Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 245 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ерхоум – 2“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Ястребово, О. С. З. чрез пълномощника си адв. Н. Ч. срещу решение № 417/18.11.2021 г., постановено по адм. дело № 100/2021 г. по описа на Административен съд – гр. С. З. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р -16002420001820 – 091 – 001/14.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 3/04.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта за отказан данъчен кредит в общ размер от 34 438 лв. по фактури, издадени от „АА2018“ ДЗЗД, „КА – 66“ ДЗЗД, „СГХ – Логис“ ЕООД и „В. Ф. Л. ЕООД и прилежащи лихви в общ размер от 4 417,16 лв., както и лихви в размер на 67,69 лв. за невнесен или невнесен в срок деклариран по справки – декларации ДДС за периода от месец февруари до месец ноември 2019 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател правните изводи на съда са постановени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Не е съгласен с мотивите на съда, като счита, че те са постановени в резултат на неправилна преценка на доказателствата, алтернативно – при непълнота на доказателствения материал. Твърди се, че доставките са реално извършени, както и, че доказателствата по ревизионната преписка сочат, че доставките са реално осъществени и са налични доказателства за фактическо предаване на стоките – писмени договори, приемателно – предавателни протоколи, пътни листове и др. за всяка една от доставките, като доказателства са представени и с посоченото възражение срещу ревизионния доклад. Същите според касатора не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. За необоснован касаторът приема и извода на съда, че не е притежавал технически средства – товарни МПС, годни да извършат превоз на процесните стоки в сочения обем, като неправилно съдът не е взел предвид съдебно – автотехническа експертиза, че ползваните МПС, марки „Ивеко“ и „Рено“ и в тази връзка се излага оплакване, че съдът не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят разполага с материална база – складово помещение за съхранение на процесните европалети. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че съдът не е съобразил, че в хода на ревизията е проследен произхода на стоките, като са установени всички предходни доставчици, а ревизиращия екип не е достигнал до информация за „липсващ търговец“ и не са установени от него привидни сделки. Касаторът се позовава се на съдебна практика на СЕС по съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, поради което счита, че не е налице основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалва и решението в частта за лихвите за деклариран и невнесен ДДС за период – февруари – ноември 2019 г. Посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции по представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. Янев, я оспорва. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „Ерхоум – 2“ ЕООД за отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 34 438 лв. по фактури, издадени от „АА2018“ ДЗЗД, „КА – 66“ ДЗЗД, „СГХ – Логис“ ЕООД и „В. Ф. Л. ЕООД и прилежащи лихви в общ размер от 4 417,16 лв., първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не сочат на реалност, макар всяка фактура да е придружена с протокол за приемане и предаване на стоките от посочените доставчици, но не е установена разполагаемостта на продавачите със стоки от същия вид и количество, както и натоварването им от доставчика и транспортирането им. По отношение на приемателно – предавателните протоколи съдът е посочил, че те не съдържат място на приемане и предаване и извършилите го лица, както и, че са представени с възражението против ревизионния доклад, поради което те не доказват разпореждане със стоките като собственик и нямат достоверна дата. Относно пътните листове съдът е приел, че те са представени едва с жалбата против ревизионния акт и независимо от това, дори тези документи да не са съставяни единствено и само за нуждите на процеса, те отново не доказват реалност на доставките. Посочено е от съда, че пътните листове не съдържат всички задължителни реквизити съгласно образеца, утвърден в приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. тъй като не са посочени видът на превоза и документа за превоз, а отразената в пътните листове информация съдът намира за недостоверна. Според съда липсват и доказателства за евентуално претоварване на стоките в посочените превозни средства, за които според съдебно - автотехническата експертиза не биха направили напълно невъзможно движението им. Съдът е обсъдил и съдебно – счетоводната експертиза и е направен извод, че приложените касови бонове не кореспондират с издадените фактури по дата и стойност, а за някои фактури липсват или са нечетливи. По отношение осчетоводяването на доставките съдът е приел, че това е само една неубедителна индиция за реалност на доставките. При липса на други доказателства относно договаряне, получаване на стоките и последващата им реализация, включително в съдебната фаза на производството и след дадени изрични указания на жалбоподателя, реалността на доставките по процесните фактури за доставки на стоки, съдът е приел за недоказана.

