Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 492 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив срещу Решение № 2046 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2231 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Изложени са съображения за неправилност поради необоснованост на оспореното решение – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Н. Е., чрез адв. С. Х., в представена писмена защита и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е Решение № 2153-15-259 от 28.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. Е. против Разпореждане № РВ-3-15-00918734 от 13.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е разпоредено на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно полученото от него парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 5 415.89 лева, от които 5 159.60 лева - главница и 256.29 лева - законна лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

С обжалваното решение съдът е приел, че макар за ответника да не са били налице материалните предпоставки за получаване на обезщетението, той не е действал недобросъвестно, поради което е отменил административния акт.

От фактическа страна е установено, че според данни от програмен продукт „Парични обезщетения и помощи от ДОО“ (ПП „ПОПДОО“) и справка за постъпили данни в Интегрираната система за електронен обмен на данни и документи (ИСЕОДД) за Н. Е. е представено удостоверение Приложение №10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с вх. №Р 14-15-000-00-0007464606 от 15.09.2020 г. от осигурител „м+в М. Н. ЕООД, [ЕИК]. Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО е за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. включително и е изплатено за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително.

Според данните в удостоверението, Н. Е., в качеството си на баща на детето А. Е., ползва отпуск по чл. 163, ал. 7, от Кодекса на труда (КТ), по чл. 163, ал. 1 от КТ и по чл. 163, ал. 8 от КТ и ще получава паричното обезщетение по чл. 53 от КСО при определени обстоятелства, изрично посочени в декларацията, а именно, че е осигурено лице и има необходимия 12-месечен осигурителен стаж; че детето А. Е. не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството, не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и че правоотношението/осигуряването на майката не е прекратено.

Прието е, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО регламентира, че след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило [възраст] възраст.

В тази насока е прието, че правото на изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, когато допълнителният отпуск за отглеждане на дете не се ползва от майката, а от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ е регламентирано в чл. 53, ал. 2 от КСО, а именно - когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете се ползва от бащата, вместо от майката, се изплаща парично обезщетение, определено със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съответно е прието, че майката е правоимащото лице с право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Отпускът на лицата по чл. 163, ал. 4 от КТ, в случая на бащата, е производен от правото на отпуск на майката. Б. Е. може да ползва отпуск за отглеждане на малко дете само, ако майката на детето има право на такъв.

Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът по чл. 164 се прекратява и когато трудовото правоотношение/осигуряването на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати.

От 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. Н. Е., в качеството си на баща на детето А. Е., е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, съгласно Заповед №1 от 08.09.2020 г. за разрешения от работодателя отпуск.

На 22.04.2020 г., със справка вх. № Р14-15-000-00-0006931734/22.04.2020 г., осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 6 от КСО от 10.03.2020 г.

Със справка, вх. № Р14-15-000-00-0007431382/08.09.2020 г., осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от 08.09.2020 г.

На 15.09.2020 г., с вх. № Р14-15-000-00-0007464564/15.09.2020 г., осигурителят е подал заличаване на подаденото заявление/декларация за изплащането на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 08.09.20209 г. На същата дата, със справка, вх. № Р14-15-000-00-0007464606/15.09.2020 г., е представено удостоверение - приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО, считано от 08.09.2020 г.

Установено е по данни от информационната система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, че майката А. Е. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик „Бюти трейдинг“ ЕООД с [ЕИК]. Към момента няма прекъсване на дейността.

Установено е също така, че съгласно регистър „Приход“ за А. Е. липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2020 г. включително.

От страна на НОИ е прието, че съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

В резултат на така установеното е издадено Разпореждане № РВ-3-15-00918734 от 13.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-259 от 28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, което е и предмет на съдебен контрол.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилни са изводите на съда по отношение неоснователността на полученото обезщетение. От данните по делото безспорно е установено, че за периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2020 г. майката А. Е. не е внасяла осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице не отговаря на изискванията на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО да се счита за осигурено лице. По този начин обезщетението, което е получил Н. Е. се явява неоснователно, тъй като неговото право на обезщетение за отглеждане на малко дете е производно от на това на майката.

По отношение на извода на съда за липса на добросъвестност от страна на Н. Е., настоящият състав намира, че не са предприети процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите, по които съществува спор. В мотивите си административния съд посочва, че ответникът е действал добросъвестно, защото не е укрил факти и е представил всички относими документи във връзка с придобитото право на обезщетение. Този извод не намира опора в доказателствата, събрани по делото.

Всички данни досежно Н. Е. са извадки от различни регистри (ПП „ПОПДОО“ и ИСЕОДД), а данните за които се приема, че са декларирани от него всъщност са част от служебната кореспонденция между неговия осигурител (работодател) и НОИ. По делото липсва какъвто и да е документ, изходящ от ответника във връзка с исканото обезщетение (например заявлението за това с приложените документи), от който да се прецени дали той е бил добросъвестен в действията си или не. Представените платежни документи за внесени суми за дължими от майката А. Е. осигуровки след издаването на административния акт не могат да санират евентуалните действия на недобросъвестност от страна на Н. Е. и са относими единствено към неоснователността на полученото обезщетение.

Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за това да се прецени законосъобразността на оспорения административен акт.

Предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно, или по искане на страните, като за целта са допустими всички доказателствени средства за установяване на фактите и обстоятелствата, съгласно приложимите материалноправни разпоредби.

При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2046 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2231 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА