Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане /озаглавено молба/,депозирано от осъдения Т. Б. Б.,чрез защитника му адв.Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд №796/2014 г. на Районен съд-Р у., внохд №399/2014 г. на Окръжен съд-Р у., на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК.

Независимо, че в искането изрично се посочва касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, всъщност част от изложените доводите се отнасят до основанието по т. 2 на чл. 348 ал. 1 от НПК-допуснати съществени процесуални нарушения.В тази връзка се твърди, че Т. Б. е бил осъден единствено на базата на обясненията на своя съпроцесник, т. н. „оговор”,което е процесуално недопустимо, както и, че липсват други доказателства, установяващи участието му в инкриминираното престъпление. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се аргументира с липсата на квалифициращото обстоятелство „предварителен сговор”; с това, че в случаят е приложима разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК,алтернативно, че деянието би следвало да се квалифицира по чл. 194 ал. 3 от НК и да намери приложение разпоредбата на чл. 218б от НК. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание се свързва с претенцията за неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на окръжния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда и осъденият Б. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението, алтернативно - да бъде оправдан на основание чл. 9 ал. 2 от НК. Направено е и алтернативно искане за преквалифициране на престъплението по чл. 194 ал. 3 от НК с приложение разпоредбата на чл. 218б от НК.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения –адв.Р. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице предвидените в закона основания за възобновяване на наказателното дело.

Осъденият Т. Б., редовно призован не се явява пред ВКС, поради което не взема становище.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С присъда №108 от 21.05.2014 г.,постановена по нохд №796/2014 г. Русенски районен съд, 6 наказателен състав е признал подсъдимия Т. Б. Б. за виновен в това, че на 28.09.2013 г. в [населено място],след предварителен сговор с Т. В. и чрез използване на МПС л. а. „марка”с рег [рег. номер на МПС], направил опит да отнеме чужди движими вещи-пари в брой от владението на Джуниет Д. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и останало недовършено, поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 и чл. 58 б. „а” във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия Т. М. В. в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 и чл. 54 от НК,за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.На основание чл. 68 от НК е било приведено в изпълнение по отношение на Т. М. наложеното му по нохд №1337/2013 г. на РС-Русе наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

По жалба, депозирана от подсъдимия Т. Б., пред Русенски окръжен съд е било образувано внохд №399/2014 г.,приключило с решение №146 от 09.10.2014 г.,с което е била потвърдена първоинстанционната присъда.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420 ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419 ал. 1 от НПК. Подадено е в срока по чл. 421 ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

По отношение на релевираното в искането оплакване за недоказаност на авторството на осъдения Б. в извършването на инкриминираното му престъпление, ВКС намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това оплакване е за необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно основание по чл. 348 ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи, че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства, касателно авторството на деянието, не се набелязват нарушения. Русенският окръжен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства в т. ч. на обясненията на съпроцесника на Т. Б.- Т. В., а осъществената от него интерпретация на доказателствения материал, макар и лаконично отразена в решението, е според действителното му съдържание.

Не се споделя виждането на защитата, че решаващите съдилища са постановили осъдителна присъда спрямо Т. Б. единствено и само на база обясненията на подсъдимия Т. В., поради което е налице т. н. „оговор”, Прочитът на мотивите на въззивното решение /л. 43 на гърба от съд. дело/ сочи, че въззивната инстанция е изложила аргументи, с които доказателствено е обосновала подкрепеността на обясненията на Т. В., в който той е уличил осъдения Б., от останалите доказателства по делото. Тези обяснения не са изолирани, а се проверяват и от останалите доказателства. Така, на първо място твърдението на подсъдимия В. за това, че до мястото на извършването на кражбата са се придвижили с автомобил, управляван от осъдения Б. / собственост на неговия баща/ се потвърждава както от показанията на св.Т. Т., така косвено и от показанията на св.И., който е предоставил информация, че недалеч от заведението за бързо хранене /представляващо фургон/ е имало паркиран автомобил с отворена задна врата, в който се е качило едно момче /осъдения В./, гонено от продавача на заведението. Посоченият от Т. В. факт, че задната регистрационна табела на автомобила на Б. е била закрита с парче плат, така че да не може да бъде установен регистрационния номер на превозното средство, се извежда и от показанията на св.И.. Закритият регистрационен номер в съчетание с факта на преследването от страна на продавача по отношение на момче, което се е отправило и качило именно в автомобила със закрит номер, са дали повод на св.И. да се усъмни, че има извършена „кражба или нещо друго” и да се обади на тел. 112. За наличието на парче плат, закриващо задната регистрационна табела на л. а., управляван от осъдения Б. е свидетелствал и св.Т. Т.. Поведението на Т. Б. по предоставяне на пари на Т. В., за да може последният да има повод да отиде до процесното заведение за бързо хранене, да поръча нещо и докато продавачът му го приготвя -да отнеме оборота ; по управление на МПС със закрита регистрационна табела; по оставянето на автомобила с отворена задна дясна врата /показания на св.И./, така че В. да може бързо и безпрепятствено да се качи в него; по незабавното привеждане в движение на автомобила, независимо, че е възприел /в тази насока са и обясненията му/ момче с бяла престилка да тича след Т. В. и да вика „Открадна ми парите, спри!”, недвусмислено сочат на постигната предварителна уговорка между двамата за извършването на кражба на оборота от заведението за бързо хранене. С оглед на изложеното се налага извода, че постановената осъдителна присъда касателно Т. Б. не почива само на „оговор”, а са налице и редица други доказателства, макар и косвени,, които преценени в логическа връзка и съвкупност, обосновават една непрекъсната доказателствена верига относно авторството му.

На следващо място претенцията на защитата, за това, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като не е преквалифицирал деянието по чл. 194 ал. 3 от НК, не може да бъде удовлетворена. Привилегированият състав на кражба-чл. 194 ал. 3 от НК е приложим единствено към основния състав на престъплението - чл. 194 от НК.

За състава по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 от НК, какъвто е осъществен от осъдения Б., законодателят не е предвидил маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и това е без оглед стойността на предмета на престъплението. Ето защо, разпоредбата на чл. 195 ал. 4 от НК не урежда маловажни случаи на кражба, осъществена чрез използване на МПС,а единствено касае квалифицирана кражба по точки 2 и 6 на чл. 195 ал. 1 от НК.

За да се стигне до преценка за приложението на чл. 194 ал. 3 от НК е необходимо да се установи, че не са налице квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 и т. 5 от НК, което от своя страна да доведе до правен извод, че е осъществен основния състав на престъплението кражба - чл. 194 ал. 1 от НК. В настоящият случай, от гласните доказателствени средства безспорно е доказано използването на МПС при осъществяване на опита за кражба, така че обстоятелство по т. 4 на чл. 195 ал. 1 от НК е налице.

Що се отнася до квалифициращото обстоятелство по т. 5 на чл. 195 ал. 1 от НК - то също е налично. И това е така, тъй като от една страна предварителният сговор между Т. Б. и Т. В. е доказателствено обезпечен /не само от обясненията на В.,а и от обективните им действия, свързани с закриването на регистрационната табела на автомобила и готовността за незабавно потегляне след осъществяване на кражбата, която готовност на практика се е реализирала/, а от друга-кражбата не представлява маловажен случай, тъй като за нейното осъществяване е използвано МПС. След като са налице и двете квалифициращи обстоятелства по т. 4 и т. 5 на чл. 195 ал. 1 от НК е невъзможно прилагането на разпоредбата на чл. 194 ал. 3 от НК, респективно е неприложима и разпоредбата на чл. 218б от НК.

В контекста на изложените дотук съображения, деянието на осъдения Б. не може да бъде преценено като „малозначително”. Деянията по чл. 9 ал. 2 от НК не са престъпления, поради липсата или явната незначителност на обществената опасност, т. е такива деяния въобще не могат да окажат отрицателно въздействие върху обществените отношения или това тяхно въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не ги застрашава. /проф. д-р И.Н., Наказателно право, Обща част, 1972 г./.В конкретният случай, независимо от липсата на вредни последици, доколкото деянието е приключило във фазата на опита, конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност, обосноваващи наличието и на две квалифициращи обстоятелства, налагат извод, че деянието не е малозначително, нито пък, че неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и не следва да намери приложение чл. 9 ал. 2 от НК.

В искането липсват съображения, обосноваващи основанието по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК /извън тези, свързани с неправилно приложение на материалния закон-обсъдени в решението по-горе/, които да бъдат предмет на преценка.

По изложените съображения, настоящият касационен състав не намери основания за възобновяване на наказателното дело.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Б. Б. за възобновяване на внохд №399/2014 г. на Окръжен съд - Русе, нохд №796/2014 г. на Районен съд-Р у..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/