Относно доставката на услуга по фактура № 0000000933/12.06.2019 г., издадена от „АА – 2018“ ДЗЗД и фактура № 0000000226/28.06.2019 г., издадена от „КА 66“ ДЗЗД съдът е приел, че последната не е приложена по делото, което е основание по чл. 71, т.1 ЗДДС за отказ от правото на данъчен кредит. Освен това в посочените фактури съдът е посочил, че в тях няма точна информация за фактурираната услуга – няма посочен договор, протокол относно първопосочената фактура и др., поради което е прието, че липсва проследимост и документална обоснованост. В приемателно – предавателния протокол по фактурата 28.06.2019 г. е посочено само „товарене и разтоварване“ без яснота къде, кога и от кого се товари и разтоварва, което според съда дисквалифицира доказателствената стойност на документите. По отношение на доставките на услуги съдът се позовава на решение по дело С – 151/13 (Le Rayon d` Or) на СЕС. Направен е извод в обжалвания съдебен акт, че по делото не са установени материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не са доказани реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

В частта, в която с ревизионния акт са начислени лихви в размер на 67,69 лв. за данъчни периоди на месеците февруари – ноември 2019 г. съдът е приел, че не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, както и, че от него не са изложени аргументи и не са ангажирани доказателства за своевременното заплащане на данъчното задължение. Обжалваното решение е частично неправилно.

Процесните доставки, по които касационният жалбоподател е упражнил правото си по чл. 68, ал.1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС на приспадане на данъчен кредит са за стоки – палети и европалети и на услуги по фактури, издадени от АА2018“ ДЗЗД, „КА – 66“ ДЗЗД, „СГХ – Логис“ ЕООД и „В. Ф. Л. ЕООД.

Правото на посоченото материално право в полза на получателя на доставки на стоки и/или услуги е обусловено от реалността им по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 14, 1 и чл. 24, 1 от Директива 2006/112/ЕО.

По фактурите за доставки на стоки – палети и европалети.

Относно доставките по издадените 8 бр. фактури от „СГХ – Логис“ ЕООД първоинстанционният съд неправилно е извършил преценка на доказателствата по делото. Касае се за доставки на палети и европалети, за които още в хода на ревизията след извършена насрещна проверка на посочения доставчик, същият е представил фактури и приемателно – предавателни протоколи, които съответстват на тях. Изрично е установено, че в протоколите за приемане и предаване на стоките е отразено мястото на натоварване и то е в гр. София. Няма спор, че тези протоколи са подписани двустранно, като неправилно първостепенният съд е приел, че няма поименна идентификация на лицата, положили подписите. Този формален пропуск не може да опорочи тези доказателства до степен да не се признае на това основание реалността на доставките. По делото не е установено процесуалният представител на приходната администрация да е оспорил по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК автентичността на представените частни свидетелстващи документи. Неправилно и в разрез с действащия понастоящем ЗДДС съдът е мотивирал нереалност на спорните доставки и с необезпечеността на „СГХ – Логис“ ЕООД предвид, че законът не предпоставя правото на данъчен кредит за получателя от материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика – прекия и/или предходните такива. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС – С 18/13, С- 80/2011 и С- 142/2011, С – 324/11 и др., която практика се възприема и от съдебните състави на ВАС, които са категорични, че действията или бездействията на доставчиците не могат да се вменят в отговорност на получателя и да не му се признае правото на данъчен кредит. Макар и получателят да е представил приемателно – предавателните протоколи с възражението срещу ревизионния доклад, обстоятелството, че в хода на ревизията доставчикът ги е представил и те не са били оспорени в първото по делото заседание пред пъровинстанционния съд, не съществува пречка същите да се приемат като доказателства за реалност на процесните доставки на палети и европалети. От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че е налице съответствие между издадените фактури от посочения доставчик и приемателно – предавателните протоколи, поради което в разрез с доказателствата по делото съдът е постановил решението си в тази част, с което е допуснал и нарушение на материалния данъчен закон – ЗДДС.

Предвид изложеното обжалваното решение в частта по доставките от „СГХ – Логис“ ЕООД като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал.1 АПК да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което ревизионният в същата част бъде отменен като незаконосъобразен за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 9 235,50 лв. от този доставчик в размер на 9 235,50 лв.

Относно доставките по издадените фактури от „В. Ф. Л. ЕООД, АА2018“ ДЗЗД и „КА – 66“ ДЗЗД за палети и европалети при едни и същи доказателства неправилно съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките. Обстоятелството, че приемателно – предавателните протоколи са представени с възражението срещу ревизионния доклад не е основание да се направи категоричен извод за нереалност на спорните доставки. Незаконосъобразен е и извода на първостепенния съд, че макар тези протоколи да са двустранно подписани, липсвала идентификация на лицата, участвали в предаването/приемането. При липса на оспорване от процесуалния представител на приходната администрация в първото пред съда заседание на тези частни свидетелстващи документи по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК относно тяхната автентичност, не може да се твърди за нереалност на доставките. При наличие на процесуалното бездействие на процесуалния представител на ответника по касация, съдът е следвало да извърши преценка на доказателства, които не са оспорени, поради което не е имало пречка да бъдат кредитирани. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза процесните стоки – палети и европалети са заприходени при касационния жалбоподател, както и са налице доказателства, че с част от тях „Ерхоум – 2“ ЕООД е извършил последваща реализация към други клиенти. Изводът, който е следвало да се направи в обжалваното решение е за доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. При така установеното неправилно съдът е приел за незаконосъобразно упражняване правото на данъчен кредит и е потвърдил отказа на приходните органи на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като са налице законоустановените предпоставки за упражняване на това материално право съгласно чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т. 1 ЗДДС.

