Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е№ 128София, 22.10.2015 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1948/2014 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. С. от [населено място], Област Стара З. срещу решение № 389 от 05.03.2014г. по гр. д. № 4519/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-2 състав решение № 5172 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 11111/2011 г., предявеният от същото лице иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] е отхвърлен за разликата от 56 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв.

Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите. Оспорва и извода на съда за съпричиняване на вредите от страна на починалата при произшествието наследодателка на ищцата (нейна майка), изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено място, като счита, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 113, ал. 2...