О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 781

ГР. С., 21.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.06.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №305/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на БТК АД срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. №7405/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, предявени от Н. Н. срещу Административен регион „Запад”/АР/, който е закрит в хода на делото и като негови правоприемници пред въззивния съд са конституирани касаторът и [фирма]. С исковете е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „техник кабелна мрежа” при ответника, извършено на осн. чл. 190, т. 4 от КТ със заповед, връчена на 3.12.09 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всичките й хипотези. Намира, че в случая неправилно е решен въпросът за правоприемството между касатора и структурното му звено - неперсонифициран работодател на ищеца АР „Запад”. По въпроса: следва ли да се конституира в процеса юридическото лице, в чиято структура се е намирало прекратеното предприятие – работодател, при наличието на данни за материално правоприемство между предприятието /поделението/ и трето лице липсва съдебна практика, като предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Материлноправният въпрос...