По отношение на автотехническата експертиза, изследвала товароподемността на притежаваните от касатора превозни средства, се установява, че не е невъзможно натоварването на процесните палети. Липсата на писмени доказателства относно натоварването, респ. разтоварването на стоките само по себе си не води до извод за нереалност на доставките. Неправилно решаващият съд е коментирал и липсата на обезпеченост на доставчиците – материална, техническа и кадрова, тъй като и в практиката на СЕС и на ВАС категорично се приема, че за действията/бездействията на доставчика не може да се държи отговорен получателят по доставките, след като последният не може да извърши контрол върху тях. В този смисъл са решения по дела С – 285/11, С – 324/11, С – 18/13 и мн. др. на СЕС.

Предвид изложеното и по доставките от „В. Ф. Л. ЕООД с ДДС 3 555 лв., АА - 2018“ ДЗЗД с ДДС 9 507 лв. (без фактура № 0000000933/12.06.2019 г. с ДДС в размер на 900 лв. ) и „КА – 66“ ДЗЗД с ДДС 10 590,50 лв. (без фактура№ 0000000226/28.06.2019 г. с ДДС в размер на 650 лв.) решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен за непризнатото право на данъчен кредит в общ размер от 32 888 лв. и съответните лихви.

По доставките на услуги.

Фактури № 0000000933/12.06.2019 г. с ДДС в размер на 900 лв., издадена от „АА – 2018“ ДЗЗД и № 0000000226/28.06.2019 г. с ДДС в размер на 650 лв., издадена от „КА 66“ ДЗЗД са с предмет на стопанските операции „услуга по договор“ Фактурата, издадена от „КА 66“ ДЗЗД е представена по делото, заедно с приемателно - предавателен протокол, но не е конкретизирана услугата "товарене и разтоварване" и на какви стоки. Другата фактура от „АА – 2018“ ДЗЗД не е представена по делото, нито има доказателства каква услуга е извършена и за какво. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното им изпълнение съгласно чл. 9, ал.1 ЗДДС.

Предвид изложеното в тази обжалвана част обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и затова решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено сила.

По начислените лихви за невнесен в срок ДДС.

В тази част съдът правилно е приел, че при несвоевременно внасяне в републиканския бюджет на дължим ДДС, се дължи лихва. Освен това обосновано съдът е счел, че в тази част констатациите на приходните органи, обусловили установени за внасяне лихви, не са опровергани от ревизираното лице, не са изложени и конкретни възражения нито в първоинстанционната жалба, нито в касационната жалба. След като от касационния жалбоподател е установено безспорно, че е деклариран ДДС за период от месец февруари до месец ноември 2019 г., но не е внесен, законосъобразно съдът е приел за неоснователна жалбата срещу ревизионния акт в тази му част за начислени лихви в размер на 67,69 лв. на основание чл. 175, ал.1 ДОПК.

Предвид изложеното в тази обжалвана част обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

На отмяна подлежи решението в частта за разноските за сумата над 357,75 лв. за разликата до пълния размер от 1 697,69 лв. На касационния жалбоподател за първата инстанция дължими са разноски в размер на 1 152,01 лв., като в разноските не е включена сумата за адвокатски хонорар, тъй като видно от намиращото се по делото пълномощно, такова е уговорено, но няма данни реално да е заплатено.

По разноските за касационната инстанция предвид изхода на делото на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в зависимост от изхода на делото в размер на 1 915,31 лв., а за ответника по касация – юрисконсултско възнаграждение в размер на 482,52 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 417/18.11.2021 г., постановено по адм. дело № 100/2021 г. по описа на Административен съд – гр. С. З. в частта, в която е отхвърлена жалбата на “Ерхоум – 2“ ЕООД - с. Ястребово, О. С. З. против РА № Р -16002420001820 – 091 – 001/14.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 3/04.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в общ размер от 32 888 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от „АА2018“ ДЗЗД, „КА – 66“ ДЗЗД, „СГХ – Логис“ ЕООД и „В. Ф. Л. ЕООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р -16002420001820 – 091 – 001/14.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 3/04.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в посочената по – горе част.

ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските за сумата над 357,75 лв. до пълния размер от 1 697,69 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Ерхоум – 2“ ЕООД - с. Ястребово, О. С. З. направените по делото разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1 152,01 лв., а за касационната инстанция в размер на 1 915,31 лв.

ОСЪЖДА "Ерхоум – 2“ ЕООД - с. Ястребово, О. С. З. да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 482,52 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА