О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр.София, 15.01.2026 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело № 1759 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „С. С. АД срещу въззивно решение № 128 от 10.02.2025 год., постановено по в. гр. дело № 42/2025 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 215 от 28.10.2024 год., постановено по гр. дело № 354/2024 год. по описа на Районен съд – Девня, е уважен предявения от И. Д. Х. срещу „С. С. АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 4 от 18.04.2024 год. на изпълнителния директор на „С. С. АД.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел всички факти от значение за правилното решаване на спора. В обжалваното решение били възпроизведени единствено безспорно установените факти, изведени от доклада и решението на първоинстанционния съд, както и само някои от спорните между страните обстоятелства. Не бил взет предвид начина, по който ищецът бил придобил процесния багер – чрез посредничеството на „Никман канал сервиз“ ЕООД и съдействието на неговия управител; че след като бил организирал скрито придобиване и последваща продажба на багера със значителна печалба, ищецът – който заемал висша ръководна длъжност „Директор покупки и складово стопанство“ и отговарял за снабдяването на работодателя със стоки и услуги, участвал в процеса на вземане на решения относно доставчиците, с чиито работник и управител, бил изградил паралелни на служебните си лични отношения по повод на багера – на 21.08.2023 год. ищецът подписвал договор/поръчка за доставка с дружеството „МК С. И. ММ“ ЕООД, в което като бригадир/организатор строителство работел М. П. – управител на „Б. И. С. ЕООД – дружеството, което било първоначален собственик на багера, като освен това участвал в обсъждането на нов договор с „Н. К. С. ЕООД, след като последното било действало като подставено лице в първоначалното придобиване на багера и след като вече го бил прехвърлил на ищеца, а той от своя страна го бил препродал. Въззивният съд не бил изследвал въпроса за значението на етичните правила на работодателя, който бил установил такива не само по отношение на своите работници и служители /съгласно с приетия по делото Кодекс за бизнес интегритет на Solvay/, а също и спрямо своите доставчици, съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay, който отразявал етичните стандарти на Г. С. и ангажимента й да интегрира икономическата, социална и екологична устойчивост в дейностите си. Показанията на свидетеля Д. били коментирани избирателно. Необсъдените от въззивния съд доказателства и свързаните с тях доводи на ответника били довели и до формирането на неправилни правни изводи по съществото на спора. Неправилно въззивният съд бил квалифицирал извършеното от ищеца нарушение единствено като друго нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, за което обаче при преценката си по чл. 189, ал. 1 КТ приел, че наложеното наказание е несъразмерно на нарушението. Счел бил, че не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя чрез извършените от него действия при конфликт на интереси – той бил действал като частно лице и бил заплатил покупната цена с лични средства, а не се бил възползвал от служебното си положение. Според практиката на ВКС, злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ била налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. В случая ищецът бил проявил нелоялност, тъй като не бил зачел етичните правила за работа в ситуация на конфликт на интереси, сам се бил поставял в нея, като паралелно със служебните си отношения с доставчиците развивал с тях и личните си отношения по повод багера, получавал съдействие от тях заради длъжността си при работодателя, продължавал да участва в процесите на вземане на решения за работата на предприятието с доставчиците, въпреки личните си отношения с тях и личния си интерес от получената от препродажбата на багера облага. Ищецът не бил купил общоупотребима вещ от пазара, а бил организирал поредица от действия и сделки, чрез които да придобие специализирана строителна машина от доставчици на работодателя на занижена цена, която впоследствие да препродаде със значителна печалба. Т. е. не се касаело за сключване на „сделка между колеги в лично качество“, а за сделки между работника, който действал в свой интерес и за свои цели на длъжността си, и доставчици на услуги на работодателя, за отношенията с които отговарял именно работникът. След създаването и реализиране на личния си интерес, ищецът не се бил отвел от работата си с доставчиците, от които придобил багера, а продължил да изпълнява ръководните си трудови функции и спрямо тях. Според практиката на ВКС, характерният белег на понятието „уронване на доброто име на предприятието“ е узнаването на неизпълнението от трети лица, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. В частност сделките на ищеца с багера, при съществуващ за него конфликт на интереси, били узнати както от други работници и служители, така и от лица от дружествата доставчици на услуги, спрямо които ответното дружество имало същите етични изисквания за работа при конфликт на интереси съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay. Необоснован бил извода на въззивния съд, че неспазването от страна на ищеца на етичните правила не било засегнало съществено интересите на работодателя. Напротив авторитетът на работодателя бил сериозно засегнат, тъй като за неговите доставчици, както и за другите работници и служители ставало ясно, че прокламираните етични изисквания нямат никакво практическо значение. Правилата за конфликт на интереси били изключително важни в стопанските отношения. Чрез тях се създавали почтеност и доверие. Ситуациите на конфликт на интереси можело сериозно да навредят на репутацията на организацията. Правилата помагали да се гарантира, че решенията се вземат справедливо и обективно, като се укрепвало доверието сред заинтересованите страни, включително работниците и служителите, доставчиците, клиентите, кредиторите и инвеститорите. Предотвратявало се необективното вземане на решения. Когато личните интереси се намесвали в професионалните задължения, решенията можело да бъдат изкривени, което водело до резултати, които били от полза за отделни лица, а не за организацията и обществото като цяло. Правилата за конфликт на интереси намалявали този риск. Стабилните политики и процедури за конфликт на интереси били от решаващо значение за опазване на репутацията на всяка една организация, за осигуряване на справедливо и етично вземане на решения, за минимизиране на правните и финансовите рискове. Следователно касаело се за тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено от високопоставен кадър, заемащ висша ръководна длъжност, спрямо когото изискванията за лоялност били завишени в сравнение на тези към обикновените работници, като това обосновавало дисциплинарна санкция с най-висок интензитет. Значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на ищеца, била съществена. Като отговорен за снабдяването и за отношенията с доставчиците директор, ищецът не просто трябвало да се съобразява с утвърдените етични правила и стандарти за работа, а при спазването им следвало да ги развива и отстоява пред подчинените си, пред другите работници и служилите, пред доставчици и пред други външни лица, и да задава модел за поведение, който да служи за пример. Спазването на правилата за работа при конфликт на интереси било съществено за заеманата от ищеца длъжност – то било един от важните елементи в работата му, която му била възложена от работодателя с изключително високо доверие. Вмешателството на личните интереси на ищеца от сделките с багера в професионалните му задължения да управлява отношенията с доставчиците сривало доверието на работодателя у него. Отношението на ищеца към извършеното не било самокритично, като той дори отричал да вижда каквото и да било нарушение. Не го бил разкрил доброволно, а след като обстоятелства около нарушението станали известни на работодателя. В този смисъл наложеното наказание било съразмерно на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК:
1/ За фактическите състави на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието“ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ – „уронване на доброто име на предприятието“, за които съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и по-конкретно – в случаите, когато са извършени от служител, който е натоварен с управленски функции?
2/ Как в производство по отмяна на дисциплинарно уволнение въззивният съд преценява по чл. 189, ал. 1 КТ съразмерността на наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ спрямо дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, изразяващо се в нарушение на правила за работа при конфликт на интереси?
3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото допустими доказателства и всички направени твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези твърдения и възражения и кога се счита, че съдът е изпълнил това свое задължение?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че всички поставени въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – цитирана в изложението, а при условията на евентуалност поддържа, че петият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба И. Д. Х. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, а и за установено въз основа на събраните доказателства, че в периода от 01.07.2014 год. до 18.04.2024 год. страните били в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 3 от 18.06.2014 год., като преди уволнението си ищецът заемал в ответното дружество висша управленска длъжност „Директор покупки и складово стопанство“. Това трудово правоотношение било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие вследствие на дисциплинарното уволнение на ищеца, съобразно връчената му на 18.04.2024 год. заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 4/18.04.2024 год. През периода на съществуване на трудовото правоотношение на ищеца не били налагани други дисциплинарни наказания. В качеството си на „Директор покупки и складово стопанство“ ищецът отговарял за управлението на дейностите по закупуване, поръчка, складиране и доставка на необходимите на работодателя стоки и услуги; оправомощен бил съгласно вътрешните правила за подписване на поръчки за доставки и бил упълномощен с пълномощно еднолично да подписва договори до 100 000 лв., а над 300 000 лв. заедно с друг представител на висшето ръководство на „С. С. АД; утвърждавал избора на доставчици и тяхното оценяване.
