№ 105
гр. София, 05 март 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Т.……… касационно дело № 201 по описа за 2012 г.
Производството е образувано по касационна жалба на адв. Б. М. от САК – защитник на подсъдимия В. П. Д., срещу въззивно решение № 408 от 10.11.2011 г., по внохд № 799/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, с което е изменена присъда № 184 от 14.06.2011 г., по нохд № 2042/11г. на Софийски градски съд, НО - 12 с-в.
В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК, като се настоява наложеното на Д. наказание да бъде намалено. В допълнение към жалбата се посочва, че неправилно е ценена справката за допуснати нарушения на правилата за движение от подсъдимия на фона на 40 годишния му стаж като професионален шофьор; че не е съобразена напредналата възраст на Д. и фактът, че той също е пострадал при пътно - транспортното произшествие. Изтъква се, че мотивите за определянето на срока на изпълнение на двете задължителни пробационни мерки са лаконични, а такива липсват по отношение на решението на съда за налагането и на трета пробационна мярка. Настоява се за намаляване на срока за изпълнение на задължителните пробационни мерки и отмяна на третата, наложена от въззивния съд мярка. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане.
Повереникът на частните обвинители П. Г. (действаща лично и като законен представител на А. Г.), С. Г....