Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр.София, 16.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веска Райчева

ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджиева

Александър Цонев

при секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Цонев гр. д.№ 322/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение от 17.10.2016г. по гр. д. 661/16г. на ОС Пазарджик, І-ви възз. състав. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от ищеца Г. П., с който се иска потвърждаване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

С определение № 514/ 11.05.2017г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно точното приложение на разпоредбата на чл. 141, ал. 7/ДВбр. 58/2003г./ от ТЗ, съгласно която правоотношението, създадено между управителя и О.-то не е трудово, а има мандатен характер.

В рамките на правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, ВКС намира следното:

По поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване е налице установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която договорът за възлагане на управление между управителя и дружеството с ограничена отговорност е мандатен, независимо от това как е озаглавен, дали е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 ТЗ, как е оформен счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Искът за плащане на възнаграждение е иск по чл. 79,...