Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. София, 14.07.2017 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.И,

изслуша докладваното от съдията Е.Т гр. д 3842/2016г

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 135 от 25.05.2016г по гр. дело № 205/2016г. на Окръжен съд –Добрич, с което след отмяна на решение №309 от 10.03.08.2016 на Добричкия районен съд, по същество са уважени искове на основание 344 ал. 1 от КТ за отмяна на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 7 КТ като незаконно, възстановяване на работа и обезщетение, като искът на И. Й. Г. по чл. 225 ал. 1 КТ е уважен след прието и разгледано възражение за прихващане, поради това е потвърдено отхвърлянето му за разликата до пълния предявен размер.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано. Въззивният съд неправилно е приел в исковата молба ищецът да е въвел твърдение, че преместването на дейността на предприятието не е реално осъществено. Ищецът не е оспорвал реалното закриване на обекта в [населено място]. Необосновано е прието, че фактически не е налице преместване на дейност. Доводите, че всъщност било налице закриване на част от предприятие, защитата на ищеца е въвела едва в устните състезания, поради това и правилно районният съд ги намира за преклрудирани, докато въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила, е разгледал преклудирано възражение, съответно не е обсъдил в съвкупност доказателствата, като го...