.3/ или изобщо не е направил анализ /чл.3, ал.5, чл.6, ал.4, чл.21/. Напълно неясни до степен на липса на мотиви са съображенията на съда кои конкретно клаузи, с какво съдържание, счита за такива, които прехвърлят валутния риск върху кредитополучателя, респ. как тяхната недействителност, поради неравноправния им характер, се отразява върху размера на задължението, което е останало непогасено от длъжниците. Съответно ако за изчисляването му са били необходими специални знания, е следвало да укаже на страните необходимостта от събиране на съответни доказателства. Съобразно разясненията по т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Да се приеме обратното, би означавало въззивният съд да се постави в невъзможност да приложи тази императивна материалноправна норма.
В отклонение от практиката на ВКС въззивният съд е приел, че касаторите е следвало да поискат назначаване на ССЕ и че такава в случая не е била необходима, тъй като искът е предявен като частичен. Видно от заключението на ССЕ и обясненията на в. л. в съдебно заседание пред СГС е, че е било отчетено погасяване само в швейцарски франкове, без да е изследван въпросът в каква валута и при какъв курс на швейцарския франк към последната е следвало да се осъществи това погасяване. Следователно не е изчислен точно общият размер на внесената от касаторите сума в изпълнение на задълженията им по договора.
Констатираното нарушение на процесуалния закон е съществено, тъй като е довело до необоснованост на фактическите изводи на САС и до неправилно приложение на материалния закон. На осн. чл.293, ал.3 ГПК се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на оспорените от длъжниците клаузи от процесния договор и относимостта им към целия договор, като даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства. В зависимост от изводите, които ще направи по валидността на посочените клаузи и последиците, въззивният съд ще следва да назначи нова експертиза за установяване размера на задължението.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1267/02.12.2021 г. по в. гр. д.№ 561/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1050/07.02.2020 г. по гр. д. № 7328/2018 г. на СГС в частта за осъждане на А. А. С. и П. С. С. да заплатят солидарно сумата 135 436,72 швейцарски франка на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, на осн. чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: