Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 406 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Районен съд - [населено място], против решение № 2049/01.11.2021 г., постановено по административно дело № 1226/2021 г. по описа на Административен съд - [населено място], с което е отменена Заповед № 761/27.04.2021 г. на Административния ръководител и Председател на Районен съд [населено място] и е осъден Районен съд - [населено място] да заплати на Д. В. съдебни разноски в размер на общо 615 лв. В касационната жалба подробно са изложени твърдения и доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена като законосъобразна отменената от първоинстанционния съд заповед.

Ответникът по касация - Д. В., действащ чрез пълномощника адв. С., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно.Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - [населено място] е Заповед № 761/27.04.2021 г., издадена от Административен ръководител - Председател на Районен съд [населено място], с която на Д. В. съдия в Районен съд - [населено място], е обърнато внимание на основание чл. 327 от ЗСВ за допуснати от него нарушения по движението на посочени в заповедта 31 дела, изразяващи се в забавяне насрочването им в открито съдебно заседание, както и в забавяне движението по гр. д. № 11639/2018 г., чието разглеждане е отложено от с. з. на 31.03.2021 г. за дата 21.10.2021 г., с които действия не е спазил сроковете, посочени в утвърдени със Заповед № 1677/09.10.2020 г. - Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд - [населено място].

От фактическа страна по делото е установено, че с молба вх. № 13759/22.03.2021 г. адв. П. - пълномощник на ищците по гр. д. № 15898/2020 г. по описа на Районен съд - [населено място], IV гр. с., е уведомил председателя на Районен съд - [населено място] за това, че към момента на подаване на молбата всички процесуални срокове по гр. д. № 15898/2020 г. са изтекли, но делото не е насрочено в открито съдебно заседание. С молбата си адв. П. е поискал председателят на Районен съд - [населено място] да разпореди извършването на проверка на деловодството на IV гр. с., относно спазване на разпоредбата на чл. 38, т. 6 от Правилника за администрацията в съдилищата. В писмено уведомление от 25.03.2021 г. зам. председателят на ГО на Районен съд - [населено място] е уведомила административния ръководител-председател на Районен съд - [населено място] за резултатите от извършената проверка на гр. д. № 15898/2020 г. по описа на Районен съд - [населено място], IV гр. състав. Посочено е, че делото има за предмет съдебна делба и адв. П. е пълномощник на ищците, като по отношение на всички ответници е изтекъл срокът по чл. 131 ГПК, последното съобщение е получено на 22.01.2021 г. и срокът за отговор е изтекъл на 22.02.2021 г., но такъв не е постъпил. При посещение на деловодството на IV гр. състав, зам. председателят на ГО на Районен съд - [населено място] е констатирал, че делото, както и още 30 граждански дела с изтекъл срок по чл. 131 ГПК се намират в деловодството на състава. За тези дела към доклада е представена справка, в която е отразено от деловодителя: Горецитираните дела са докладвани своевременно на съдията-докладчик по делото, но по негови указания те са в деловодството до поискване. При проверката е установено, че всички дела с изтекли процесуални срокове своевременно се докладват на съдия Вътов, но по негово разпореждане се намират в деловодството до поискването им от негова страна и преценка, че ще ги насрочи по реда на чл. 140 ГПК. Направен е извод за забава от страна на съдията - докладчик. Констатирана е идентична ситуация - въведен същият модел на работа от председателя на друг състав, според приложена справка с ненасрочени 36 бр. гр. дела с изтекъл срок по чл. 131 ГПК, за които е разпоредил да останат в деловодството до поискването им. Според доклада по множество от делата разпределени на съдия Вътов липсват разпореждания от съдия-докладчик, които да са създадени в ЕИСС, като вместо това има изписани на ръка разпореждания с кратко съдържание, често без подпис от съдията и дата на разпореждането. Посочено е още, че в други случаи, вместо съдебни актове създадени в ЕИСС, по делата са приложени разпореждания на хартиен носител. Установеното води до непълнота на електронните досиета по делата и различия в съдържанието на кориците на делото и електронната му папка, вкл. до невъзможност от коректна справка при поискване на информация от страните по делата. Констатациите обосновали извод за основателност на оплакванията в жалбата на адв. П. - гр. д. № 15898/2020 г. по описа на Районен съд - [населено място], 4-ти гр. с-в не е насрочено, въпреки че срокът за отговор е изтекъл на 22.02.2021 г. С писмо изх. № 6499 от 24.03.2021 г. зам. председателят на Районен съд - [населено място] е уведомил жалбоподателя за извършената проверка, както и че предстои делото да бъде насрочено по реда на чл. 140 от ГПК в кратък срок. С. З. № 523/26.03.2021 г. на председателя на Районен съд - [населено място], на основание чл. 80, ал. 2 ЗСВ, са изискани писмени обяснения от съдия Вътов. Във вр. с докладна записка от 07.04.2021 г. на завеждащ служба Гражданско отделение на Районен съд - [населено място], с която е уведомен председателят на съда, че на 31.03.2021 г. в открито с. з. гр. д. № 11639/2018 г. по описа на IV гр. с. е отложено за 21.10.2021 г., председателят на Районен съд - [населено място] издал Заповед № 603/07.04.2021 г., с която на основание чл. 80, ал. 2 ЗСВ са изискани писмени обяснения от съдията. С. З. № 663/19.04.2021 г. на Председателя на Районен съд - [населено място] е било насрочено провеждането на среща на 20.04.2021 г. от 14:00 часа в зала № 1 на РС - [населено място], между Председателя на Районен съд - [населено място], зам. председателите на Гражданско отделение и Брачно отделение и съдия Вътов, на която да бъдат обсъдени проблеми свързани с неспазване на законоустановените срокове и утвърдените Времеви стандарти за разглеждане на граждански дела в Районен съд - [населено място] от страна на съдия Вътов. С. В. не се е явил на насрочената среща, за което е съставен Протокол от 20.04.2021 г. На 27.04.2021 г. е издадена процесната Заповед № 761 на Административен ръководител - Председател на Районен съд [населено място].

В заповедта е посочено, че от изискана справка от 23.04.2021 г. е установено, че в посочените в справката 31 дела е налице забавяне в администрирането им, като 22 дела не са насрочени, въпреки, че срокът за отговор по чл. 131 от ГПК е изтекъл, а по 9 дела е налице забавяне в насрочването им. Делата са посочени в заповедта и справката. С. З. № 1677/09.10.2020 г. са отменени заповеди за утвърждаване на времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на граждански и наказателни производства в Районен съд - [населено място], №№ 28/15.01.2010 г., 661/14.07.2010 г. и 1292/21.12.2010 г. и са утвърдени нови актуализирани Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в Районен съд - [населено място], според които след изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК делото следва да бъде докладвано на съдията - докладчик в 3-дневен срок, като последния има 5-дневен срок от докладването му за постановяване на определение по чл. 140 ГПК. Според административния орган тези срокове не са спазени в нито едно от посочените по-горе дела на съдия Вътов, въпреки, че изрично със Заповед № 1708/19.10.2020 г. му е указано, че следва да спазва последните и да администрира своевременно разпределените му дела. Посочено е и че според Времевите стандарти при отлагане на делото за следващо съдебно заседание, периодът между двете заседания следва да бъде до 2 месеца, като при изключителна фактическа и правна сложност този срок може да бъде увеличен с не повече от и срокът не е спазен от съдия Вътов по rp. д. № 11639/2018 г. по описа на Районен съд - [населено място], IV гр. с., което е било отложено за след седем месеца, без да е налице правна и фактическа сложност по делото и без да е уведомено ръководството за това, с оглед изготвяне и утвърждаване на графици за съдебни заседания и дежурства. Според мотивите на оспорения акт поведението на съдия Вътов е умишлено и целенасочено, изразяващо се неспазване на утвърдените Времеви стандарти, водещо до забавяне в администрирането на разпределените му дела. Освен това, съдия Вътов не е дал обяснения, нито е сигнализирал ръководството за възникнали проблеми с администрирането на делата, като демонстративно не е присъствал и на определена среща с ръководството за констатиране и изясняване на причините, довели до забавяне в администрирането на делата. Посочено е също така, че към датата на издаване на заповедта гр. д. № 15898/2020 г. продължава да не е насрочено без конкретна причина за забавянето му.

За да уважи жалбата срещу заповедта и след като е обсъдил събраните по делото доказателства, [населено място]ският административен съд е направил извода, че по отношение на нарушението - забава при насрочване на делата не е извършена цялостна преценка със съпоставка между натовареността на съдията в конкретния времеви период и поведението му, при съобразяване с обективни фактори, а относно насрочване на делото в нарушение на определеният срок във Времевите стандарти е налице изолиран случай, спрямо който мярката е несъразмерна спрямо тежестта на нарушението. Съдът е приел, че обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата, а не на наличието на други обективни причини, сред които с особено голямо значение са евентуалната висока служебна натовареност и фактическата и правна сложност на разглежданите дела. Посочено е, че гражданското отделение разглежда разностранна материя, като няма спор, че делбите се преценяват като по-натоварващи от останалите дела, като съдържат фактическа и правна сложност, вкл. необходимост от процесуални действия спрямо множество страни в дадени случаи. Съобразено е, че съдия Вътов работи в делбен състав, който се констатира, че спрямо останалите състави в ГО, е един от най-натоварените според справката за натовареността и най-натоварен спрямо делбените състави. Взето е предвид и че жалбоподателят не е представил обяснения и не се е явил на среща, но от друга страна е отстранил пропуските в едномесечен срок след издаване на заповедта, като за някои дела в срок до месец и половина. Спрямо цялостната му дейност според събраните доказателства и като се съобрази постановяването на съдебни актове в 1 месечен срок и до месец и половина, според решаващия съд може да се приеме, че независимо от създадената от него организация на работа и в частност - ненасрочените дела да са в деловодството, а не при съдията, не е налице умишлено поведение за забава при насрочване на делата. Съдът е счел, че преценката дали натовареността на съответния съдия, съобразена с материята на делата, които разглежда и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да извършва всички процесуални действия в сроковете, определени с утвърдените Времеви стандарти, трябва да се прави за всеки конкретен случай и на тази база да се обоснове извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Съдът е преценил, че натовареността и експедитивността следва да бъдат съпоставени и обсъдени при съизмеримост в търсене на баланс. В съдебното решение е посочено, че за да бъде направен извод, че конкретното нарушение е израз на лоша организация на работата, е необходимо извършването на обобщена преценка за поведението на магистрата във връзка с работата му. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се на обективни фактори, а не на виновно поведение, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ. От друга страна, е посочено, че неприемливото поведение на съдията към своите колеги, изявено на общи събрания, както и към ръководството действително подлежи на корекция, но не е в обхвата на фактическите основания за издаване на заповедта. По делото не е представена информация на утвърдената организация за работа на съда в условията на пандемия и официална статистика за натовареността на съдиите в Районен съд - [населено място] - ГО, като този обективен фактор не е анализиран преди издаване на заповедта при съпоставка с конкретната забава при насрочване на делата.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Касаторовите твърдения за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение не се установяват от доказателствата по делото. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на заповедта за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Подробно са обсъдени приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях, като е съобразено значението им за изхода на спора. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество обръщането на внимание е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата (в същия смисъл решение № 7294/12.06.2017 г. по адм. д. № 3200/2017 г., решение № 9815 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1476/2018 г., решение № 10084 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 14696/2019 г. и други, всичките по описа на върховния административен съд, шесто отделение). ВАС нееднократно е изразявал становище, че при налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят конкретиката на съответния случай и останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на съдията, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Поради това мярката следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Прилагането на мярката по чл. 327 от ЗСВ е възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по образуване и движение на делата или нарушения по организацията на работата му, като следва да бъдат взети предвид причините за забавяне, натовареността му, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Когато мярката се налага за множество, но кратки просрочия, е необходимо да се установи, че тяхната тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. В този смисъл са решение № 9815 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1476/2018 г., решение № 4597 от 27.03.2019 г. по адм. д. № 12816/2018 г. и решение № 10084 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 14696/2019 г., всичките по описа на VІ отд. на ВАС.

Както вече се посочи, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата.

Правилно е твърдението на касатора, че утвърдените от него, в качеството му на председател на Районен съд - [населено място], Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на делата в РС-[населено място] представляват правила за организацията на работата на съда по смисъла на чл. 80, ал. 2 от ЗСВ и като такива са задължителни за всички съдии и служители в съда. Това обстоятелство не променя правилността на крайните правни изводи на съда.

