Р Е Ш Е Н И Е

№ 525

София, 10.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Т. К

при участието на секретар Кр.Павлова

и в присъствието на прокурора П.М

изслуша докладваното от съдията E. Авдева

наказателно дело № 469 / 2010 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Радослав С. С. против решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд №198/2009 г. на Варненския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че съдът не е изяснил в кой момент е възникнала опасността на пътното платно, пренебрегната от подсъдимия. По този начин е ограничено неговото право на защита, тъй като е лишен от възможност да докаже невинността си. С тези основни аргументи се отправя искане въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Пред касационната инстанция и неговият защитник поддържат жалбата.

Повереникът на частния обвинител оспорва нейната основателност.

Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Варненският окръжен съд с присъда № 30 от 01.03.2010 г. по нохд № 1033/2009 г. признал подсъдимия Радослав С. С. за виновен в това, че на 29.01.2007 г. около 17.00 часа в гр.Варна при управление на лек автомобил „Ф. Транзит” нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. Х., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.”б” вр. с чл. 343, ал. 1 б.”в” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК му наложил наказание пробация, а на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Варненският апелативен съд с решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд № 198/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна.

Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 2, 3 и 5, чл. 153 и чл. 314, ал. 1 от НПК, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона.

От фактическа страна предходните инстанции установили следното:

Подсъдимият се движел със скорост 77, 48 км / ч по път с предимство и приближавал Т-образно кръстовище, обозначено с пътни знаци Б3 и Б2. По същото време пострадалият се приближавал по път без предимство, спрял на знака Б2 /”Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”/ и продължил напред с невисока скорост, при което навлязъл в платното за движение на подсъдимия без да му осигури предимство.Подсъдимият задействал спирачната система на 42 метра от мястото на удара, но поради високата скорост не успял да спре. В резултат на последвалия сблъсък пострадалият бил увреден и починал от раните си.

Съдът отбелязал, че според допълнителната автотехническа експертиза инцидентът бил непреодолим както при избраната от подсъдимия скорост, така и при разрешената – 50 км/ч, ако за начален момент на възникване на опасността се възприеме навлизането на автомобила в платното на подсъдимия.

Въпреки цитирането на тези данни основният по делото въпрос за момента на възникване на опасността за движението на управлявания от подсъдимия автомобил останал неизяснен в отклонение от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд / на стр. 28/ решил, че този проблем „не се поставя”, тъй като подсъдимият „ имал реална възможност да възприеме пострадалия от повече от 42 м и реагирал своевременно, като задействал спирачната система. Реагирайки по този начин той е възприел евентуалната опасност от това разстояние. Единствено неразрешената скорост му е попречила да избегне инцидента.Ако се беше движил с разрешената скорост от 50 км/ч той щеше да спре в рамките на 33, 8 м. т. е на около 10 метра преди мястото на удара. Като не е сторил това е нарушил разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. В този смисъл е и константната практика на ВКС”

Това разбиране е погрешно и неточно.

При конфликт между превозно средство, ползващо се с предимство, и такова без предимство, кардинален е въпросът в кой момент последното се превръща в опасност за движението. Въззивният съд не е имал основание да игнорира неговия отговор, тъй като той е в основата на преценката за вината и отговорността на подсъдимия. От цитирания абзац на въззивното решение става ясно, че съдът е обвързал възникването на опасността с поведението на подсъдимия / който е задействал спирачната система/, а не с положението, скоростта и посоката на движение на автомобила на пострадалия. ВКС е имал възможността многократно да подчертае, че водач, който се движи по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства от едната или другата му страна при преминаване на кръстовище, защото останалите участници в движението са предупредени да не навлизат в пътя с предимство, когато по него се движи превозно средство. Началото на възникване на опасността за движение за водача с предимство е онзи момент, в който задълженият да даде предимство премине мястото за спиране и изчакване и предприеме навлизане в платното за движение. Придвижването на едно превозно средство по път без предимство не съставлява само по себе си начало на възникване на опасност, защото водачът по пътя с предимство очаква от него да преустанови движението си преди кръстовището. Вж. Решение № 1309 по н. д. № 1167/76 г., ІІІ н. о.,решение № 248 по н. д.№227/77 г. І н. о., решение № 522 по н. д. № 441/83 г. ІІІ н. о.,решение № 21 по н. 574/86 г. и др. Ето защо съдът е бил длъжен първо да отговори кога в конкретния случай е възникнала реално опасността за движение и след това да прецени дали управлението на подсъдимия с неразрешена скорост е в причинна връзка с невъзможността да се избегне произшествието. Едва тогава ще имат място разсъжденията за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в контекста на инкриминираната дейност. Съдът е следвало да използва информацията от целия доказателствен материал без да пренебрегва част от експертните становища и да установи по несъмнен начин в кой момент автомобилът на пострадалия обективно / а не по преценка на подсъдимия/ е започнал да застрашава безопасността на движението по пътя с предимство. Избраният от апелативния съд доказателствен подход довел до формиране на вътрешното му убеждение в нарушение на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяването на обективната истина. Налице е касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което обуславя отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани посочените нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯВА решение № 95 от 29.06.2010 г. по внохд №198/2009 г. на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.