№ 126

гр. София, 01 юни 2017 г

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. С. Ч:РУЖЕНА КЕРАНОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар М. П, при становището на прокурора Т. К, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 474 по описа за 2017г. г.

Производството по реда на чл. 346 ал. 1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез служебния му защитник срещу въззивно решение № 11/10.01.2017г. по ВНОХД № 535/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.В жалбата се релевират всички касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – като се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълна и алогична оценка на доказателствата и в противоречие с доказателствената съвкупност, а също така е наложено и едно явно несправедливо наказание на подсъдимия.

Излагат се доводи, че не се споделя въззивното решение по отношение на мотивите на съда от първата инстанция, относно обсъжданите противоречия при гласните доказателства, но и в цялата доказателствена съвкупност. Оспорва да е установена интимната връзка между подс.Ц. и пострадалата Тикова. Инстанциите по същество неправилно отхвърлили искането за назначаване на съдебномедицинска експертиза за изследване на следи от кръв и идентичност с кръвногруповата принадлежност на дееца. Това според защитата е от значение за реализиране на защитната теза на подсъдимия, относимо е и към изводите по съдебнопсихиатричната експертиза и крайното становище на експертите.

Позовава се на неправилна интерпретация на показанията на св.Я., който не бил свидетелствал подс.Ц. да е хвърлял бутилка, както и на заключения на експерта по съответната пожаротехническа експертиза. Твърди, че дизелът не се самовъзпламенявал, това следвало да е извършено предварително и в такъв случай било необяснимо при такъв контакт защо...