Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 346 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Н. Р. против решение № 2337/26.11.2021 г. по адм. дело № 1702/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С посочените в жалбата пороци се въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по делото – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез старши юрисконсулт К. В. - Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2337/26.11.2021 г. по адм. дело № 1702/2021 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Г. против решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/Протокол № N 01499/11.12.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив и са присъдени разноски. Съдът е приел, че за спорния период от 12.04.1991 г. до 24.06.1992 г. по отношение на жалбоподателя не може да бъде признат като осигурителен стаж за пенсиониране, тъй като не е бил оформен надлежно в трудовата книжка, липсвали са ведомостите за посочения период и не са били представени доказателства, подкрепящи тезата на В. Г., че е бил незаконно уволнен с влязъл в сила съдебен акт. При тези правни и фактически констатации, Административен съд – Пловдив е направил извод, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се следва на лицето при условията, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че след като по първо заявление от жалбоподателя му е било отказано отпускане на ЛПОСВ и актът за прекратяване на производството е влязъл в сила, Гайдаров е подал второ такова с вх. № 2113-15-4718/30.09.2019 г. за отпускане на ЛПОСВ, като е приложил Удостоверение № 5506-15-826#1/16.03.2017 г., Удостоверение № 5506-15-1394#1/19.04.2016 г. за положен осигурителен стаж при осигурител „Систембиоинжинеринг“ ЕООД – Пловдив, Удостоверение № 327/30.09.1975 г. за отслужена наборна военна служба, трудова книжка и осигурителна книжка. Гайдаров е бил уведомен с писмо изх. № 2113-15-4718#2/05.10.2019 г., че към 30.09.2019 г. не му достига осигурителен стаж за придобиване на право на лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 02 години, 11 месеца и 24 дни. Било е посочено още, че периодът от 12.04.1991 г. до 24.06.1992 г. не е редовно оформен в трудовата книжка и няма данни за отработени дни и получен доход от лицето. След внасяне на определената сума от 3969,50 лева за недостигащия осигурителен стаж е било издадено разпореждане [номер]/Протокол № N 01499/11.12.2019 г., с което е била отпусната ЛПОСВ, считано от 30.09.2019 г. в размер на 325,10 лева при индивидуален коефициент 0,735. Недоволен от издадения административен акт, Гайдаров в законоустановения срок го е обжалвал, като при разглеждането директорът на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдил разпореждането като законосъобразно и правилно, а жалбата на лицето е била отхвърлена. В съдебно производство е била назначена ССЕ с вещо лице, като по неговото заключение е било направено възражение от Гайдаров, че изводите са били основани на документ с невярно съдържание – удостоверение обр. 15, издаден от органи на ТП на НОИ – Пловдив. Твърденията на В. Г. са били, че той е бил незаконно уволнен като за доказване на това има влязло в сила решение.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази разпоредба налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Установено е, че липсват данни във ведомостите за РЗ за отработени дни и получен доход за посочения период.

По отношение на трудовата книжка на В. Г., първоинстанционният административен съд е констатирал, че придобитият стаж в „Систембиоинжинеринг“ ЕООД – Пловдив е оформен с правоъгълен печат без наличието на поставен кръгъл печат съгласно изискванията на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ и чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Вписвания в трудовата книжка, които не са оформени съгласно нормативните изисквания, не се ползват с официална доказателствена сила, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда.

Правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано твърдението на Гайдаров, че по трудов спор е бил постановен и е влязъл в сила съдебен акт за отмяна на „незаконно уволнение“. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК и правилно е разпределил доказателствената тежест, като задължението за установяване на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства лежи изцяло върху твърдящия ги. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила - задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определя това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и предмет - чл.177, ал.1 от АПК. Правоустановяващото действие на това решение се изразява в разпоредените права за страните по делото, изведени от установените по делото факти. Касаторът като жалбоподател в първоинстанционното производство не е представил доказателства и от тях не се установяват твърденията в защитната му теза. При тези данни не може да се направи категоричен извод, че Гайдаров е бил незаконно уволнен. След преценката на вещото лице и удостоверенията издадени от Районен съд – Пловдив, правилно административния съд е приел, че дори и да се приеме за незаконно уволнено лицето, спорният период е по-кратък, поради изписването на ръкописен текст в трудовата книжка „чл. 346, ал. 1 от КТ“ за времето от 12.04.1991 г. до 24.10.1991 г.

Съдът е обосновал правилен извод, че в рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки надлежно разпределената върху него доказателствена тежест, жалбоподателят не е представил доказателства, с които да обоснове и докаже правото на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е подложено от съда на преценка заедно с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

При този изход на спора, заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, а претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГРК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение, достигайки до същите правни изводи приема, че административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2337/26.11.2021 г. по адм. дело № 1702/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА В. Г. с [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица]да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100,00 /сто/лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА