О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1848

София, 03.07.2024година Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучковаслед като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 411 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Петроком“ ООД, [населено място], срещу решение № 382/14.11.2023г. по възз. т.д.№ 424/2023г. на АС - Пловдив за потвърждаване на решение № 56/27.04.2023г. по т. д.№ 18/2022г. на ОС - Пазараджик, в частта, с която „Петроком“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати, на осн. чл.125, ал.3 ТЗ, на В. С. Д. от [населено място] паричната равностойност на дружествения й дял от имуществото на „Петроком“ ООД, [населено място], към 31.01.2021г. в размер на 504 750лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 02.02.2022г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е позовал неправилно на представения по делото междинен счетоводен баланс, който според него не отразява действителното финансово-икономическо състояние на дружеството, не е обсъдил заключенията на двете вещи лица-икономисти в частта относно несъбираемите вземания на дружеството, не е взел предвид погасяването по давност на част от вземанията по междинния баланс и е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.114 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за служебно назначаване на СИЕ за определяне на действителната стойност на активите или за частична отмяна на решението и за отхвърляне на иска, като бъдат взети предвид несъбираемите вземания. Претендира за присъждане на разноски пред трите инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Когато в производството с иск по чл.125, ал.3 от ТЗ е установено при определяне на чистата стойност на активите от две вещи лица, че в междинния счетоводен баланс има включени несъбираеми вземания, поради изтекла общата погасителна давност от 5 години, съдът следва ли да съобрази това със специалните закони( чл.34-37 от Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за счетоводството и счетоводни стандарти) и изключи тези вземания от стойността на активите?

2. Кой е моментът за започване да тече давността по чл.144 ЗЗД относно несъбираеми вземания по см. на чл.37 от ЗКПО?

3. Когато в производството по чл.125, ал.3 ТЗ е установено, че дружеството-длъжник има предявени и приети вземания от длъжник в несъстоятелност през 2009г. и 2012г. и същите вземания са отразени в баланса на дружеството, с оглед на това, че повече от десет години няма сметка за разпределение, няма достатъчно активи, както и, че има други кредитори с поредност по чл.722, ал.1, т .1 ТЗ, какъв е срокът за отразяване на тези вземания в баланса на дружеството, те трябва ли да участват при определяне на активите на дружеството? При напускащ съдружник, ако се изплати делът на напускащия съдружник с включените вземания от несъстоятелен длъжник, но дружеството никога не се удовлетвори, не води ли до влошаване състоянието на дружеството, до неговата декапитализация и прекратяване?

4. Когато в производство с иск по чл.125, ал.3 ТЗ две вещи лица сочат в заключението си, че междинният счетоводен баланс е грешен и не отразява точното състояние на финансовото и икономическото състояние на дружеството-длъжник, съдът следва ли да се съобрази със становището на вещите лица, следва ли в мотивите на решението си да се позовава именно на този грешен междинен баланс?

5. При установена нередовност на записванията в междинния счетотоводен баланс относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, съдът следва ли да определи равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ въз основа на нов коректно съставен баланс?

6. Допустимо ли е въз основа на грешно съставен междинен баланс с включване на несъбираеми вземания и вземания от несъстоятелни длъжници, за вземанията от които има предявени вземания в производството на несъстоятелността от 2009г. и 2012г., но поредността на тези вземания не дава основание изобщо за събирането им, съдебното решение, позовавайки се на този междинен баланс, да води до неоснователно обогатяване за напускащия съдружник с иск по чл.125, ал.3 ТЗ за сметка на декапитализацията на дружеството-длъжник?

С подадения чрез адв.Я. Д. писмен отговор насрещната страна, ищцата В. Д. изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора, съгласно представените списък по чл.80 ГПК, договор, фактура и платежно нареждане.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че ищцата е била съдружник в ответното дружество „Петроком“ ООД, като е притежавала 25 дяла от капитала на дружеството, с номинална стойност 50 лв. всеки, но участието й в дружеството е прекратено на 24.01.2021г. - след изтичане на тримесечния срок от получаване на 23.10.2020г. от управителя на дружеството на отправеното от нея предизвестие, поради което е възникнало правото й да получи паричната равностойност на дружествения си дял - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването/чл.125, ал.3 ТЗ/. Констатирал е, че счетоводен баланс към релевантния момент – края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството е представен с ОИМ, но дружеството е направило възражение, че част от посочените в него вземания следва да бъдат изключени, като несъбираеми. Съставът на апелативния съд е извършил самостоятелен анализ на приетите по делото заключение на основна ССЕ с вещо лице М.Л., заключение на повторна ССЕ с в. л.Л. Т. и допълнително заключение на повторната ССЕ с в. л.Л. Т., съдържащи различни варианти за определяне на стойността на активите на дружеството, съответно - на стойността на дружествения дял на ищцата при прекратяване на членственото й правоотношение. Въззивният съд е обсъдил възражението за несъбираемост на вземанията на дружеството поотделно към „Баян“ ЕООД, към „Феникс инженеринг груп“, към „Васко транс“ ООД и към „Войс инфо систем“ ЕООД, приемайки, че за тези вземаниян а дружеството могат да се правят само предположения, че са погасени по давност. По отношение на вземанията към дружества в производство по несътоятелност - „Градски транспорт – Пловдив“ АД, „Лакрима“ АД, Пазарджик и „Фида“ АД, във въззивното решение е прието, че не може да се направи извод нито, че те са несъбираеми преди приключване на производството по несъстоятелност, предвид на това, че ответникът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, те са приети и производството по несъстоятелност е във фазата на осребряване на имуществото на длъжника, нито, че те са погасени по давност тъй като, съгласно чл.628а, ал.1 ТЗ давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. По отношение на вземанията към заличеното от ТР през 2015г. „Пегас-шипинг“ ООД въззивният състав е приел, че те са били предявени и приети в производството по несъстоятелност на това дружество и не са ангажирани доказателства дали се е стигнало до удовлетворяването им. По отношение на твърденията за инициирана от дружеството проверка от НАП, въз основа на която би възникнало правото за извършване на корекция в ГДД за 2021г., въззивният състав е посочил, че каквито и да са резултатите от проверката на НАП това не би се отразило на междинния баланс към 31.01.2021г., тъй като към този момент самото дружество не е отписало вземанията като несъбираеми нито през текущата година, нито през годината на настъпване на обстоятелствата по чл.37, ал.1 ЗКПО. Поради всичко изложено, въззивният съд е възприел съвпадащия вариант в двете заключения на в. л.Л. и в. л.Т., изготвен на база представения от самото дружество баланс към 31.01.2021г. и оборотна ведомост и е уважил иска в предявения размер.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК).

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени от касатора въпроси произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2019г. на ОСГТК на ВКС.

Въпроси № 1, № 4, № 5 и № 6 не съответстват на мотивите на въззивния съд, в които е прието за недоказано включването в активите по междинния баланс на несъбираеми вземания.Въпросите са пряк израз на несъгласие на касатора с тези изводи. Правилността на обжалвания въззивен акт е предмет на същинския касационен контрол, производството по чл.290 ГПК, но е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, съответно не може да обоснове допускането на обжалване.

Значимостта на въпрос № 2 също следва да бъде отречена, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. Видно от мотивите на въззивното решение, разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗКПО е коментирана единствено във връзка с извода, че са без значение резултатите от инициираната проверка от НАП, тъй като към момента на съставяне на междинния баланс от 31.01.2021г. дружеството не е отписало вземанията като несъбираеми нито през текущата година, нито през годината на настъпване на обстоятелствата по чл.37, ал.1 ЗКПО. Съответно, във въззивното решение не е обсъждан началният момент на погасителната давност на вземания по см. на чл.37 ЗКПО.

Първият въпрос по пункт 3 не съответства на изложените от въззивния съд мотиви по отношение на вземанията към дружества в производство по несъстоятелност, като е прието, че за тези вземания не може да се направи извод, че са несъбираеми и/или погасени по давност.Съответно, видно от изложените мотиви, въззивният съд не е приемал, че в баланса на дружеството са включени предявени и приети вземания от длъжник в несъстоятелност през 2009г. и 2012г., повече от десет години няма сметка за разпределение, няма достатъчно активи, а има и други кредитори с поредност по чл.722, ал.1, т .1 ТЗ. Вторият въпрос по пункт 3 не е обсъждан и е израз на несъгласие с правилността на изводите на въззивния съд за включване в активите на вземанията на дружеството към несъстоятелни длъжници.

Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчна за недопускане на обжалване, без да е необходимо да се обсъждат въведените допълнителни предпоставки.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора разноски на касатора не се дължат.

В тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски за адвокатско възднаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 18 170.40лв. с вкл.ДДС.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 382/14.11.2023г. по възз. т.д.№ 424/2023г. на АС - Пловдив.

Осъжда „Петроком“ ООД, [населено място], да заплати на В. С. Д. направените разноски за адвокатско възднаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 18 170.40лв. с вкл.ДДС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: