Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. В. В., чрез адвокат Б. В., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Видин № 82/15.11.2021г. по в. г.д.№281/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50820/15.11.2022г. по следния въпрос: От кой момент започва да тече давностния срок за обезщетение за вреди от деликт съставляващ престъпление.

Разрешение на същия е дадено в мотивите на ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС, според което началото на погасителната давност за обезщетението за вреди от деликт е датата на вредоносното деяние, когато деецът е известен, без да е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Само, когато деецът е неизвестен, законът определя погасителната давност да започва да тече от откриването му, без да е уреден специален ред за установяване на авторството на деянието /чл. 114, ал. 3 от ЗЗД/. Въпросът кога е станало откриването на дееца, респ. кога е започнала да тече давността за вземането е фактически и се решава според всеки конкретен случай.

По касационните оплаквания:

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и в противоречие с формираната практика на ВКС. Твърди се, че процесното вземане произтича от договорни отношения и длъжникът е бил известен за същото още от сключване на договора – 16.06.2014г., с оглед евентуалното му неизпълнение. Излага се, че давността за него е започнала да тече на 20.10.2014г. и е изтекла на 20.10.2019г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Образуваното наказателно дело и момента на повдигане на обвинението не спират и не прекъсват течението на погасителната давност. По същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. В. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Ц. Ю., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По касационните жалби:

С атакуваното решение Окръжен съд – Видин, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Видин, е постановил друго, с което е приел за установено, че В. В. В. дължи на Ц. Ю., гражданин на Р. Р сумата от 4 100, 00евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане, по предявения от Ц. Ю. срещу В. В. иск, разгледан по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като го е квалифицирал по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът приел, че предявеният иск е допустим. Приел за установено, че страните са постигнали предварителна договорка за сключване на договор за покупко-продажба на дърва за огрев, въз основа на която ищецът, в качеството му на купувач, е предоставил на ответника сума в размер на 1000 евро. Впоследствие, на 16.06.2014г., между страните бил сключен Договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, за 350 куб. м. дървен материал – широколистна гора, за сумата от 3 100, 00евро, която продажна цена била получена изцяло от продавача. С договора било постигнато съгласие, че подаването и получаването на документите свързани с продажбата, включително и позволителното за сеч от Държавно лесничейство, ще се извърши от купувача. Срокът за изпълнение бил уговорен най-късно до 01.09.2014г. В противен случай било предвидено, че договорът се счита развален /т. 6/.

Съдът приел за установено, че с две Нотариални покани от 03.10.2014г. ответникът е бил поканен да изпълни поетите с договора задължения. Във връзка със същите били съставени два констативни протокола № 79/09.10.2014г. и № 80/09.10.2014г. на нотариус А. А., рег. №., в които били отразени изявленията на В. В. В., че не може да върне платените по договора суми в размер на 1 000 евро и 3 100 евро, поради вече осъществено закупуване на уговореното количество дървесина. Същият изразил готовност да предаде стоката в срок до три месеца, считано от 09.10.2014г. Съдът посочил, че в протоколите било отразено и изявлението на купувача Ц. Ю., с което на длъжника бил даден допълнителен срок за изпълнение от 10 дни, считано от 09.10.2014г.

Въззивният съд констатирал и обстоятелството, че с влязла в сила присъда от 05.07.2017г. по НОХД 1394/2015г. на Районен съд Видин, ответникът В. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 13.06.2014г. до 16.06.2014г., при условията на продължавано престъпление в [населено място], Р. Р и в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Ц. Ю. – румънски гражданин, заблуждение, че ще му достави и продаде 350 куб. м. дървен материал – плътен, представляващ широколистна гора, на цена от 8, 86 евро на кубичен метър на обща стойност 4 100 евро /8018, 90лв./, които Ц. Ю. предоставил на В. за закупуване на дървесината. Посочил, че ответникът бил привлечен като обвиняем с постановление от 08.10.2015 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установен факта на сключен между страните договор за продажба, по който ищецът е заплатил цялата продажна цена от 4100 евро, но ответникът В. В. не изпълнил поетото задължение да достави стоката, предмет на същия. Посочил, че от това неизпълнение ищецът е претърпял вреди в размер на исковата сума, представляваща платената цена. Приел за неоснователно направеното възражение от ответника/длъжник за неплащане на сумата от 3 100 евро, тъй като изявлението му за получаването било обективирано в подписания договор. Този извод съдът обосновал и с обстоятелството, че ответникът е направил изявление за закупуване на дървесината, обективирано в съставените констативни протоколи, заедно с изразената от него готовност за осъществяване на доставката в тримесечен срок. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен.

По отношение на направеното възражение за погасяване на процесното вземане по давност, въззивният съд приел, че приложимия към същото давностен срок е пет години /чл. 110 от ЗЗД/. Посочил, че съгласно чл. 114 от ЗЗД той започва да тече от откриването на дееца, а именно в момента на първото му привличане за обвиняем /чл. 219 ал. 1 НПК/ – 08.10.2015 г. /л. 51/ от сл. д №15/2018г. Въз основа на това и доколкото искът е предявен на 05.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ съдът направил извод, че погасителната давност за вземането, предмет на иска, не е изтекла и възражението в този смисъл е неоснователно.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Въззивното решение е постановено в противоречие с отговора на правния въпрос, тъй като откриването на дееца не винаги е свързано с момента на повдигане на обвинението, а се решава според всеки конкретен случай. В процесния случай деецът е бил известен към датата на увреждащото деяние.

При постановяване на решението съдът е направил смешение между исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Неправилно е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по същество се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, докато е бил сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът е твърдял, че има сключен договор с насрещната страна, който е развален поради неизпълнението му. Сочи също, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но не черпи права по своята защита от измамливите действия на ответника. Касае се евентуално за порок на волята, независимо от установеното престъпно деяние, което не води до нищожност на сделката, поради което страната има право да избере защитата си – чрез разваляне или унищожаване на същата. Може да бъде развалена и унищожаема сделка, за разлика от нищожната такава. В случая правопораждащите юридически факти са разваляне на договорното задължение поради неизпълнение. Искането за връщане на даденото по разваления договор е на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не обезщетение за вреди от договорна, евентуално деликтна отговорност.

Въззивното решение е незаконосъобразно и следва да се касира, на основание чл. 281, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК. Настоящият състав следва, в хипотезата на чл. 293, ал. 2 ГПК, сам да реши спора, тъй като не е необходимо събирането на нови доказателства и не се касае за недопустимо решение, а за неправилно, поради неточно приложение на материалния закон. По същество съдът е разгледал спорните факти, които са от значение за иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като не е необходимо, предвид промяната на правната квалификация, да бъдат извършвани допълнителни процесуални действия във връзка с доклада, защото дадените указания за разпределение на доказателствената тежест са съответни на тези по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Предявеният, по реда на чл. 422 от ГПК, иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. За да бъде уважен същия, ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличие на сключен договор, факта на имуществено разместване между страните, както и отпадане на основанието за заплащане на сумите с обратна сила. В тежест на ответника е да установи, че престацията е получена на годно основание, респ. основанието за задържането.

По делото са установени фактите относно сключения между страните договор за покупко-продажба на дървесина, по който ищецът/купувач Ц. Ю. е заплатил цялата продажна цена в размер на 4 100евро, а ответникът/продавач В. В. е поел задължение за доставка на дървения материал до 01.09.2014г. Установен е и факта на пълно неизпълнение на поетото от продавача В. задължение за доставка на дървесината в уговорения срок.

Като резултат от неизпълнението, с две Нотариални покани от 03.10.2014г., връчени на 06.10.2014г., изправният кредитор/купувач Ц. Ю. поканил ответника В. да изпълни финансовите си задължения и да се яви при нотариус на 09.10.2014г. за уреждане на отношенията между страните. Тези покани по естеството си представляват изявление за разваляне на сключения между страните договор, по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на обективираното в същите изявление за връщане на даденото по него.

Във връзка с явяването на страните пред нотариус, на 09.10.2014г., били съставени два констативни протокола № 79 и № 80 на нотариус А. А., рег. №., в които е отразен отказа на В. В. В. за връщане на платените по договора суми в размер на 1 000 евро и 3 100 евро. На същия бил даден допълнителен срок за изпълнение на доставката – 10 дни, считано от 09.10.2014г., след който е следвало да върне платеното по договора.

Фактът на неизпълнение на задължението за доставка и в допълнително дадения срок е безспорно установен в хода на производството, поради което с изтичането му е настъпило и развалянето на сключения между страните договор. Съгласно правилото на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето има обратно действие, поради което след настъпването му отпада юридическият факт, въз основа на който е извършено имущественото разместване и за всяка страна възниква притезание за връщане на даденото, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Същото е станало изискуемо след изтичане на допълнително определения срок за изпълнение, когато е настъпило и развалянето на облигационната връзка – 20.10.2014г. От този момент /деня, в който отпада основанието/ е започнала да тече и погасителната давност за вземането на купувача за връщане на платеното по договора /т. 7 ППВС № 1/1979 г./, която е изтекла на 20.10.2019г.

Депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е осъществено на 05.12.2019г., след изтичане на петгодишния давностен срок /20.10.2019г./, поради което искът се явява погасен по давност и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане.

Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено решение на касационната инстанция, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен.

С оглед на изхода на спора, ищецът Ц. Ю. дължи заплащане на направените от ответника В. В. В. разноски за всички съдебни инстанции, общо в размер на 1492, 50лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №82/15.11.2021г. по в. г.д.№281/2021г. на Окръжен съд – Видин, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Ю., гражданин на Р. Р, [дата на раждане], [населено място], Р. Р, с адрес [населено място], окръг Долж, Р. Р, [улица], иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че в полза на Ц. Ю. съществува вземане към В. В. В., ЕГН [ЕГН] за сумата от 4 100 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2333-РЗ/09.12.2019г. по ч. г.д.№3341/2019г. на Районен съд – Видин по реда на чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Ц. Ю. гражданин на Р. Р, [дата на раждане], [населено място], Р. Р, с адрес [населено място], окръг Долж, Р. Р, [улица] да заплати на В. В. В., ЕГН [ЕГН] сумата от 1492, 50лв., представляваща направените разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: