№ 479

гр.София 08.07.2010г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 965/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. М. В. против решение № 549/31.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 388/2009 г. в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 130/24.09.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Пловдивски районен съд е отхвърлил иска на Ц. М. В. срещу О. П., район Централен за сумата от 2276, 64 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Отменил е като незаконосъобразна заповедта за уволнение и е възстановил служителя на заеманата преди това длъжност. В тази част решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е влязло в сила.

Съдът е отхвърлил изцяло иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, защото е установил, че за исковия период от време 01.04.2008 г. – 01.10.2008 г. В. е работил по друго трудово правоотношение с община К.. Посочил е, че по така предявения иск...