Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр. София, 10.03.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4284 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на О. П., ч. главен юрисконсулт С. П., против въззивното решение № 155 от 24 юли 2008 г., постановено по гр. д. № 54 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 5 ноември 2004 г., постановено по гр. д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2003 г. и касаторът е осъден да заплати на ищците по 50 хиляди лева обезщетение за причинени им неимуществени вреди, произтекли от смъртта на наследодателката им поради удар от счупен клон на улично дърво. Над посочената сума първоинстанционното решение е оставено в сила.

Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК, тъй като от представената от касатора съдебна практика на Върховния съд е видно, че без наличие на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 от ЗЗД, както и че ангажиране на отговорност по чл. 49 от ЗЗД е възможно в случаите, когато вредите са резултат на виновно противоправно действие или бездействие на натовареното да действа...