На 29.08.2023 год. „Н. К. С. ЕООД придобило комбиниран багер марка № на рама: , като го закупило от “Б. И. С. ЕООД, с управител М. С. П., за сумата от 9 800 лева. За сделката между тях била издадена фактура № 1 от 27.10.2023 год. На 21.11.2023 год. ищецът закупил от „Н. К. С. ЕООД, представлявано от управителя Н. Д. Д., лично за себе си процесния комбиниран багер, като към датата на закупуване на процесния багер от „Н. К. С. ЕООД дружеството „Б. И. С. ЕООД не било доставчик на услуги на „Солвей соди“АД и между него и ответното дружество нямало действащи правоотношения. Цената по договора била 8 166.67 лв. без ДДС и според отбелязването в него било заявено плащането й в брой преди подписването на договора. За цената по договора продавачът издал на купувача /ищеца/ фактура № [ЕГН] от 16.11.2023 год. Десет дни по-късно – на 01.12.2023 год. ищецът продал багера на „МИМ 1997“ ЕООД за сумата от 135 000 лв.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на представената онлайн кореспонденция между ответното дружество и корпоративния отдел в централата на Solvay /Солвей/, Брюксел, „Етика и съответствие“, че отговорници по съответствието от Солвей, Брюксел били разговаряли с ищеца за получената информация относно покупката на багера, като той не бил отрекъл този факт и им изпратил по електронната поща копие на договора, с който бил продал на трето лице закупеният от него от „Н. К. С. багер.
С писмо с изх. № HR-SS-55 от 11.04.2024 год., връчено на 11.04.2024 год., от ищеца били поискани писмени обяснения във връзка с нарушението. В отговор на това ищецът представил такива на 15.04.2024 год. /регистрирани с вх. № от 15.04.2024 год./.
Въззивният съд е посочил, че по делото са приети цитираните в уволнителната заповед Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/ в „С. С. АД, ведно с измененията и допълненията към него и Кодекса за бизнес интегритет /КБИ/ на Група Solvay /Солвей/, утвърден от българските дружества на групата /в т. ч. и от ответното/ за вътрешен правилник и задължителен за всички работници и служители на работодателя, както и че кредитира показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. Д. и К. К., като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Въззивният съд е намерил от правна страна, че процедурата по уволнението е надлежно изпълнена, срокът по чл. 194 КТ е спазен, заповедта е издадена от компетентно лице /чл. 192, ал. 1 КТ/, в предвидената от закона писмена форма с изискуемите реквизити /чл. 195 КТ/, като преди издаването й са поискани обяснения от служителя. Във връзка с възражението във въззивната жалба на ищеца е изложил съображения, че както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, а е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата /решение № 124 от 23.06.2020 год. на ВКС по гр. дело № 3709/2019 год., ІV г. о., ГК/. В случая в искането за обяснения ясно и конкретно били изложени обстоятелствата, във връзка с които са поискани същите. Тези обстоятелства били описани и в заповедта за уволнение и били залегнали в основата на наложеното дисциплинарно наказание.
Въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вменените на ищеца нарушения по чл. 189, ал. 1, т. 8, предл. 1 и 2 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Посочил е, че съгласно чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието – действие или бездействие, е извършено умишлено /решение № 242 от 21.05.2012 год. на ВКС по гр. дело № 932/2011 год., ІV г. о., ГК/.
Въззивният съд е счел, че не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя си чрез описаните в заповедта действия и бездействия. Действително ищецът бил купил процесния багер от „Н. К. С. ЕООД за сумата от 9 800 лв. с ДДС и впоследствие бил продал същия на трето лице за сумата от 135 000 лв. Ищецът обаче действал като частно лице и бил заплатил покупната цена чрез лични средства. Ирелевантно било обстоятелството дали Н. Д. бил предложил на ищеца да закупи багера или обратното. Неотносима за спора била и разликата в цената на предмета на продажбите. От показанията на свидетеля К. се установявало, че ищецът не знаел, че е било предложено въпросният багер да бъде предмет на сделка между „Б. К. и „С. С. , макар да бил запознат с отношенията между „Б. К. и „Б. И. С. . Въз основа на установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че ищецът се бил възползвал от служебното си положение. Действително в разпоредителните сделки били участвали представители на бивши и настоящи доставчици на работодателя, но не били събраха доказателства за използване на заеманата от служителя длъжност по повод покупко-продажбите. Самият факт на познанство на колеги в лицето на Н. Д. и М. П. не бил достатъчен, за да се обоснове извличане на полза от служебно положение. Нямало данни за оказване на влияние от страна на ищеца спрямо управителя на „Н. К. С. ЕООД – самият Н. Д. сочел в показанията си, че ищецът не му бил обещавал, че ще му „свърши услуга в завода“.
Като се е позовал на решение № 80 от 26.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 4679/2008 год., ІІ г. о., ГК, според което участието на служителя като частно лице в гражданския оборот чрез разпоредителни сделки само по себе си не може да се окачестви като поведение на недобросъвестност, въззивният съд е счел, че в случая не е установено, че ищецът бил действал против интересите на работодателя, доколкото на същия не били известни обстоятелствата около процесния багер. Сключването на процесните сделки между колеги в лично качество, без да се засягат интересите на ответното дружество и без то да търпи действителни или евентуални негативни последици, не водело до закономерно несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие от страна на служителя.
На следващо място въззивният съд е изложил съображения, че доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието - работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя /решение № 94 от 26.06.2020 год. на ВКС по гр. дело № 4088/2019 год., ІІІ г. о., ГК/. Посочил е, че и този фактически състав не е бил осъществен от уволнения служител. Действително съответните сделки с предмет процесния багер били узнати от трети лица, доколкото страни по тях били Н. Д. и М. П., но същевременно не били налице доказателства за злепоставяне на работодателя пред тях, както и такива, че въпросните разпоредителни действия се били отразили /респ. било е възможно да се отразят/ неблагоприятно на ответника под някаква форма. В своите вътрешни актове работодателят бил заложил изисквания за почтено и етично поведение на работниците и служителите, които могело да се окажат в ситуация на конфликт между личните и служебните им интереси. Неспазването им от ищеца, обаче, чрез описаните в заповедта действия не било засегнало съществено интересите на работодателя. Не било доказано нито реално, нито евентуално негативно отражение върху ответното дружество по отношение на конкурентноспособността, ефективността или авторитета му.
От друга страна въззивният съд е счел, че ищецът е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. С. П. за вътрешния ред в „С. С. АД и Кодекса за бизнес интегритет на Г. С. служителите на ответника били длъжни да избягват всяка ситуация, която създава действителни или потенциални конфликти на интереси. Необходимо било да бъде незабавно съобщено на съответния началник, на отдел „Човешки ресурси“ или на отдел „Етика и съответствие“ за всеки потенциален или действителен конфликт на интереси. Счел е, че макар в конкретния случай ищецът да не е предпочел личните си интереси за сметка на тези на работодателя, същият се бил поставил в ситуация, която би породила подобни съмнения. Негово задължение било незабавно да уведоми съответното ръководство преди да предприеме действия по сключване на сделки с представители на бивши/настоящи доставчици на ответното дружество. Заемайки висока позиция при своя работодател – „Директор покупки и складово стопанство“, отговорността, изискванията за лоялност, степента на оказаното от работодателя доверие били още по-големи, поради което осъществяващият тази дейност работник или служител бил длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа.
Същевременно е приел, че тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, не оправдава налагането на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Посочил е, че съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. Работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения. В тази връзка е извел несъразмерността между извършеното нарушение и наложеното наказание от слудните обстоятелства – дейността, с която се занимава работодателят и длъжността на служителя в йерархията на дружеството, неполагането на дължимата грижа при спазване на етичните правила, с оглед превенция от конфликт на интереси, липсата на настъпили неблагоприятни последици за последния – недоказано негативно отражение върху конкурентноспособността, ефективността на работата и авторитета на предприятието, отношението на служителя към извършеното, който не отрича да е участвал в съответните сделки и не се е опитвал да прикрие същите.
С тези мотиви на въззивния съд е отменено първоинстанционното решение, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общата и допълнителната/ по отношение на първия повдигнат въпрос. Този въпрос е включен в предмета на делото, обсъждан е бил от въззивния съд и е обусловил правните му изводи при постановяване на решението, като е необходима проверка за разрешаването му от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора.
По останалите поставени в изложението въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 20.45 евро /равностойни на 40 лв./
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 10.02.2025 год., постановено по в. гр. дело № 42/2025 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора „С. С. АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 20.45 евро /равностойни на 40 лв./, като при неизпълнение на тези указания производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на дължимата държавна такса, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: