Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
Гр.София, 17.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВАпри секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА
в присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Н. Т. н. д. № 391/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Окръжна прокуратура - Русе срещу въззивна присъда № 4 от 15.01.2024г., постановена по ВНОХД № 648/2023г. по описа на Окръжен съд-Р у.. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1 и т.2 НПК. Като допуснато съществено процесуално нарушение, се посочва погрешно формираното вътрешно убеждение на съда, без да са изследвани всички относими обстоятелства. Главният акцент в протеста се поставя на доводите по правилното приложение на материалния закон. Атакуват се мотивите на съда, с които подсъдимата е оправдана, в резултат на приложение разпоредбата на чл.292, ал.1,т.1 НК. Иска се от касационния съд да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Депозирано е възражение срещу протеста от защитника на подсъдимата, с което се оспорват твърденията на представителя на прокуратурата.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховна прокуратура заявява, че поддържа протеста. Подчертава, че след като подсъдимата не се е възползвала от възможността по чл.121, ал.1 НПК към момента на разпита й като свидетел, впоследствие не може да се ползва от привилегията на чл.292, ал.1,т.1 НК. Изказва становището, че отговорите на поставените й въпроси не биха я уличили в престъпления. Счита, че нарушението на материалния закон води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В този смисъл моли да е произнасянето на касационния съд.
Защитникът на подсъдимата В. Н.- адв.Н. оспорва протеста. Не споделя аргументите на представителя на държавното обвинение, че е допуснато нарушение на материалния закон.
Подс. В. Н. не се явява пред касационната инстнация.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 9 от 05.06.2023г. постановена по НОХД №6/2023 год. по описа Районен съд-Бяла, подсъдимата В. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Бяла, пред надлежен орган на власт - разследващ полицай при ОМДВР -Русе, като свидетел по досъдебно наказателно производство № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, устно съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля й Х. А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговият размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „П. Ф. Б.“ ООД и Х. А., поради което и на основание чл.290, ал.1, пр.1 вр. чл.54 и чл.36 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.
В резултат на въззивна проверка на първоинстанционния акт, Окръжният съд - Русе е отменил присъдата и е постановил нова, с която е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл.290, ал.1 НК.
Касационният протест е основателен.
На първо място се релевира касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, но доводите в подкрепа на твърдението за грешно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд са неясни и несъстоятелни. Възражението е направено формално като същевременно съжденията на прокурора приповтарят без промени фактическите констатации на въззивната инстанция, с които очевидно се съгласява. Отправеният упрек към окръжния съд, че е възприел фактическа обстановка в противоречие със събраните доказателства е лишен от логика, след като представителят на държавното обвинение защитава доводите си с аргументи, изложени в мотивите на въззивния съд.
В принципен план спор по фактите няма и същите са коректно изяснени и изведени въз основа на процесуално допустими доказателства, които са интерпретирани от съда във вярна насока. Може да се обобщи, че извършената от въззивния съд процесуална дейност не бележи заявените в касационния протест, макар и формално, пороци при формиране на вътрешното му убеждение. При спазване на правилата по чл.13 и 14 НПК въззивният съд е стигнал до извода, че подсъдимата е знаела за сключения от леля й – Х. А. договор за кредит, присъствала е на това събитие, лично е потърсила съдействие от кредитния консултант - св.Б., лично и изписала част от ръкописните текстове в договора и съпътстващите го документи, подписвала е и разписките, удостоверяващи връщането на част от заетата сума. Редом с това с категоричност е установено психическото състояние на нейната родственица и това, че страда от умерена умствена изостаналост до степен, че не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не се спори и за това, че е било образувано ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, за престъпление по чл.309 НК в рамките, на което подсъдимата е разпитвана като свидетел и е депозирала инкриминираните й показания.
При така законосъобразно възприети безпротиворечиви факти, установени въз основа на процесуално допустими доказателства, без да са наведени други доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, освен грешно формиране на вътрешното убеждения на съда относно същите, възраженията на прокурора за наличие на основания по чл.348, ал.1,т.2 НПК остават несподеляеми.
Основният въпрос, който се поставя на обсъждане в касационния протест е относно правилното приложение на материалния закон. Възраженията са, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.292, ал.1,т.1 НК, както и че неправилно е преценил съдържанието на зададените на подсъдимата въпроси, отговорите на които биха я уличили в престъпление.
Касаторът има основание да твърди, че въззивният съд е приложил неправилно закона. Това произтича от невярната интерпретация на разпоредбата на чл.292, ал.1,т.1 НК и връзката й с процесуалната възможност, която подсъдимата, като свидетел по образуваното за престъпление по чл.309 НК ДП № ТОБ-943/2019г по описа на Районна прокуратура Русе/ № 247-ДП-76/2020г. по описа на РУ Бяла/, е имала с оглед чл.121 НПК.
Разпоредбата на чл.121, ал.1 НПК предоставя процесуални възможности на едно лице, с качество на свидетел, да откаже да даде показания по въпроси, които биха го уличили в престъпление. В случай, в който лицето е приело да свидетелства, а по въпросите по чл.121, ал.1 НПК не е направило отказ да даде показния, то е длъжно да изложи фактите и обстоятелствата, станали му известни по делото, правдиво и вярно, максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Наказателната отговорност по чл.290 НК не отпада на основание чл.121 НПК, когато свидетелят затаява истина или потвърждава неистина, защото на свидетеля не се дава правото да премълчава или преиначава факти, които са от значение за делото. Затова и в този конкретен случай не се препятства възникването на наказателната отговорност на основание чл.292, ал.1,т.1 НК.
Правото на свидетеля да откаже да свидетелства, скрепено в разпоредбата на чл.121, ал.1 НПК, не се приравнява на предоставена му възможност да заявява неистински обстоятелства (в хипотезата на потвърждаване на неистина, какъвто е конкретният случай), а единствено възможност да не отговаря на определена категория въпроси. По настоящото дело, подсъдимата Н., като свидетел по ДП № ТОБ-943/2019г по описа на Районна прокуратура Русе, образувано за престъпление по чл.309 НК, след като е била предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК и са й били разяснени процесуалните права по чл.119 и чл.121 НК не е направила отказ да дава показания за факти, които биха я уличили. Заявила е, че не знае нищо за кредит, който леля й Х. А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговият размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „П. Ф. Б.“ ООД и Х. А.. При условие, че въззивният съд е приел, че в същото време тя съзнавайки неистинността на фактите е направила инкриминираните изявления, незаконосъобразно е определил поведението й, като покриващо критериите на чл.292, ал.1,т.1 НК.
Не може да се сподели възражението на защитата, че при разпита си като свидетел по ДП, В. Н. е била подведена от разследващия орган и не са й били разяснени процесуалните възможности по чл.121 НПК Точно информация в обратния смисъл носи приложения протокол за неин разпит като свидетел, на който с подписа си тя е удостоверила обстоятелството, че правата и задълженията й като свидетел са й били сведени до знанието.
През призмата на тези изисквания на закона, съдебната практика и наказателно-правна теорията следва да се обсъжда наличието или отсъствието на предпоставките по чл.292, ал.1,т.1 НПК, респективно съставомерността на деянието по чл.290 НК. В мотивите на съдебния акт трябва да намерят законосъобразен отговор въпросите как фактите, които се установяват от разпита на В.Н. като свидетел са включени в предмета на доказване по конкретното производство; дали тези факти касаят нейно противоправно поведение, носещо характеристиките на престъпление, като това би довело и до правилно приложение на материалния закон / решение № 13 от 22.02.2016 г. по н. д. № 1657/2015 г., I н. о. на ВКС/.
С оглед посочените съображения Върховният касационен съд констатира, че въззивната инстанция е допуснала сочените от представителя на държавното обвинение пропуски относно правилното приложение на материалния закон. Същите налагат упражняване правомощията на касационната инстанция съобразно разпоредбата на чл.354, ал.3,т.1 НПК - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.3,т.1 вр. ал.1,т.5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 4 от 15.01.2024г., постановена по ВНОХД № 648/2023г. по описа на Окръжен съд-Р у..
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: