О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1635София, 18.06. 2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1195/2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Х. ЕООД, [населено място], обл. София срещу решение № 38 от 16.03.2023 г. по в. т. д. № 239/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 41 от 31.05.2022 г. по т. д. № 123/2020 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявеният от ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 69 076.08 лв. – цена на доставени инертни материали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираната сума, като твърди, че същият не кореспондира с представените по делото доказателства и по-конкретно – с доказателствата, събрани във въззивното производство, установяващи, че инертните материали за извършваните от дружеството строителни дейности по процесния договор за обществена поръчка са доставяни не само от ищеца, но и от друг доставчик. Счита, че решаващият състав неправилно е игнорирал тези доказателства поради настъпила преклузия за събирането им, приемайки, че не са ангажирани своевременно с отговора на исковата молба, без да отчете причината за неподаване на такъв, а именно – че преписът от исковата молба (впоследствие и другите книжа по делото в първоинстанционното производство) е връчен на адрес, който не кореспондира с адреса, регистриран като седалище и адрес на управление на търговското дружество, а също и в нарушение на изискванията за редовност на връчването. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото наличието на договор относно процесното количество инертни материали, който е на стойност над предвидената в тази разпоредба (5 000 лв.), е счетено за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. Следва ли въззивният съд да обсъди и вземе предвид при решаване на делото събраните релевантни доказателства, относими към установяване обективни факти, свързани със съществуването въобще на материалното правоотношение и в този смисъл на правопораждащия факт, с които е свързано претендираното вземане при въведени правоизключващи доводи във въззивната жалба; 2. Преклудира ли се правото на ответника да излага доводи относно липсата на материално правоотношение, след като доказателствената тежест в процеса за установяване на този факт при условията на пълно и главно доказване е възложена на ищеца; 3. Настъпва ли преклузия за ангажиране на доказателства относно поставения в доклада на първостепенния съд основен въпрос, нуждаещ се от доказване, за страната, която не е натоварена с доказателствена тежест, при въведено във въззивната жалба оплакване за неправилно и необосновано формирани изводи на решаващия състав относно възникване и съществуване въобще на материалното правоотношение, обуславящо предявяване на иска; 4. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК; Регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ не е ли отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес, предвидени в чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК, насочен е да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права; 5. Следва ли въззивният съд да допусне извършването на експертиза, респективно да обсъди заключението на същата, след като веднъж е приел за относимо изготвянето й, при направено искане за допускането й във въззивната жалба, независимо от настъпването или не на преклузия за въвеждане на нови доказателства, щом въпросът, по който се иска изготвянето й, е въведен и не е оттеглян от другата страна още с исковата молба и е свързан със съществуването на правопораждащото материалното правоотношение, с доказването на което е била натоварена единствено тя; 6. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви относно съществен за изхода на делото правнорелевантен факт, а именно – съществуването на материалното правоотношение, при съобразяване на въведените с въззивната жалба доводи, сочещи че то не е възникнало въобще; 7. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, относими към съществения за изхода на делото правнорелевантен факт, а именно – съществуването на материалното правоотношение, дори и служебно, доколкото превратното упражняване на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици следва да водят до отказ от защитата им, а не до недопустима държавна репресия при позоваване на преклудирано право за възражение на другата страна, в който смисъл е и въведеното задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права, нормативно закрепено в чл. 3 ГПК; 8. Длъжен ли е въззивният съд да събере, респективно да подложи на анализ и оценка допуснати и събрани доказателства, които разкриват данни за неосъществен, значим за изхода на делото факт, както и да ги отнесе към формиране на вътрешното си убеждение и към проверка на обосноваността на възприето в първоинстанционното решение проведено доказване на осъществяването на същия факт, и противоречи ли отказът му на основните принципи по чл. 10 ГПК – за установяване на истината; за изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл. 7 ГПК; за законността – чл. 5 ГПК и преценка на всички доказателства, формиращи вътрешното убеждение – чл. 12 ГПК; Може ли възприетата преклузия да пренебрегва тези основни начала на гражданския процес, намерили своето проявление и в конституционната норма на чл. 121, ал. 2 КРБ за справедлив съдебен процес и за установяване на истината; Какво е съотношението между посочените основополагащи принципи и предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК вр. чл. 267 ГПК; 9. Какви са предпоставките, т. е. правнорелевантните факти, от които може да се направи извод за получаването на стока, за да се дължи нейната цена от получилия я търговец и получаването на стоката не е ли съществен елемент от фактическия състав търговската продажба по чл. 327, ал. 1 ТЗ, т. е. каква доказателствена тежест носи доставчикът по договор за покупко-продажба на материали и каква доказателствена тежест носи оспорващият ответник по предявен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; В кои случаи може да се направи извод за възникване на търговски правоотношения между страните; Допустимо ли е установяването със свидетелски показания на сключването на договора за продажба на стойност 69 076.08 лв. с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК; 10. Редовно ли е връчването на съобщения, призовки и книжа на юридическо лице на адрес, различен от регистрираните седалище и адрес на управление, съобразно императива на чл. 50 ГПК“.

По отношение на въпросите по т. 1 - т. 9 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а по отношение на въпрос № 10 – основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация – ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.07.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ЕТ „К. 89 – Р. Р.“, [населено място] срещу „М. Х. ЕООД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 69 076.08 лв., въззивният съд е споделил извода, че във връзка с изпълнението на сключен между ответника „М. Х. ЕООД и [община] договор за обществена поръчка от 06.02.2019 г. с предмет „ Изграждане и подмяна на водопроводи на част от уличната мрежа на територията на [населено място] за обособена позиция № 1“, ищецът ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ е доставил на ответното дружество цялото необходимо количество инертни материали – пясък и фракция, като от общата стойност на същото е заплатена само сумата 33 096.14 лв. по издадените от едноличния търговец три броя фактури (№ 203944 от 31.08.2019г., № 203990 от 27.09.2019г. и № 204098 от 31.10.2019г.), а незаплатен е остатъкът от 69 076.08 лв., който е предмет на настоящия спор.

Наличието на търговски отношения между страните е прието за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел Р. Н. Л. – служител на „ВиК „Й.“ ООД, [населено място], който е присъствал по време на цялостното изпълнение на договора за обществена поръчка и е установил, че ЕТ „К. 89 – Р. Р.“ е бил единственият доставчик на инертни материали за обекта, а количеството на доставените материали и стойността на същите – от заключението на икономическа експертиза, изслушано в първоинстанционното производство.

По отношение на всички събрани във въззивното производство доказателства, в т. ч. и ново експертно заключение, допуснати по искане на въззивника „М. Х. ЕООД за установяване на твърдението му, че спорното количество инертни материали е доставено не от ищеца, а от друг доставчик – „Еко строй проект“ ЕООД, въззивният съд е приел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото първостепенният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което да е препятствало правото на страната на защита. Като неоснователно е преценил релевираното в тази връзка оплакване във въззивната жалба, че причина за неподаването на отговор на исковата молба, незаявяването на становище по иска и неангажирането на доказателства от страна на ответника се дължи на нередовното връчване на препис от исковата молба и другите книжа по делото, както и нередовното му призоваване за съдебно заседание. Съдебният състав е отчел обстоятелството, че седалището на дружеството е посочено неточно в изпратените до него съобщения – вместо „гр. Божурище“, е вписано „гр. София, Божурище“ и „София,[жк], но е приел връчването за редовно по съображения, че както преписите от исковата молба и приложенията към нея, така и призовката за първото по делото съдебно заседание са доставени от пощенска станция в [населено място], на адреса на управление на дружеството – [улица] са получени лично от управителя на „Мега хидрострой“ ЕООД – З. К.. Изразил е разбирането, че преценката за редовността на връчването се извършва не само с оглед формалното наличие на реквизитите в разписката, която го удостоверява, а съобразно целта на процесуалното действие – предаване на документа на страната, за да се запознае с неговото съдържание и в определен срок да прецени дали да предприеме съответните действия за защита на своите интереси.

Въззивният съд не е уважил и възражението за недопустимост на свидетелските показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил, че свидетелят установява не самото сключване на сделката между страните, а субекта, доставял инертни материали за изпълнение задълженията на „Мега хидрострой“ ЕООД по договора за обществена поръчка.

На последно място, решаващият състав е счел за неоснователно също оплакването за нередовност на исковата молба, както и за немотивираност на обжалвания акт.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по единия от въпросите по т. 9 от изложението, а именно – по процесуалноправния въпрос за допустимостта със свидетелски показания да бъде установено сключването на договор за продажба на стойност над предвидената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г. на І т. о.

По отношение на останалите въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Като цяло, въпросите по т. 1 - т. 8 и първите два въпроса от т. 9 са относими към правилността на въззивното решение, тъй като обективират несъгласието на касатора с отказа на въззивния съд да обсъди доказателствата, ангажирани от него във въззивното производство. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от преценката на решаващия състав, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, обосноваващо прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, изразяващо се в нередовно връчване на преписи от исковата молба и доказателствата на ответника по предявения иск, в каквато връзка е и поставеният въпрос № 10. По него обаче касационният контрол също не може да бъде допуснат. От една страна, въпросът касае правилността на решението, а от друга страна – поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е аргументирано в съответствие с указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като не е обосновано наличието на двете кумулативни предпоставки „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, а са изложени оплаквания за неправилност на извода, че връчването на книжата на ответника по иска е редовно.

Допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 38 от 16.03.2023 г. по в. т. д. № 239/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

УКАЗВА на М. Х. ЕООД, [населено място], обл. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1381.52 лв.

При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: