Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 487 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуални представители юрисконсулт Найденова и юрисконсулт Христова, срещу Решение № 1337 от 29.06.2021 г. и Решение № 2331от 26.11.2021 г., постановени по адм. дело № 2182/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения, че същите са недопустими, в условия на евентуалност неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилването им като недопустими, при условията на евентуалност отмяната им като неправилни по изложените в касационните жалби доводи.

Ответникът – "Полидей-2" ООД, гр. Карлово, чрез процесуалния си представител по делото адвокат Марков взема становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните решения.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и недопустимост на обжалваните решения.

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

С обжалваното Решение № 1337 от 29.06.2021 г., постановено по адм. д № 2182/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив съдът е уважил предявения от "Полидей-2" ООД, със седалище в гр. Карлово, против Министерство на околната среда и водите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 186 677.74 лева от незаконните действия по издаване на нищожна Заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Пловдив и принудително събиране на суми за недължима текуща санкция в периода след 17.05.2014 г. до окончателното им заплащане, ведно с дължимите лихви за забава, считано от датата на заплащането им по изпълнително дело №190729813/2019 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив до окончателното им изплащане.

С Решение № 2331 от 26.11.2021 г., постановено по същото дело, на основание чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът е допълнил диспозитива на Решение № 1337 от 29.06.2021 г., като е обявил за нищожна Заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Пловдив и е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на "Полидей-2" ООД сумата в размер на 14409.35 лева за мораторни лихви върху платените от ищеца суми от датата на тяхното плащане до 01.03.2021 г.

Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Според чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За производството по чл. 203 -207 АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за активна материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба и да прекрати образуваното съдебното производство.

В случая изискванията на закона не са изпълнени. Исковете на "Полидей-2" ООД, предявени пред административния съд, са против Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив и са основани на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на този ответник, както и на нищожна заповед, издадена от нейния директор. С поредно разпореждане от 05.11.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като на основание чл. 205, ал. 2 АПК е дал указания на ищеца да посочи като ответник МОСВ като юридическо лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, както и да посочи конкретните административни органи, съответно длъжностни лица осъществили според ищеца извършили според ищеца незаконосъобразните действия/бездействия. Разпореждането се основава на приетото от съда, че РИОСВ-Пловдив е административна структура на МОСВ и не е самостоятелно юридическо лице. В съответствие с дадените указания ищецът с уточнителна молба от 08.12.2020 г. е заявил, че искът е предявен срещу Министерство на околната среда и водите. Спрямо този ответник е постановено и обжалваното Решение № 1337 от 29.06.2021 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда и чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по опазване на околната среда регионалните инспекции по опазване на околната среда са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно исковата молба първоначално е насочена срещу надлежен ответник, тъй като Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Пловдив е самостоятелно юридическо лице, съответно на незаконосъобразни действия и бездействия на нейни служители и нищожна заповед на директора и се основават претендираните за обезщетяване вреди. При неправилно приложение на разпоредбата на чл. 205 АПК първоинстанционния съд е насочил ищеца към ответник, който не е легитимиран по предявените искове, а след изпълнение на указанията му се е и произнесъл спрямо този ответник.

При това положение предявените искове са били разгледани с участието на ненадлежна страна, по отношение на която е постановено и съдебното решение и при неучастието на надлежна такава, което има за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт - Решение № 1337 от 29.06.2021 г.

Решение № 1337/29.06.2021 г. е допълнено с решение № 2331 от 26.11.2021 г. на основание чл. 176 АПК, като е обявена за нищожна заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г. на директора на РИОСВ Пловдив и е осъдено Министерство на околната среда и водите да заплати мораторна лихва от върху платени от ищеца суми от датата на плащането им до 01.03.2021 г.

По отношение на присъдената лихва недопустимостта на решението следва от съображенията на настоящата инстанция посочени по-горе в мотивите.

Относно допълнителното решение в частта му, с която е обявена нищожността на издадена от директора на РИОСВ Пловдив заповед следва да се отбележи, че недопустимостта произтича от неконституирането на органа, издал оспорената пред съда заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 149 , ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Според чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая това не е сторено, като съдът е обявил нищожността на административен акт, без в производството да е конституиран и участвал издалият го орган. Дадената от разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК възможност за предявяване на иска заедно с оспорването на административния акт не основава друго. В този смисъл и разпоредбите на чл. 206 АПК, даващи възможност искът за обезщетение да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, съответно за продължаване на разглеждането му след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта. Неконституиране на надлежен ответник по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване разпоредбите на чл. 153, ал. 1 АПК относно оспорването като нищожна на заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г. на директора на РИОСВ Пловдив и чл. 205 АПК относно надлежният ответник по предявените на основание чл. 203 АПК искове. С оглед изхода на спора този съд следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1337 от 29.06.2021 г., допълнено с Решение № 2331от 26.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2182/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА