№ 65

гр. София, 19.07. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: М. С

Членове: Г. Г

Г. Ми секретаря Е. П разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3114 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 143/ 02.02.2016 г. по гр. д. № 2157/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд, като потвърждава решение № 1549/ 08.05.2015 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, осъжда А. М. И. да заплати на С. А. Д. на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС сумата 6 893. 03 лв. – съответна на дела на А. И. от 34/ 72 ид. части увеличена стойност на делбеното дворно място вследствие подобрения, изразени в неговото застрояване с двуетажна жилищна сграда и облагородяването му с трайни насаждения.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на правилността на решението при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен):

1. Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство? и

2. Има ли правата по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части?

Касаторът А. И. твърди, че е грешна правната квалификация по претенциите по сметки, разгледани в делбеното производство при условията на чл. 346 ГПК, а е необоснован извода на въззивния съд, че съделителят С. Д. (ищец по претенциите) е подобрявал имота като недобросъвестен владелец, когото чл. 74, ал. 2 ЗС приравнява към...