Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр .София, 06.06.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. С. ЧЛЕНОВЕ:М. П. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора М.КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Н. Т. н. д. № 360/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби на адв.Д. и адв. Р., защитници на подсъдимите В. К. К., Т. Й. Ш., С. М. Ш. и Л. М. М., срещу въззивна присъда №2 от 18.01.2024г. на Окръжен съд - гр. Русе, постановена по ВНОХД № 767/2023г. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Като съществени процесуални нарушения са посочени липсата на мотиви към въззивната присъда, приобщаването на процесуално недопустими доказателства, както и нарушения при осъществения доказателствен анализ, довел до неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Иска се от касационната инстанция отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите, алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимите и защитниците им не се явяват.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че касационните жалби са неоснователни. Не споделя възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, солидаризира се с мотивите на съда относно приложението на материалния закон. Счита, че присъдата на окръжния съд следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на прокурора от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 85 от 27.06.2023г., постановена по НОХД № 2381/2022г., Русенският районен съд е признал подсъдимите В. К. К. / вписан в присъдата като М./, Т. Й. Ш., С. М. Ш. и Л. М. М. за невиновни по повдигнатите им обвинения по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.2, за подс.К. вр. чл.20, ал.3 НК и ги е оправдал.

По повод постъпил протест е била инициира въззивна проверка на присъдата. С присъда №2 от 18.01.2024г. на Окръжен съд - гр. Русе, постановена по ВНОХД № 767/2023г. първоинстанционният акт е бил отменен и четиримата подсъдими /подс.К. с фамилия М./ са били признати за виновни в това, че на 23.08.2016г., в [населено място], подс.К. като подбудител, а останалите трима като извършители, пред надлежен орган на власт - нотариус Л. Ш. с peг.№ 624 в Регистьра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд [населено място], като свидетели в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В. К., по нотариално дело № 372/2016г., устно и писмено съзнателно са потвърдят неистина - че в продължение на повече от 10 години К. явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като собственик следния недвижим имот:- земя с площ от 648,00 кв. м., представляваща имот № 510.554, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., обл. Р., местността „К., седма категория на земята, ведно с построената в него, жилищна сграда с площ от 25,00 кв. м., без някой да е оспорвал владението му през този период, поради което и на основание чл.290, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 НК / и за четиримата подсъдими/ са им наложени следните наказания:

-на подс.К. във вр. с чл. 55,ал.1,т.2,“б“ от НК - Пробация с определяне на следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 4,пр.2 от НК включване в програми за обществено въздействие за срок от 6месеца.

- на подс.М. във вр. чл. 55,ал.1,т.2,“б“ от НК -Пробация с определяне на следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

- на подс. Ш. във вр. с чл. 55,ал.1,т.2,“б“ НК -Пробация с определяне на следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

-на подс.Ш. - във вр. с чл. 55,ал.1,т.2,“б“ НК -Пробация с определяне на следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Върховният касационен съд намира касационните жалби за основателни.

Защитниците на подсъдимите правят възражения по повод допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда, които ще бъдат разгледани приоритетно, тъй като имат определящо значение по отношение на доводите относими към касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Изразява се оправдано недоволство, подробно мотивирано в допълнението към касационната жалба на адв.Д., относно процесуалната стойност на кредитирани от въззивния съд доказателства. Действително, окръжният съд е мотивирал присъдата си, като е основал изводите си на процесуално недопустими доказателствени източници – показанията на Т. Ш., С. Ш., Л. М., дадени на ДП в качеството на свидетели, преди да бъдат привлечени като обвиняеми. Позоваването на тези показания съставлява грубо нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо негативно върху правото на защита на подсъдимите. Правото на обвиняемия / подсъдимия да даде или да откаже да даде обяснения по повдигнатото му обвинение е една от основаните гаранции в тази насока. В правната теория и практика не е имало никога спор по въпроса, относно процесуалната недопустимост на приложения от окръжния съд подход. Действително, преди привличането на подсъдимите като обвиняеми същите са разпитвани в качеството им на свидетели по воденото ДП, като в тази своя процесуална роля те са имали задължението да кажат истината и не са се ползвали от процесуалната гаранция да изберат начина си на защита вече като обвиняеми, скрепен с правото да дадат или да не дадат обяснения. Видно от материалите от ДП след привличането им като обвиняеми и тримата са се възползвали от тази възможност и не са давали обяснения, освен кратки разяснения за мотивите, поради които правят отказ от показанията си в производството по обстоятелствена проверка. Ненужно, но не и процесуално недопустимо, районният съд е приобщил единствено тези техни изявления, дадени на ДП, използвайки процесуалната техника по чл.279, ал.2, вр. ал.1,т.4 НПК.

