Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

СОФИЯ 14.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

при секретаря Ц. П.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 4806/2023 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. М. чрез неговия пълномощник адв. В. Д., срещу въззивно решение № 277 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. на Окръжен съд - Русе. С него е потвърдено решение № 278 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 3345/2022 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. И. М. против К. Б. М., К. Т. М. и Д. П. Г. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване от ищеца Р. М. на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв. м, с прилежащо избено помещение с площ 16 кв. м, с административен адрес [населено място], [улица], както и на 102/969 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор ***, при условията, договорени в нотариален акт № 6062/ 19.05.2022 г. на СВ - Русе.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК съдът не е допуснал събиране на допустими и относими към спора доказателства, поради което е направил необоснован извод, че съсобствеността върху сградата с идентификатор *** е била прекратена с договор за доброволна делба, сключен на 13.05.2019 г., поради което в случая разпоредбата на чл. 33 ЗС не намира приложение.

Ответниците по касация Д. П. Г. чрез своя пълномощник адв. Д. К., и К. Б. М. и К. Т. М. чрез своя пълномощник адв. М. Р., са изразили в писмен отговор на касационната жалба становище, че същата е неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание не са се явили и не са изразили становище.

С определение № 5253 от 18.11.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за да се провери съответствието му с практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено от фактическа страна, че по силата на два договора за покупко - продажба, сключени съответно на 01.03.1993 г. и на 05.05.1993 г. ищецът Р. М. е придобил правото на собственост върху паянтова жилищна сграда с площ 70 кв. м, състояща се от три стаи, коридор, вкопана маза под едната стая, лятна кухня и клозет, заедно с 529/969 ид. части от дворното място, в което е построена.

С договор за покупко - продажба, сключен на 01.12.1993 г. , Р. М. продал на С. Т. К. 1/2 ид. част от собствените си 529/969 ид. части от дворното място.

С договор за покупко - продажба, сключен на 25.05.1995 г. продал на Л. Е. Г. 1/2 ид. част от 264/969 ид. части от дворното място, заедно с 1/2 ид. част от паянтовата жилищна сграда, състояща се от три стаи, шапрон и незаконно построен гараж, с право на ползване на северната и южната стаи и коридор между тях.

С договор за покупко - продажба, сключен на 20.10.2017 г., И. П. Д. продала на И. П. П. 102/969 ид. части от дворното място, заедно с 1/2 ид. част от построената в него паянтова жилищна сграда на площ 70 кв. м, с право на ползване на северната стая с площ 16 кв. м, южна стая с площ 12 кв. м и коридора между тях на площ 7 кв. м, с право на ползване на половината от шапрона в северната част, и на избеното помещение под северната стая с площ 16 кв. м.

С договор за доброволна делба от 13.05.2019 г. жилищната сграда била поделена между И. П. П. и Р. М., като първият получил в дял самостоятелен обект с идентификатор ***, а ищецът - самостоятелен обект с идентификатор ***, всеки с площ 35 кв. м.

На 02.07.2019 г. И. П. продал получения от него самостоятелен обект на Г. А. Т., която на 22.10.2021 г. от своя страна го продала на К. М. и К. М..

На 19.05.2022 г. К. М. и К. М. продали на Д. П. Г. самостоятелния обект - жилище с идентификатор ***, заедно със 102/969 ид. части от дворното място.

Тезата на ищеца Р. М., поддържана пред съда в двете инстанции, е, че сключеният през 2019 г. договор за доброволна делба няма за последица прекратяване на съсобствеността върху жилищната сграда, тъй като самостоятелните обекти в нея не са били обособени по предвидения за това ред. Твърдял е, че не е възлагал изготвянето на схема на самостоятелните обекти в сградата и не е одобрявал изготвените такива, а подписът му върху тях е подправен. Във връзка с тези свои твърдения е поискал да бъдат изискани преписката по индивидуализирането на тези обекти и да бъде назначена експертиза за установяване, че подписът под оспорените документи не е положен от него. Тези доказателствени искания са оставени без уважение от първоинстанционния съд по съображения, че делото е попълнено с необходимите писмени доказателства, които го изясняват от фактическа страна.

Във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства и за необоснованост на направените фактически изводи. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 202 ЗУТ, жалбоподателят е поддържал, че не са били изготвяни и одобрявани инвестиционни проекти за обособяване на две жилища в сградата. Отново е направил доказателствено искане за изискване на преписката по обособяването на два самостоятелни обекта в сградата. Това искане е оставено без уважение от въззивния съд, който се е мотивирал с разпоредбата на чл. 266 ГПК, без да изложи конкретни съображения.

Релевираните с въззивната жалба оплаквания на жалбоподателя са преценени като неоснователни. Прието е, че наличието на обособени самостоятелни обекти е намерило отражение както в договора за доброволна делба, така и в кадастралната карта и в регистрите на О. Р. за определяне на местните данъци и такси. Прието е, че кадастралната карта и кадастралните регистри съдържат актуалните данни за граници, площ, вид територия, начин на трайно ползване, собственост и други вещни права на недвижимите имоти, а идентификаторът е уникален номер на всеки недвижим имот - обект на кадастъра. С тези мотиви съдът е подкрепил извода, че с извършената през 2019 г. доброволна делба на съсобствения имот в него са обособени два самостоятелни обекта и всеки от съсобствениците е получил в дял по един от тях, поради което и при извършената продажба на единия самостоятелен дял за собственика не е възникнало задължение да предложи на ищеца изкупуването му.

Според практиката на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, установената в чл. 266, ал. 1 ГПК забрана за събиране на доказателства във въззивната инстанция не се прилага, когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуално бездействие на страните, а на допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила.

В случая първоинстанционният съд е отказал да събере доказателства /да изиска преписката/ относно обособяването на два самостоятелни обекта на собственост в жилищната сграда, защото е приел, че делото е попълнено с необходимите писмени доказателства, които го изясняват от фактическа страна. Същественият за спора въпрос - дали обособените части от сградата, предмет на договора за доброволна делба, сключен през 2019 г., са самостоятелни обекти на собственост, е разрешен от първоинстанционния съд на базата на представените по делото актуална схема на процесния имот и данъчна оценка на същия, като е придадено решаващо значение на обстоятелството, че имотът има идентификатор. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 202 ЗУТ, която изисква доброволната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, поради което неправилно е определил подлежащите на доказване факти. Както е посочено в мотивите на ТР № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, одобреният инвестиционен проект ще покаже дали реално определената част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която страните са постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни правила и норми в устройствения закон и е правно възможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. За да настъпи вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен инвестиционен проект за отделянето на прехвърляната реално определена част, който следва да бъде реализиран при спазване на строителните правила и норми. Следователно, за да се направи извод дали в резултат на доброволната делба от 2019 г. е била прекратена съсобствеността върху жилищната сграда и всеки от съсобствениците е придобил самостоятелен обект на правото на собственост, респ. дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗС, е било необходимо да се установи дали за разделянето на сградата е бил изготвен и одобрен инвестиционен проект, предвиждащ обособяването в нея на две самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ.

Отказът на първоинстанционния съд да събере доказателства, относими към спора и необходими за правилното му решаване, съставлява процесуално нарушение, което при изрично заявено с въззивната жалба оплакване в тази насока и искане доказателствата да бъдат събрани от въззивния съд, обуславя приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. Затова като е оставил без уважение искането на жалбоподателя да бъде изискана и приложена преписката по обособяването на самостоятелните обекти в сградата, въззивният съд на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на делото от фактическа стана и до необоснованост на решаващия извод, че съсобствеността върху сградата е била прекратена през 2019 г. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска преписката по обособяване на самостоятелните обекти в сградата с идентификатор ***.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 277 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 302/2023 г. на Окръжен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: