протокол за оглед на местопроизшествие
оспорване процесуалната годност на доказателствени средства
№ 99
София, 22 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 167 по описа за 2012 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на осъдената З. И. Н. за възобновяване на внохд № 188/11 г. на Окръжния съд-гр.Перник. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони и се иска оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС молителката не взема участие, редовно призована, не е намерена на посочения от нея адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] поради което ход на делото е даден по реда на чл. 351, ал. 3 НПК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 156/10 г. Районният съд-гр.Брезник осъдил подсъдимата Н., за деяние, извършено на 25.09.2010 г., на основание чл. 343Б, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК на шест месеца лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343Г, във връзка с чл. 343Б, ал. 2 и ал. 1, чл. 37, ал. 1, т. 7 НК БРС лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Съдът се произнесъл по разноските по делото, като възложил същите на подс.Н..
С решение № 62 от 28.07.2011 г., постановено по внохд № 188/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, ПОС потвърдил присъдата на БРС.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Искането за възобновяване е допустимо, а по същество – неоснователно.
І.Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Протоколът за оглед на местопроизшествие от 25.09.2010 г. е годно доказателствено средство. Не е допуснато нарушение на чл. 158, ал. 4 НПК. Правилата по чл. 158 НПК са относими към извършването на освидетелстване, респ. оглед на лице, а не към огледа по чл. 155-156 НПК, извършването на какъвто се удостоверява от оспорения протокол. Друг е въпросът, че при извършеният оглед на местопроизшествие са иззети редица веществени доказателства, за което изземване прокурорът на основание чл. 161, ал. 2 НПК е поискал одобряване от съдия. Предвиденият от закона срок – не по-късно от 24 часа, се отнася до действията на прокурора, а не до съда. Видно от определение № 64 от 27.09.2010 г., прокурорът е представил протоколът за извършеното действие по разследването за одобряване от съдията на 25.09.2010 г. (виж л. 22 от досъдебното производство).
Не намира опора в закона и практиката по приложението му възражението, че ако при огледа на местопроизшествие не е изготвена скица, такава не може да бъде изготвена по-късно. Възражението е направено декларативно, като осъдената не се е ангажирала с конкретното процесуално правило, което, според нея, е нарушено и това е обяснимо, защото такова правило няма.
Мотивите на присъдата и въззивното решение не дават основание да се приеме за основателно възражението, че съдилищата са ползвали като доказателствено средство показанията, дадени от молителката в качеството й на свидетел – тези от 25.09.2010 г. (л. 11 от досъдебното производство). На същото място добре е видно, че са анализирани обясненията на подсъдимата, които тя е дала в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд.
Възраженията за противоречие в изводите на двете експертизи относно инициалния удар, както и за неизясняване на механизма на пътно транспортното произшествие не държат сметка за предмета на наказателното производство, очертан от фактическото и юридическо обвинение обективирано в обвинителния акт. Отделно от това, за нуждите на конкретният предмет по чл. 102 НПК въпросите относно ПТП са изяснени достатъчно и безпротиворечиво. По идентичен начин стоят нещата и с изясняването на уврежданията по тялото на осъдената.
2. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Въпросът за авторството е преди всичко фактически въпрос, а на плоскостта на казаното в т. 1, той е разрешен в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд.
В същите рамки законът правилно е приложен при съобразяване на измененото от прокурора, по реда на чл. 287 НПК, обвинение.
Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на молителката по чл. 343Б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
3.Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Наложените на осъдената наказания не са явно несправедливи, тъй като са съответни по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, тъй като данните по делото не позволяват положителен извод за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност.
Правилно е и приложението на чл. 66 НК.
Водим от изложеното на основание чл. 424, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената З. И. Н. за възобновяване на внохд № 188/11 г. на Окръжния съд – гр. Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: