Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. А. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв.В. М. от АК-Я. срещу въззивното решение № 30 от 11.1.2022 г, постановено по гр. дело № 1687/21 г на Бургаски окръжен съд, Шести граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 260187/13.8.2021 г по гр. дело № 51/2019 г на Районен съд-гр.Несебър, като е отхвърлен предявеният от касатора срещу„К. Т“ ЕООД иск по чл. 225 ал. 1 КТ за разликата над сумата 892, 50 лв до сумата 1398, 96 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение.

В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба „К. Т“ ЕООД със седалище в Самоков не взема становище по същата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният иск е по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ.Между страните е сключен трудов договор № 2/10.5.2018 г със срок за изпитване до 6 месеца, като ищецът е приел да изпълнява длъжността “шофьор на лек автомобил до 9 места“, с основна заплата от 255 лв, при четири часов работен ден.В трудовия договор не е упоменато служителят да има предходен трудов стаж и професионален опит.Трудовото правоотношение между страните е прекратено в срока за изпитване на основание чл. 71 КТ.Ищецът подържа, че полагал труд при ответния работодател до 15.6.2018 г.С влязло в сила на 28.12.2018 г съдебно решение № 222 от 11.12.2018 г по гр. дело № 810/2018 г на Несебърски районен съд, ГК, 6 състав, уволнението на основание чл. 71 КТ е признато за незаконно и отменено.С това решение е отменено уволнението на ищеца, но не е посочено считано от коя дата настъпва прекратяването. По настоящото дело е предявен иск само по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ.Съдът е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за непълен месец, предхождащ незаконното уволнение, а именно сумата 178, 50 лв.Искът е уважен за 5 месеца, на колкото възлиза оставащото време до изтичане на договора със срок за изпитване.За неоснователно е прието искането на А. в размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ да бъде включен положения извънреден труд.

В изложението на основанията по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани касационните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280 ал. 2 ГПК-очевидна неправилност.

Върховният касационен съд състав на Трето ГО, намира следното:

1.Относно - касационното основание „очевидна неправилност“. За да е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността на въззивния акт да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая не е налице нито един от горните пороци на съдебния акт. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда.

2.Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по въпроса „длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои не.Сочи се противоречие с ТР № 1/4.1.2001 г на ОСГТК на ВКС, т. 19 и наличие на касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

В разглеждания случай мотивите на въззивния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на двете страни в спора.Обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и подробно правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в. л.С. не е игнорирана като доказателство по делото.Вещото лице обаче не е компетентно да даде заключение за това основателна ли е претенцията.Отработеният от ищеца допълнителен труд е недоказан.Експертизата в тази й част е изпълнена по искане на ищеца и по негови твърдения, които не се подкрепят от други доказателства.Вещото лице-икономист е дало хипотетична стойности на положения допълнителен труд, ако такъв би бил доказан.Соченото от касатора противоречие с ТР № 1/4.1.2001 г на ОСГТК на ВКС, т. 19. не е налице, а се касае единствено за несъгласие на ищеца с приетите от съда въз основа на доказателствата, правни изводи.Следователно не е налице касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и това по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.Наличието на уеднаквена практика по този въпрос изключва приложението на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

3/Въпроси № 3 и 4 се свеждат до следното:

За какъв период от време следва да се присъди обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение и при трудово правоотношение, сключено със срок за изпитване и важат ли по отношение на последното правилата относно срока на дължимост на обезщетение за оставане без работа при прекратяване на срочния трудов договор.Посочената съдебна практика е съобразена изцяло от съда в мотивите на въззивното решение. Обезщетението е присъдено за срок от 6-месеца, а обстоятелството, че ищецът е останал без работа за по-дълъг от 6-месечния срок не е в причинна връзка с незаконното уволнение.

По въпроси 5, 6, 7 и 8 и 9.

Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По процесуалноправния въпрос относно установяване на размера на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ, при отчитане и преценка на всички представени по делото доказателства, относими към размер на получавано то от работника или служителя брутно трудово възнаграждение, съдебната практика е уеднаквена-решение № 217/9.6.2011 г по гр. дело № 761/2010 г йна ВКС, Четвърто ГО.Не е налице противоречие с решение № 388 от 17.10.2011 г по гр. дело № 1975/2010 г.

Възззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото относно правнорелевантните факти.Изложил е мотиви защо не кредитира заключението на съдебно–икономическата експертиза, в която хипотетично е поставен въпроса относно размера на обезщетението по чл. 255 ал. 1 КТ, включващи претенция относно извънреден и допълнителен труд.Ищецът не е доказал по делото по-висок размер на трудовото възнаграждение, освен уговорения в трудовия договор за 4 часов работен ден, без допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация и положен извънреден труд.От представения по делото фиш за получено брутно трудово възнаграждение за непълен отработен месец се установява че същото е в размер на 178, 50 лв..

Следователно не е налице противоречие, а пълно съответствие с приложеното от касатора решение № 388 от 17.10.2011 г по гр. дело № 1975/2010 г.

