1РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

№.50051

[населено място], 07.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1597 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от ЗД „Евроинс“ АД чрез юрисконсулт К. с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение. Изложени са съображения, че в постановеното по делото решение № 50 124 /08.03.2024 г., ВКС, II ТО е допусната очевидна фактическа грешка. Сочи, че на стр. 9 от решението съдът е изложил мотиви, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло. Следвало с оглед тези мотиви да се приеме, че и относно дължимата от застрахователя държавна такса по сметка на САС в размер на 1 275 лв. е отменено решението. Моли да се постанови диспозитив за отмяна на решението на ОС Кюстендил и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса 1275 лв по сметка на съда.

Ответниците по молбата не са подали отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението в първоинстанционното производство № 260011 от 26.02.2021 г. по т. д. 93/19 г., ОС – Кюстендил е осъден ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да заплати сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от К. В. неимуществени вреди и е отхвърлен иска до напълно предявения размер от 80 000 лв, както и е осъден същия ответник на същото правно основание да заплати на Н. Г. В. сумата от 15 000 лв, като е отхвърлен иска до напълно предявения размер.

С оглед постъпилата въззивна жалба от ищците и от ответника – застраховател, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частите по всеки иск за разликата над 15 000 до 17 500 лв и е присъдил по 2 500 лв на всеки от въззиваемите, като и е потвърдил решението в останалата обжалвана част. С оглед резултата от решението на въззивния съд следва, че е потвърдено относно отхвърлянето на исковете за разликата над 17 500 лв до 80 000 лв за всеки от въззиваемите. С първоинстанционното решение са присъдени, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски на застрахователя, дължимата държавна такса, от която ищците са били освободени, дължима от ответника върху уважената част от исковете, както и направените разноски, от които са били освободени, възнаграждение за вещо лице, в общ размер от 1275 лв. Въззивният съд е потвърдил решението в тази част, като е присъдил и сумата от 300 лв, направени разноски пред въззивния съд върху присъдените суми с решението за производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Следователно върху сумата, с която е присъдено обезщетение от първата инстанция е присъдена държавна такса от 1200 лв плюс 75 лв разноски. Въззивният съд, присъждайки допълнително обезщетение не е определил допълнителна държавна такса, дължима от застрахователя.

Предмет на решението на ВКС е решението на въззивния съд в частта, с която е присъдено обезщетение на ищците, като е отменено решението в обжалваната част и вместо нея са отхвърлени исковете на претендиращите, Н. Г. В. и К. А. В., починала в хода на процеса и замествена, на основание чл. 227 от ГПК от Н. Г. В., Р. Н. В. и А. Н. В., като нейни наследници. Присъща част на касационната жалба е и искането за отмяна на решението и в частта за разноските, като последица от искането да се отмени решението на въззивния съд, включително и в частта за разноските.

В мотивите на решението, постановено по настоящето дело, е посочено, че следва да отмени решението в обжалваната част изцяло. С решението е отменено решението на въззивния съд, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е присъдена държавна такса.

Видно е, че исковете са неоснователни и са отхвърлени изцяло, поради което е прието, че не следва да се дължи и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ще следва да се поправи решението на Върховния касационен съд, на основание чл. 247 от ГПК като се отмени и решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно присъдената, на основание чл. 78, чл. 6 от ГПК държавна такса и разноски в полза на ОС – Кюстендил в размер на 1 275 лв. Предвид формулираното противоречие между мотивите и диспозитива на решението, че следва да се отмени и за следващите се разноски изцяло въззивното съдебно решение в обжалваната част, следва да се допусне очевидна фактическа грешка като в диспозитива на решението, абзац 1, след думите „както и“ вместо „такса в полза на САС в размер на 300 лв“ се чете „такси в общ размер от 1 575 лв, присъдени в полза на САС и на ОС – Кюстендил“.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България РЕШИ

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК, в решение № 50123/08.03.2024 г. по т. д. 1597/22 г. като в диспозитива, абзац 1, след думите „както и“ вместо „такса в полза на САС в размер на 300 лв“ се чете „такси в общ размер от 1575 лв, присъдени в полза на САС и на ОС – Кюстендил“.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: