Р Е Ш Е Н И Е

№ 413

гр. София, 11 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Н. К. първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря М. П. и прокурора А. Г. като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №255 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Красимир Г. К. срещу решение №30 от 01.02.2024 г., постановено по ВНОХД №248/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №26, постановена на 05.12.2022 г. по НОХД №162/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 04.01.2021 г. в [населено място], в къща на [улица]е направил опит умишлено да умъртви К. Й. К., като престъплението е останало недовършено поради независещи от него причини, като на основание чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата по отношение на подсъдимия е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието и е приспаднато времето, през което той е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С присъдата на основание чл.40, ал.4 НПК е постановено по отношение на подсъдимия по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ да се полагат съответни медицински грижи.

Подсъдимият К. е осъден да заплати на пострадалия К. К. сумата от 35 000 лева - обезщетение за претъпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 50 000 лева като неоснователен.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на ОДМВР - Кюстендил и ОС - Кюстендил разноски по водене на делото в размер общо на 2 946, 90 лева, както и 1 400 лева държавна такса за уважения граждански иск, както и на пострадалия К. 400 лева - разноски по водене на делото.

С атакуваното въззивно решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена, а подсъдимият К. е и осъден да заплати в полза на Апелативен съд-София сумата от 7 253 лева - разноски по водене на делото.

В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания.

Поддържа се оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115, във вр. с чл.118, ал.1 НК при липса на безспорни и несъмнени доказателства. Моли да бъде отчетено това, че ударите, нанесени на пострадалия К. са само с тъпата част на използваното оръжие - тесла и са довели единствено до причиняване на увреждания, които представляват леки телесни повреди.

С касационната жалба се поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като съдът не е отчел, че подсъдимият не може да разбира и ръководи постъпките си и не е бил вменяем към момента на извършване на деянието. Оспорват се и изводите на въззивния съд, че не следва да бъде кредитирана приетата съдебно - психиатрична експертиза, която е категорична, че К. страда от психично заболяване. Поддържа се, че този въпрос не е изяснен в пълна степен и за това се предлага отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде установено действителното здравословно състояние на подсъдимия.

Атакуваният съдебен акт се оспорва и по отношение на наложеното наказание, като се твърди, че то е явно несправедливо, защото при безспорно установеното психично заболяване на подсъдимия се налага интензивно лечение, което няма как да предоставено при условията на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и подсъдимият К. бъде оправдан или след отмяната му делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или въззивното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Допълва отразените в нея аргументи, като оспорва изводите на въззивния съд, че подсъдимият е направил признания, като поддържа, че той нито в досъдебното производство, нито в съдебното е давал обяснения. Моли да бъде отчетено и това, че въззивното решение е вътрешно противоречиво защото въззивният съд на различни места в него и изложил противоречиви факти по отношение на начина на причиняване на уврежданията и не е посочил дали те са в резултат на нанесени удари с тъпата или острата част на теслата.

Защитата отново, при условията на алтернативност, предлага или подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде намалено наказанието му и бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил, че подсъдимият е вменяем. Моли да не бъдат възприети оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и отмереното наказание да бъде преценено като справедливо.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Моли да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че подсъдимият не страда от заболяване, което поставя под съмнение вменяемостта му.

Поддържа, че предходните съдебни състави правилно са квалифицирали инкриминираното деяние, като вярно са приели, че то представлява опит за убийство, който е останал нереализиран единствено заради адекватните защитни действия на пострадалия К..

Предлага отмереното наказание да не бъде преценено като явно несправедливо, като бъдат отчетени множеството отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи.

На тези основания предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационният съд констатира, че в касационната жалба са отразени всички касационни основания, но в нея не се съдържат конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се, че атакувания въззивен съдебен акт почива на предположения и на свидетелски показания, депозирани от предубедени свидетели. С жалбата се отправя и оплакване за неправилно кредитиране на приетата петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, като се поддържа, че изводите й не почиват на проведено задълбочено изследване на К. и по своя характер са предположения.

Тези възражения, макар и не съвсем конкретизирани, представляват оспорване на направения от въззивния съд анализ на доказателствата. Преди да намерят своя отговор следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При възражение, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени.

В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства, доказателствени средства и приетите експертизи въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Правилно въззивният съд е преценил, че в хода на воденото наказателно производство са събрани множество еднопосочни и безпротиворечиви доказателства, които установяват не само авторството на подсъдимия К., но и детайлно механизма на извършване на инкриминираното деяние, средствата, с които е осъществено нападението, нанесените увреждания на пострадалия К. и случилото се непосредствено след оттегляне на подсъдимия от дома на пострадалия.

Касационният съд категорично не възприема тезата на защитата, че постановените осъдителни съдебни актове почиват на предположения. Напротив по несъмнен начин е установено авторството на подсъдимия, като двамата свидетели очевидци на нападението - пострадалия К. и свидетелката М. категорично твърдят, че са възприели лицето на нападателя, след като са успели да свалят маската му и той е подсъдимият К. когото и двамата познават от преди. Техните показания се подкрепят и от показанията на свидетелката Лешникова, към която са се обърнали за помощ след края на нападението и на която са казали кой е бил нападателят.

Тези гласни доказателствени средства се подкрепят и от протокола за оглед, който кореспондира с механизма на извършеното нападение в частта му, в която са отразени следите от кръв в дома на пострадалия и от протокола за претърсване и изземване на вещи от дома на подсъдимия, с които са приобщени дрехите му, с които е бил облечен при извършване на инкриминираното деяние.

На последно място следва да бъде посочено и това, че авторството на подсъдимия и факта на извършване на престъплението се установява и от обясненията на К., който макар и лаконично се признава за виновен и отказва да дава допълнителни обяснения.

Предвид изложеното касационният съд приема, че правило въззивната инстанция е анализирала доказателствените източници и е приела, че те установяват по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия К..

Тези изводи не се променят дори да бъдат изключени от доказателствената съвкупност на основание чл.118, ал.2 НПК показанията на свидетелите П., М., А., Й., Т. и Е. (полицейски служители участвали в работата по случая) в частите им, относими към извършените действия по разследване и възприетите извънпроцесуални изявления от страна на пострадалия, подсъдимия и трети лица. Показанията на тези свидетели съвпадат с показанията на обсъдените по - горе и само подкрепят извода, че те са достоверни.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено това, че неправилно предходните съдилища са кредитирали в пълнота протокола за оглед на местопроизшествие, с който са иззети средствата за извършване на престъплението - тесла и нож, използвани от подсъдимия. Няма съмнение, че в частта на протокола, в която е вписано приобщаването на тези предмети като веществени доказателства по делото, той има характер на протокол за изземване и като такъв е следвало да бъде одобрен по предвидения в чл.161, ал.2 НПК процесуален ред.(в този смисъл Р №99/2012 г. 1 НО и др.)

Разпоредбата на чл.155 НПК дефинира целите на огледа на местопроизшествие, като регламентира, че с това действие се запазват следи от престъплението. Невъзможно е по този процесуален ред да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност веществени доказателства (предмет или средство за извършване на престъплението и други предмети от значение за разследването), когато те се намират на място, което е част от личната сфера на търпящия вмешателството гражданин. С протокол за оглед могат да бъдат приобщени вещи от значение за наказателното производство, единствено когато те са на общодостъпно място и изземането им не нарушава права. Във всички други случаи, когато с протокола за оглед се изземват вещи, той следва да бъде подложен на съдебен контрол и да бъде одобрен по реда на чл.161, ал.2 НК. Ето защо неправилно предходните съдебни състави са кредитирали в пълнота протокола за оглед, като същият не е следвало да бъде ценен в частта му, с която са иззети средствата, послужили за извършване на инкриминираното деяние.

