№ 15

София, 27 февруари 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря И. П

и в присъствието на прокурора И. Ч

като изслуша докладваното от съдия Д. А наказателно дело № 672/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. Ю., чрез упълномощения му защитник – адв. К., срещу въззивно решение № 95 от 09.05.2016 г., постановено по в. н.о. х.д. №386/2015 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на заявената претенция за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на направените възражения от подсъдимия, отказал е да уважи доказателствени искания на подсъдимото лице и искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 303 от НПК и чл. 31, ал. 4 от НПК, както и че подсъдимият е осъден въз основа на негодни доказателства. Подчертава се, че втората инстанция е постановила решението си в нарушение на процесуалните правила, след като за престъплението по чл. 257, вр. чл. 255 от НК е била изтекла абсолютната погасителна давност. В подкрепа на заявеното касационно основание за нарушение на материалния закон се отбелязва, че правната квалификация е неправилна, тъй като престъпните състави по чл. 255 и чл. 256...