От съществено значение са обстоятелствата във връзка с натовареността на съдията, като констатации в тази насока изцяло липсват в процесната заповед. В публикуваният на интернет-страницата на ВСС Анализ на дейността на съдилищата през 2020 г. Районен съд - [населено място] е посочен като съд с висока натовареност по щат към дела за разглеждане през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Високата натовареност на съда се потвърждава и от данните от обобщения отчет за дейността на съдилищата за 2021 г. От приложената по делото справка за натовареност на съдиите от брачно и гражданско отделение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2021г. е видно, че делбеният състав, в който работи Вътов, е един от най-натоварените съдебни състави в Районен съд - [населено място] и същевременно е най-натовареният съдебен състав от разглеждащите производства по съдебна делба. В заповедта не е обсъдена и отчетена и високата степен на фактическа и правна сложност на производствата по съдебна делба. Както правилно е приел първоинстанционният съд липсата в заповедта на обсъждане и на изложени мотиви в тази насока преклудира възможността за преценка, относно наличието на хипотезата на продължаване на сроковете с . Не е взет предвид и значителния брой на получените от предходния титуляр на състава висящи дела. От друга страна, анализът на приложените по делото доказателства потвърждава правилността на формираният от съда извод, че органът неправилно е изчислил сроковете на допуснатите забави в процесната заповед. Необходимо е да бъде взето предвид и обстоятелството, че срещу съдия Вътов не са образувани дисциплинарни производства и няма налагани дисциплинарни наказания. Следва да бъде отчетена и липсата на установяване на други допуснати слабости и пропуски във връзка с движението и приключването на делата през относимия период. Същевременно в срок от месец и половина след издаване на процесната заповед делата, с изключение на едно, са насрочени от съдия Вътов. По отношение на отлагането от съдия Вътов в съдебно заседание на 31.03.2021 г. на гр. д. № 11639/2018 г. по описа на Районен съд - [населено място], IV гр. с., за разглеждане в следващо съдебно заседание насрочено за 21.10.2021 г., т. е. за срок от почти седем месеца между двете съдебни заседания, следва да бъде взето предвид, че отлагането е в съответствие с искането за постигане на спогодба, обективирано в постъпила молба-становище от част от съделителите, както и за насрочване за разглеждане в края на месец септември или началото на месец октомври 2021 г. Видно от представените протоколи от съдебни заседание предходните отлагания на делото също са обусловени от обективни обстоятелства поправка на допусната грешка при изготвяне на заключението по назначената СТЕ и постигането на спогодба между страните. Действително, в съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г. процесуалният представител на Министъра на РРБ е заявил, че не може да вземе становище, относно тази възможност, тъй като не е изрично упълномощен за сключване на извънсъдебна спогодба, но същевременно изрично е заявил, че има възможност за водене на преговори и сключване на спогодба. Предприетите от съда процесуални действия са съобразени както с изявеното желание на страните за постигане на спогодба, така и със задължението на съда по чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК да съдейства за доброволно уреждане на спора.

Гореизложените обстоятелства сочат, че при постановяването на обжалвания акт административният орган не е изследвал в пълнота фактите довели до допускане на просрочията. Горното сочи на несъответствие между съдържанието на заповедта и целта на нормата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, което само по себе си е било напълно достатъчно като основание за отмяна на заповедта, за издаването на която не са били налице и материалните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ.

Правилно решаващият съд е преценил, че Заповед № 1613/29.09.2020 г. и Заповед № 1708/19.10.2020 г. на Председателя на Районен съд - [населено място] са неотносими към предмета на делото, доколкото същите касаят проверка за друг период.

Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната Заповед № 761/27.04.2021г. е незаконосъобразно издадена, поради което я е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна следва да бъде уважена съгласно договор за правна помощ № 5527 от 25.03.2022 г. с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 /шестстотин/ лева с вкл. ДДС и извлечение от банкова сметка на адвокатското дружество.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2049/01.11.2021 г., постановено по административно дело № 1226/2021 г. по описа на Административен съд - [населено място].

ОСЪЖДА Районен съд - [населено място] да заплати на Д. В. от гр. [населено място] съдебни разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