Касационният съд не сподели възражението на защитата, че изводите на въззивния съд за това, че подсъдимият К. е вменяем почиват на предположения. Правилно въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото петорна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, като е отчел, че тя е изготвена (за разлика от другите приети експертизи със сходен предмет) на базата на задълбочени изследвания на подсъдимия, осъществени при продължително наблюдение в условията на стационарен престой. Убедително въззивният съд е приел, че при подсъдимия е констатирано смесено личностово разстройство и вредна употреба на наркотични вещества, които сочат на психическо заболяване, но същото не е попречило на К. в момента на извършване на инкриминираното деяние и след него да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Ето защо касационният съд прие, че правилно въззивната инстанция е анализирала относимите към този въпрос доказателства и е преценила, че подсъдимият е вменяем и може да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.

Предвид изложеното съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК и атакуваното въззивно решение не следва да бъде отменено на това основание.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

С касационната жалба се оспорва правната квалификация на инкриминираното деяние, като се поддържа, че то не е осъществено от обективна страна (защото причинените увреждания представляват леки телесни повреди) и наред с това подсъдимият К. не е целил или допускал убийството на пострадалия К..

Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че установените действия на подсъдимия и конкретно механизма на причиняване на процесните увреждания следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Правилно въззивният съд е отчел вида на използваните средства за извършване на престъплението - нож с дължина на острието, която би могла да засегне жизненоважни органи на пострадалия и тесла, чиято твърдост и тежест може да причини увреждания, които да доведат до смъртта на К.. Вярно въззивният съд е анализирал броя на нанесените удари, тяхната сила и насоченост - в уязвими анатомични части на тялото, където се намират жизненоважни органи. Правилно е прието, че това, че причинените наранявания са сравнително леки се дължи на активната съпротива на пострадалия и свидетелката М. и не на последно място на случайността.

Законосъобразно въззивният съд е преценил, че престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал възможността да причини сериозно телесно увреждане или смърт на пострадалия, действал е при форма на вината алтернативен пряк умисъл и правилно е ангажирана отговорността му за възможния по - тежък резултат. Обстоятелството, че той не е постигнат няма отношение към правната квалификация на извършеното престъпление, а правилно е била отчетена единствено при индивидуализация на наказанието.

На тези основания касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон, като вярно е квалифицирала извършеното от подсъдимия К. престъпление.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че законосъобразно като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства са ценени чистото му съдебно минало, трудовата му заетост, процесуалното му поведение, сочещо на не особено висока степен на обществена опасност, изразеното съжаление и направеното (макар и лаконично) признание.

Правилно въззивният съд е отчел при преценката на наказанието установеното разстройство на съзнанието на К. (психопатия), което е допринесло за снижаване на самоконтрола му и това, че престъплението е останало недовършено.

Всички тези обстоятелства, наред с липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия такива, правилно са довели до извода, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК под минималния предвиден в разпоредбата на чл.115 НК размер.

Отмереното наказание от пет години „лишаване от свобода“, в рамките на които по отношение на подсъдимия следва да бъдат полагани специални медицински грижи е съответно на обществената опасност на К. и тази на извършеното от него престъпление. Това наказание е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК и превъзпитанието на подсъдимия. То отговаря и на необходимостта да се постигнат целите на генералната превенция и да се гарантира невъзможността подсъдимият да застраши обществения ред и извърши ново престъпление.

Касационният съд напълно споделя изводите на предходните съдебни състави, че отмереното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин може да се гарантира превъзпитанието на подсъдимия, а и да бъде запазен обществения интерес. Определеният режим за изтърпяване на това наказание и изрично постановената задължителна грижа за К. в срока на изтърпяването му гарантират неговите права и възможността той да получи необходимото специализирано лечение ако има нужда от такова.

На тези основания съдът прецени, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.343, ал.5 НК и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде ревизиран в тази му част.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №30 от 01.02.2024 г., постановено по ВНОХД №248/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.