Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Т. Ю. Р. срещу гражданскоправната част на решение № 17/05.02.2020г. по внохд № 338/2019г. по описа на Варненски апелативен съд.

В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивното решение е нарушен материалният закон, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди е явно несправедливо. Единствено била отчетена роднинската връзка между пострадалия и гражданския ищец, като не били съобразени конфликтните отношения между тях и данните, че гражданският ищец не е преживял значителни по обем неимуществени вреди от загубата на своя близък. Било подценено и обстоятелството, че деянието е извършено по непредпазливост. Иска се изменяване на съдебното решение в обжалваната част при две алтернативи - отхвърляне на гражданския иск изцяло или намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание на касационния съд защитникът на подсъдимия не се явява, като в писмена молба заявява, че поддържа касационната жалба.

Гражданския ищец – Ф. Б. А., редовно уведомена, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 17/31.07.2019г. по нохд № 168/2019г. по описа на Разградски окръжен съд, подсъдимият Т. Ю. Р. е признат за виновен в това, че на 28.09.2017г. в [населено място] е причинил на М. М. М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена на 03.09.2017г. в [населено място] лека телесна повреда-причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, поради което на осн. чл. 124, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 63, т. 4 и чл. 54 от НК е осъден на 1/една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода. С присъдата съдът възложил възпитателната работа с условно осъдения на инспектор при РУ на МВР - Разград. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение да е причинил смъртта на пострадалия в резултат на умишлено нанесена средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Подсъдимият Р. е осъден да заплати на гражданския ищец Ф. Б. А. от [населено място] сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв. за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от смъртта на пострадалия - 28.09.2017г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв., гражданският иск е отхвърлен като недоказан. На подсъдимия са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Съдът се произнесъл и по веществените доказателства по делото.

По въззивни жалби на подсъдимия и процесуалния представител на гражданския ищец било образувано внохд № 338/19г. по описа на Варненски апелативен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем въззивно решение. С него жалбите били оставени без уважение като неоснователни, а първоинстанционната присъда - потвърдена в цялост като правилна и законосъобразна.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество.

Преди всичко следва да се отбележи, че предмет на касационен контрол се явява решението в гражданскоправната му част, доколкото оплакванията на касатора са насочени единствено към нея. В този смисъл въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия са разрешени с влязъл в сила съдебен акт и не подлежат на преразглеждане в настоящето производство.

Апелативният съд е извършил цялостна проверка на присъдата в гражданско-осъдителната й част и законосъобразно, в съответствие с доказателствените източници, е формирал вътрешното си убеждение, мотивирайки изводите си по фактите, значими за основанието и пределите на гражданската отговорност на подсъдимия Р.. Даден е и задълбочен отговор на направените от защитата твърдения и доводи за допуснати от решаващия съд нарушения, като отказите да ги приеме за основателни са убедително аргументирани.

Утвърждавайки приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, на базата на които поведението на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 63, т. 4 от НК, въззивния съд законосъобразно е преценил, че те са елемент от фактическия състав на непозволено увреждане, обуславящ основателност на претенция за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД.

Касационната инстанция споделя убедителните съображения на въззивния съд относно основателността на гражданската претенция, с оглед претърпените от майката на починалия душевни болки и страдания. Внезапната и неочаквана смърт на близък човек – рожден син, неминуемо причинява такива и има отражение върху емоционалното състояние на родителя. Правилно съдилищата са заключили, че макар отношенията между пострадалия и майка му да са се отличавали с конфликти, поради употреба на алкохол, емоционалната връзка между тях е била запазена, доколкото са живели в едно домакинство и тя е полагала грижи за него. Това означава, че наличието на роднинската връзка между починалия и майка му, съвсем не е отчетено формално и не се явява единственото основание за уважаване на гражданската претенция, така както се претендира от касатора. Обективните данни за отношенията между починалия и майка му, позволяват несъмнено да се заключи, че те не попадат в онази категория отношения, при която по изключение може да се приеме, че е налице пълна липса на вредоносни последици за гражданския ищец.

Доводите за дезинтересираност на гражданския ищец по повод посещения на пострадалия в болницата и образуваното наказателно производство, също не обуславят извод за липсата на емоционална връзка между починалия и майка му. Задължението по чл. 52 от ЗЗД е за обезщетяване на неимуществените вреди - вреди, които не подлежат на точно изчисляване, но с оглед критериите за справедливост размерът на обезщетението следва да овъзмезди претърпените от наследника на починалия лични морални болки и страдания от загубата на неговия близък. Принципно, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е необходимо да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - характер и степен на увреждането, фактите, при които то е причинено, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия, който търси обезщетение, страданията и загубата на морална опора. Извън всякакво съмнение е, че гражданската ищца, като майка на починалия е претърпяла психическо страдание от смъртта на сина си, починал вследствие виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Конфликтите и неразбирателствата между нея и синът й не променят това заключение, тъй като неочакваната загуба на близък човек – рожден син, е обстоятелство, което причинява стрес, болки и страдания. Правилен е изводът, че установената в случая нееднозначност в отношенията, следва да бъдат съобразена при определяне размера на дължимото обезщетение, който е определен по справедливост в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е отчетено и обстоятелството, че смъртта на пострадалия се дължи на непредпазливи, а не на умишлени действия на подсъдимия.

В обобщение следва да се посочи, че сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, е определяна в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и при отчитане на всички значими за основанието и размера на претенцията за обезвреда фактически обстоятелства, поради което ВКС не намира основания за корекция на решението в претендираната от защитника на подсъдимия посока.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17/05.02.2020г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 338/2019 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: