Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

гр.София, 18.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 521/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 574/ 26.05.2017 г., постановено по настоящето дело, по касационна жалба на Н. з. к. (Н.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 128 от 27.10.2016 г. по гр. д.№ 152/ 2016 г., с което са уважени предявените от Й. Н. Ж. - Р. против Н. искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3/ 24.11.2015 г. на управителя на Н., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Р. з. к. (Р.) [населено място]” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 10 077, 54 лв.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344 ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61 ал. 2 изр. 1 КТ - работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган”. След допускане на обжалването обаче, изрично за директорите на Р., назначени на длъжност след 01.07.2012 г., в постановеното по чл. 290 ГПК решение на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. по гр. д.№ 2665/ 2016 г. се прие, че задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по...