прекратяване на трудовото правоотношение

незаконно уволнение

възстановяване на длъжност

закрила при уволнение

намаляване обема на работа

колективен трудов договор

подбор

обезщетение за оставане без работа

Р Е Ш Е Н И Е

№ 608

гр.София 12.10.2010г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Жанета Найденова

ЧЛЕНОВЕ:

С. ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева

гр. дело № 1139/2009 г.

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Г. В. М. против решение № 182/31.03.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 133/2009 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1487/30.10.2009 г. поради противоречива съдебна практика по въпроса за момента, към който трябва да се преценява законосъобразността на уволнението, а също така и вземането на предварително съгласие от синдикалната организация, когато това е предвидено в колективен трудов договор.

В едни съдебни решения се приема, че релевантният момент, към който се преценява законосъобразността на уволнението, е този на издаване на заповедта, а в други, че това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, която може и да не съвпада с момента на съставяне на заповедта за уволнение.

Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.

Необходимо е именно при прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 КТ. Тя, обаче, е „предварителна” и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано,...