С представеното от касатора решение № 14 от 27.3.2012 г по гр. дело № 405/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО е прието, че когато страните спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите и обстоятелствата във връзка с конкретните си твърдения.Ако съдът установи, че е положен извънреден труд, който е останал неплатен, съдът ще следва да го присъди на основание чл. 150 КТ.Ищецът не е ангажирал доказателства за положения извънреден труд и такъв в празнични и почивни дни, а в. л е работило само по твърдения на страната, затова съдът е достигнал до извода, че допълнително възнаграждение не се дължи.Още повече в приетото като неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява по безспорен начин и това кореспондира с останалия събран по делото и обсъден от съда доказателствен материал, че на ищеца са заплатени толкова работни часове, колкото са били положени.Нормата не е превишена от работодателя.Служителят не е имал задължение да бъде на разположение, поради което следва да се приеме, че няма положен допълнителен, извънреден и труд по време на празнични дни.

С решение № 257 от 20.10.2014 г, постановено по гр. дело № 7716/13 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че за определяне размера на обезщетението по чл. 228 КТ правно значение имат не всички допълнителни възнаграждения по чл. 3 т. 2 и т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а само тези с постоянен характер.Такива са всички допълнителни възнаграждения по КТД, уреждащи начина на определяне на възнаграждението за труд-според реализираната печалба, според формирания фонд работна заплата и др.Размерът на обезщетението по чл. 228 КТ се определя според размера на полученото брутно трудово възнаграждение, за месеца предхождащ възникването на основание за обезщетение, но ако работодателят е изплатил по-късно някои допълнителни възнаграждения, дължими за съответния месец или ако е начислил възнаграждението, но бави заплащането или не е начислил възнаграждението, въпреки че го дължи, размерът на обезщетението се определя не от полученото, а от дължимото брутно трудово възнаграждение за съответния месец.

С решение № 11 от 27.1.2015 г по гр. дело № 4911/14 г и решение № 95 от 18.4.12 г предвиждат възможността срокът за изпитване да бъде уговорен както при безсрочните трудови договори така страните имат възможност да преценят доколко е уместно обвързването им от трудов договор.

Допустимо ли е работодателят да възрази за първи път с въззивната жалба относно елементите на брутното трудово възнаграждение във връзка с приложението на чл. 225, ал. 1 КТ, зависи от това дали, наред с възражението, се въвеждат и нови твърдения за факти, които не са нововъзникнали или новооткрити. В този случай, включването на новите твърдения е преклудирано и това се отнася и до правните възражения във връзка с твърдяните факти и обстоятелства. Във всички останали хипотези, когато фактите и обстоятелствата са надлежно и в срок въведени в предмета на спора – в първа или въззивна инстанция, няма преклузия за навеждане на правни доводи и възражения.

Въпросът кои са елементите на брутното трудово възнаграждение е правен и и отговорът му се извежда от тълкуване на чл. 228 КТ,чл. 225 ал. 1 КТ и съответно чл. 17 НСОРЗ. Ако получаването на определено възнаграждение от работника/служителя е установено от първата инстанция и това не е спорно във въззива, няма пречка за разглеждане на възражения доколко въпросното възнаграждение е включено в приложното поле на чл. 228 КТ.

Въпросът за характера на допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни, както и ежемесечния бонус за продажби, е поставен във връзка с тълкуването на чл. 228, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни не се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне обезщетението по чл. 228 КТ – не са с постоянен характер, нито се определят като възнаграждение над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система-решение № 181 от 22.7.2015 г по гр. дело № 4554/14 г на ВКС, Четвърто ГО. Тази съдебна практика е изцяло съобразена от въззивния съд.Следователно не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Представеното от касатора с жалбата определение № 665/13.7.2018 г, постановено по гр. дело № 833/18 г на ВКС, Четвърто ГО е на основание чл. 288 ГПК и не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.Представените решения по реда на чл. 290 ГПК № 95 от 18.4.2012 г по гр. дело 1604/10 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 11 от 27.1.2015 г по гр. дело № 4911/14 г на ВКС, Трето ГО нямат отношение към конкретния правен спор, доколкото по делото не се установява работникът да е изработил часове извънреден труд и труд положен в празничните и неработни дни.Основание за незаплащане на извънреден труд се извежда от липсата на доказан отработен такъв по приложените пътни листове, допълнителното заключение на съдебно икономическата експертиза и удостоверението от НАП, което не предполага необходимостта от начисляване на такъв за сметка на работодателя.В случая не се дължи такъв тъй като събраните доказателства не установяват наличието на сторен допълнителен и или извънреден труд, тъй като не са надвишени законово допустимите 60 часа дейности следователно реално не е полаган.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 30 от 11.1.2022 г, постановено по гр. дело № 1687/21 г на Бургаски окръжен съд, Шести граждански въззивен състав, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 260187/13.8.2021 г по гр. дело № 51/2019 г на Районен съд-гр.Несебър, като е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. К. А. срещу„К. Т“ ЕООД иск по чл. 225 ал. 1 КТ за разликата над сумата 892, 50 лв до сумата 1398, 96 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.