Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 440 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. З., срещу решение № 6058/26.10.2021 г. постановено по адм. дело № 4780/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1046 от 31.01.2021 г., издадено от касатора - РА, в частта му по таблица 1 „Оторизирани суми“, с която е определено намаление на заявените от жалбоподателя суми съответно по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – намаление в размер на 19 388,69 лева, по Схема за преразпределително плащане (СПП) – намаление в размер на 45,22 лева и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) – намаление в размер на 5823,10 лева. и преписката в тази част е върната за ново произнасяне от административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на приложимия материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационна жалба - "М. И. Г. ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с обжалваното уведомителното писмо е постановен частичен отказ по заявлението на "М. И. Г. ЕООД за подпомагане за кампания 2017 година. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията за реквизити, тъй като не съдържа каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че отказът за подпомагане се съдържа в таблица 1 в графа "Намаления", а в обяснителната бележка са изброени различни групи правни основания, на които е възможно да бъде направено "намаление" без конкретизация на конкретните фактически и правни основания за конкретния казус. Изложени са мотиви защо този порок на акта не може да бъде преодолян чрез съдържанието на административната преписка. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо и не може да бъде преодоляно чрез представяне на мотиви, които да допълват процедурата по издаване на АА, чрез които се изясняват фактическите основания за издаването му. По тези съображения настоящият съдебен състав не приема възражението на касационния жалбоподател, основаващо се на докладна записка изготвена след подаване на жалбата на ответника срещу издадения АА.

Изготвената от юрисконсулт писмена защита след издаване на оспорения акт и след образуване на делото не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо адресата.

Първоинстанционният съд правилно е установил, че не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите. В УП е необходимо да намерят отражение именно резултатите, до които е стигнал административния орган в следствие на проверките. В оспореното УП, в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания - по схеми са посочени исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления.

Предвид горното, първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6058/26.10.2021 г. постановено по адм. дело № 4780/2021 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