Пренебрегвайки правната същност на различните доказателствени източници и възможността да се ползват от съда, въззивната инстанция на стр.10, е мотивирала изводите си относно авторството на деянието, ползвайки дадените от подсъдимите показания като свидетели по ДП, директно препращайки към съдържанието им, очевидно незаконосъобразно кредитирайки ги.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, съставлявайки самостоятелно и достатъчно основание за опорочаване на съдебния акт до степен, водеща до отмяната му.

На следващо място, касационната инстанция споделя недоволството на касатора - адв.Д., от качеството на мотивите и липсата на фактически и правен анализ. Формално декларирайки, че споделя изцяло фактическите констатации и доказателственото обсъждане направено от районния съд / стр.5 от мотивите/, въззивната инстанция всъщност се е солидаризирала с доводите на първия съд за наличие на две групи гласни доказателства и направеният избор да бъдат кредитирани тези, които не водят до извод за виновността на подсъдимите. При условия, че е постановена нова присъда, при наличието на разнопосочен доказателствен материал, въззивната инстанция дължи свой, самостоятелен прочит на същия, с който да мотивира решението си да признае за виновни подсъдимите. Липсата на спазени минимални стандарти съобразно нормите на чл.339,ал.3 вр. чл.305 НПК лишава проверявания съдебен акт от мотиви.

Посочените съществени процесуални нарушения се съчетават и с оплакването на защитата за превратна и невярна интерпретация на доказателства, съставляващо нарушение на чл.14 НПК, както и че са направени фактически изводи без всякаква доказателствена обезпеченост. Правилно касаторите визират показанията на св. И. Р., дадени пред районния съд в съдебно заседание на 10.05.2023г., които са необективно изтълкувани и невярно пресъздадени от окръжния съд. Вложеното от свидетелят съдържание противоречи на смисъла изведен в мотивите на въззивния съд, а именно - от кога му е известно, че подс.К. да стопанисва имот в [населено място].

Посочената превратност при доказателствения анализ е относима и към категоричните изводи на съда, че подс.К. никога не е владял имота / стр.12/, както и че от 1996г. св.Т. и наследодателите му са владели същия / стр.12 абз.2/, конфронтиращи се с безспорните доказателства, цитирани в същите мотиви, че св.Т. Т. е завел ревандикационен иск по чл.108 ЗС, срещу подс.К., който по своята същност е инструмент даващ правна защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Окръжният съд не е изложил, каквито и да са съображения с оглед постановеното решение по гражданско дело № 5624/2019г. / т.2,л.86 ДП/, с което се установява по отношение на подс.К., че св.Т. е собственик на процесния имот и подс.К. се осъжда да му предаде владението, за да аргументира точно обратния свой извод - че подс.К. не е владял никога процесния имот. Очевидно пренебрегвайки правното значение на посоченото решение, окръжният съд е направил противоположни фактически изводи, при отсъствието на други доказателства, които да се противопоставят на така установения факт на владението.

Предположения, а не убедителни изводи на основата на процесуално допустими доказателства, въззивният съд е изказал по повод субективната страна на деянието, за което тримата подсъдими - Ш., Ш. и М., са признати за виновни. Възраженията на касаторите, че въпреки липсата на доказателствена обезпеченост въззивният съд е направил извод, че тримата подсъдими са били осведомени за индивидуализиращите признаци на имота/ номер на парцел, площ, съседи и т. н/ са основателни. Доводите на въззивната инстанция, че като свидетели по обстоятелствената проверка, те са били наясно с тях защото в нотариалната преписка са се съдържали документи установяващи тези факти, демонстрират заместване на процесуалните изискванията за категорична доказаност на обвинението и за разкриване на обективната истина, с недопустими предположения / че тримата подсъдими са били запознати с тези документи/, отбелязващи отклонение на съда от задълженията му, произтичащи от чл.13 НПК.

Въпреки че, посочените процесуални пропуски със своята същественост са достатъчно основание за отмяна на присъдата, касационният съд счита за необходимо да изложи аргументи и по възраженията на защитата, относими към правилното приложение на материалния закон.

Оправдано е объркването на касаторите във възприемане и тълкуване волята на въззивния съд, произтичащо от очевидно противоречащи си и дори непонятни съждения, обективиращи логически изключващи се твърдения относно приложението на материалния закон / изложени в последните два абзаца на стр.13 от мотивите/. Илюстриран е погрешен подход към правните институтите на съучастието и неговите форми, предпоставките за неналагане на наказание по чл.22 НК, самостоятелния състав на подбуждане към лъжесвидетелстване по чл.293 НК, като са смесени основанията за отпадане на наказуемостта по чл.292, ал.1,т.2 НК и правното значение на депозираните от тримата подсъдимите – Ш., Ш. и М. декларации, в които се отказват от дадените от тях показания пред нотариус и сключеното от подс.К. извънсъдебно споразумение по гражданското дело.

Демонстрирано е неразбиране от страна на окръжния съд, касаещо в принципен план ролята на подбудителя, като съучастник и самостоятелния състав на престъплението по чл.293 НК. На фона на акцесорната роля на подбудителя, чиято наказателна отговорност се реализира ако деянието, към което е подбудил е осъществено от извършителя, законодателят е предвидил и случаи, като чл.117, ал.2 НК и чл.293 НК, когато самото подбудителство е така общественоопасно, че е възведено в самостоятелен наказателен състав, без да се държи сметка на факта, дали подбуденият е извършил това, за което е склонен. В принципен план, дори и подбудените да не са депозирали неверни показания, при установяване на противоправно поведение на извършителя по скланянето им към лъжесвидетелстване, неговата наказателна отговорност не отпада. В случаите, когато се подбуди едно лице към лъжесвидетелстване, но то по една или други причини, стоящи вън от волята на подбудителя не лъжесвидетелства отговорността на подбудителя е по чл. 293 НК, а не по чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК / решение № 635 от 17.07.1991г. по н. д. № 470/1991г., I н. о. на ВС/. В настоящият казус повдигнатото обвинение срещу К. е за подбудителство към лъжесвидетелстване / чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3НК/, тъй като обвинението твърди, че извършителите са осъществили това, за което са били подбудени.

На следващо място - окръжният съд неразбираемо и за касаторите и за настоящата инстанция твърди, че тъй като в рамките на ДП тримата подсъдими-извършители са депозирали декларации, с които са се отказали от дадените от тях показания в рамките на обстоятелствената проверка, то те „са се позовали да ползват привилегията на чл.292, ал.1,т.2 НК“, но „независимо, че лъжесвидетелстването е било извършено от подбудените и отговорността им е отпаднала на лично основание, на подсъдимите следва да се ангажира отговорността за престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 НК защото отговорността на подбедителя отпада само при условията на чл.22, ал.1 НК“ / стр.13 от мотивите/. Не само, че остава неясна волята на съда относно отпадането на отговорността на тримата подсъдими - Ш., Ш. и М. на лично основание и правните последици от този извод, но с постановената въззивна присъда окръжният съд ги е признал, редом и с подс.К., за виновни в извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 НК, както е посочил в диспозитива на присъдата си, съчетано с твърде неясното словесно описание на престъпната деятелност, а именно - като извършители, подбудени от подс.К.. Очевидно въззивният съд е имал желание да се позове на съдебната практика, обективирана в решение № 128/2009г. по н. д.№48/2009г. на III н. о. на ВКС и в Тълкувателно решение № 48 от 24.02.1976 г. по н. д. № 39/1975 г., ОСНК на ВС, като е пресъздал дословно мотивите към същите, без да дължи сметка на разликата във фактическата обстановка и процесуалните роли на лицата.

Що се отнася до депозираните от тримата подсъдими откази от дадени показания пред нотариус в процедурата по обстоятелствена проверка, за да се приемат те като предпоставка за отпадане на наказуемостта на деянието съгласно чл.292, ал.1,т.2 НК, следва да са налице две условия- лицето да се отрече пред надлежния орган от своето лъжесвидетелстване, до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. Очевидно тази привилегия законодателят е дал на извършителя, който се е отказал от лъжливите показания / или превод или заключение/, ако не е постановен влязъл в сила съдебен акт или казано по друг начин, ако обществените отношения относими към дейността на органите в сферата на правосъдието, охранявани от тази глава 8, раздел 3, не са засегнати така съществено. И такова отричане ще има своя ефект, тъй като съдът или друг надлежен орган на власт ще разполагат с правдиви показания и ще постановят законосъобразен и обоснован акт, в рамките на своята компетентност.

Втората предпоставка е да не е възбудено срещу лицето наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Тримата подсъдими са депозирали инкриминираните показания в хода на приключило производство по обстоятелствена проверка по нотариално дело № 372/2016г. и нотариален акт за собственост е бил издаден, а впоследствие, при образувано ДП за извършено престъпление по чл.290 НК и едва след привличането им като обвиняеми, са направили отказ от същите. Изложеното до тук се отнася и до съдържанието и последиците за настоящия процес на сключеното от подс.К. извънсъдебно споразумение със св.Т. по воденото от последния гражданско дело по заведен иск с правно основание чл.108 ЗС, интерпретирани от въззивния съд в светлината на чл.22 НК.

Предвид изложеното, касационният съд намира, че възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на присъдата, са основателни. Същите ще се отстранят при реализиране правомощията на касационния съд по чл.354, ал.1,т.5, вр. ал.3,т.2 НПК - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостен, пълен и точен анализ на доказателствата имащи процесуална стойност, а след това да мотивира изводите си по приложението на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда №2 от 18.01.2024г. на Окръжен съд - гр. Русе, постановена по ВНОХД № 767/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.