Определение по ч. гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 13.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Р. Б.
първо
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември
две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело N 7123/2014 г.:
Производство по чл. 274, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 406, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. П. С. срещу определение № 505 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5060/ 2014 г. на Върховния касационен съд, г. к., І г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. П. С. срещу определение от 09.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1506 /2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на СРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т. к. определение на СГС е преграждащо.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че пред него е обжалвано определение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (нататък и
о. ф.г.
) в титулната част на издаден изпълнителен лист. Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на о. ф.г. може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване основното решение, в случая е допусната и поправена о. ф.г. в определение, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на основния акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Това определение по действащия, както и по отменения ГПК, подлежи на обжалване единствено пред въззивна инстанция, не и пред ВКС. В този смисъл е приетото с т. 6 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и определения на ВКС: № 11 /13.01.14 по ч. гр. д. № 6548 /2013 г. на І г. о.; № 34 /14.01.14 г. по ч. т.д. № 21 /2014, ІІ т. о.; № 605 /20.07.11 г. по ч. т.д. № 132 /2011 г. на ІІ т. о.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които настоящият състав препраща по реда на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК:
Д. на частният жалбоподател, че определението на СГС е преграждащо, е неоснователен, т. к. с него се потвърждава определение на СРС за поправка на о. ф.г., което няма преграждащ характер спрямо развитието на производството, в което е постановено. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос относно принудителното изпълнение. Въпросът за това дали разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на касационно обжалване (на триинстанционно разглеждане) е разрешен с т. 6 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК, което не е изгубило значението си и при действащия ГПК от 2007 г., т. к. правната уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК от 2007 г. съответства на тази на чл. 237, ал. 1, б.”а” ГПК от 1952 г отм..
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 505 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5060/ 2014 г. на Върховния касационен съд, г. к., І г. о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.