Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 20.12.2019г. по гр. д.№3867/2019г. на АС София, с което са уважени искове с правно основаниечл. 2 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Поддържа че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът Д. Н. Д. е подал насрещна касационна жалба чрез процесуалния си представител и моли решението да бъде отменено и в отхвърлителната му част, като бъде постановено ново, с което да бъде уважен ицяло предявения от нежо иск. Оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения иск Прокуратура на РБ.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил частично иска на Д. Д. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и изцяло този за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, както и иска зя сумата 3600 бева имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта и, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати имуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 3600 лева.

Прието е за установено, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 НК за това, че нарушавайки служебните си задължения на зам. Кмет на [община] по ЗОП, с цел да набави за себе си и за „Валдо строй”ЕООД имотна облага от 321128, 43 лева, е причинил „немаловажни вредни последици“. По така повдигнатото обвинение срещу ищеца било образувано досъдебно производство на 27.06.2014г., което приключило с определение на СГС, НК, 14 ти състав от 22.02.2017г. по нчд № 654/2017г., с което било изменено постановлението на СГП от 16.01.2017г. за прекратяване на наказателното производство в частта по основанието за прекратяване и било потвърдено в останалата част.

Къто е установено, че наказателното производство е приключило за близо две години и половина, в досъдебната си фаза, съдът е счел, че не е проведено в разумен срок, а участието на ищеца в процесуално-следствените действия е било сравнително интензивно. Констатирано е, че предложението на прокуратурата за отстраняване на ищеца от длъжност е било уважено от първостепенния съд, но впоследствие отменено от САС, поради което до изпълнението му не се е стигнало, но спрямо ищеца е била приложена за година и половина мярка на процесуална принуда „парична гаранция“.

Съдът е изложил съображения за това, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано – чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (изм.) Посочено е, че отговорността е обективна и за възникването й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗОДОВ са необходими две предпоставки:1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето и в случая предпоставките са налице.

Съдът при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди търпени от незаконно наказателно преследване и прилагайки на принципа на чл. 52 ЗЗД е приел, че същото е приключило в по – дълъг от разумния срок, макар и само в досъдебната фаза, ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“, обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено по служба от ищеца, който е публична личност, в качеството му на длъжностно лице и са налице доказателства, че обвинението е добило публичност не само в рамките на населено място, но и в национален мащаб, като по отношение на публичните лица, особено когато е за престъпление във връзка със службата им, наказателното преследване има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Съдът е счел, че 25 000 лева е справедлив размер на обезщетението за понесените от ищеца морални вреди.

В изложение по чл. 284, ал. 3ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния се представител поддъра, че в решението, в частта му с която е уважен иск справно основание чл. 2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи собствени мотиви, при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следвада се имат предвид при определяне на същото. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението в частта му отнасно уважения иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В този смисъл са и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване зада бъде коригирана същата.

На основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2019г. по гр. д.№3867/2019г. на АС София в частта му, относно уважения иск с правно основание чл. 2 ЗОДОД за присъждане неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу решение от 20.12.2019г. по гр. д.№3867/2019г. на АС София, в частта й относно уважения иск с правно основание чл. 2 ЗОДОД за присъждане имуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 3600лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещтната касационна жалба на Д. Н. Д..

Определението може да се обжалва, в частта му отнасно оставените без разглеждане жалби, в седмичен срок от съобщаването му на страните, пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: