Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ТЕЦ „М. И 2” ЕАД срещу въззивното решение на Окръжен съд Ст. Загора по гр. д. №1629/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от Д. П. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „ оператор топлоелектроцентрала – разтоварище варовик, цех/ отдел СОИ бл. 5-8” звено „ Сменен персонал”, извършено със заповед №12/7.03.19 г. за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора следните материалноправни въпроси, обусловили изводите на въззивния съд за изхода на делото:

1. Следва ли да се приеме, че в рамките на едно дисциплинарно производство срещу един работник/ служител всяко негово отделно действие следва да се третира като отделно нарушение на тр. дисциплина, за което да бъде определено отделно по вид и размер дисциплинарно наказание?

2. Може ли да се възприеме като тежко нарушение на тр. дисциплина едновременното извършване на няколко нарушения на различни вътрешни правила в тяхната съвкупност, макар и всяко едно от тях поотделно да не представлява тежко нарушение на тр. дисциплина?

3. Мотивирана ли е заповедта за уволнение, ако в нея са посочени конкретни нарушения на тр. дисциплина и разпоредби на вътрешни актове на работодателя, но не са цитирани точните думи, които служителят е употребил при извършване на дисциплинарното нарушение?

4. Може ли да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност /на служителя/ и за поведение извън работното време, което е осъществено на територията на работното място и / или спрямо други работници/ служители, ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват това?

Намира, че е налице осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение по първите два въпроса, с оглед специфичната за случая фактическа обстановка. Именно извършването на няколко нарушения съвкупно, засягането на голям брой служители с тях, както и нарушенията на правилата за достъп до територията на централата като стратегически обект от значение за националната сигурност и стратегически обект в енергетиката представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Според касатора е налице празнота в правото относно третирането на съвкупност от дисциплинарни нарушения и определяне на съответстващото им дисциплинарно наказание. По въпросите липсва и съдебна практика, поради което отговорът им е от значение за развитието на правото.

Касаторът намира, че по въпроси 3 и 4 въззивното решение противоречи на цитираната в изложението практика на ВКС.

Намира още, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, на осн. чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложени във връзка с това касационно основание съображения от съществото на спора.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е наложено на ищеца за посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 7 и 8.02.19 г. – на 7.02.19 г. ищецът повишил тон на началника на цеха, в който работил, обиждал го и го заплашвал; звънял му многократно през нощта, когато последният не бил на работа, звънял през нощта и на други свои колеги, които били нощна смяна; на другия ден влязъл в територията на предприятието, след употреба на алкохол и отново заплашвал и обиждал колегите и ръководителите си, като им пречил да работят. Според въззивния съд заповедта не е достатъчно мотивирана относно описаното в нея поведение на ищеца, че обиждал и заплашвал ръководителя и колегите си - липсва точно посочване на думите на ищеца, които са квалифицирани като обидни и заплашителни, с оглед защитата му и преценката за тежест на нарушението. Описаното в заповедта и отчасти установено по делото поведение на ищеца в работно и извънработно време е недопустимо и не следва да бъде толерирано. То обаче е провокирано от засягане на честта и достойнството на ищеца в разговор с началника на цеха. При преценка за тежестта на нарушението и съответствието на наложеното за него наказание въззивният съд е приел, че работодателят не е оценил в пълна степен релевантните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанието. Такива обстоятелства са липсата на реални вредни последици за работодателя, установената провокация спрямо ищеца от началника на цеха, липсата на активно поведение от другите запознати със случая ръководители за справяне с възникналия конфликт, при отчитане, че ищецът по принцип е кротък и спокоен човек, изпълнявал е служебните си задължения и допълнително възлаганата му работа и не е наказван дисциплинарно. Затова, според въззивния съд, наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение по критериите на чл. 189 КТ и е незаконосъобразно.

Не е налице осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ за допускане обжалването на въззивното решение по първите два поставени от касатора въпроса. В практиката на ВКС - р. по гр. д. №620/09 г. на трето г. о., е посочено, че нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и поведение на работника или служителя.При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя.

От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работник или служител за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ е не само установяването на нарушенията и съответствието им с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и значимостта на неизпълнението, т. е. нарушението на трудовата дисциплина да е тежко. При преценка тежестта на нарушението, следва да се съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя – р. по гр. д. №2085/17 г. на четвърто г. о..

В случая работодателят е уволнил дисциплинарно ищеца за посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, чиято отделна, но и съвкупна тежест според въззивния съд не съответства на наложеното най-тежко наказание по критерия на чл. 189 КТ, по изложените съображения за това. Изводите на въззивния съд за преценка на наложеното наказание по критерия на чл. 189 КТ е съответен на практиката на ВКС за подобни случаи. Наличието на такава практика и съответствието на въззивното решение с нея изключват наличие на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Във връзка с третия от поставените в изложението въпроси, в практиката на ВКС, цитирана от касатора – р. по гр. д. №6474/14 г. на трето г. о., р. по гр. д. №193/11 г. на четвърто г. о – е прието, че е достатъчно в заповедта за дисциплинарно наказание нарушението на тр. дисциплина да бъда посочено по разбираем за работника начин. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания; когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – р. по гр. д. №2666/15 г. на четвърто г. о. По настоящото дело ищецът в исковата молба е оспорил уволнението, вкл. с твърдения за нарушения на чл. 195, ал. 1 КТ – не му е ясно в какво се изразява повишаването на тон, обидите и заплахите към началника на цеха и към други негови колеги. В практиката на ВКС е посочено, че използването на общи изрази и квалификации не очертава от обективна и субективна страна деянието и само по себе си съставлява нарушение по чл. 195, ал. 1 КТ, което е самостоятелно основание за незаконност на заповедта / р. по гр. д. №946/06 г. на четвърто г. о./. Изводите на въззивния съд за липса на достатъчна за упражняване на правото на защита на работника конкретност при излагането в заповедта по чл. 195 КТ на факти, очертаващи нарушението, за което е наказан, съответстват на тази практика.

Във връзка с четвъртия въпрос въззивният съд е приел, че ищецът не е нарушил т. 1.17 от ПВТР, защото влизането му в територията на предприятието извън работно време е било със знанието на прекия му началник; не е нарушен и чл. 53, т. 3 от Инструкцията на пропускателен режим, защото ищецът е бил допуснат от охраната, която следи за прилагане на забраната да се допускат в предприятието лица, видимо употребили алкохол, а и от гласните доказателства не се установява ищецът да е бил във видимо нетрезво състояние. Така, с оглед обстоятелствата на случая, въззивният съд е преценил, че описаното в заповедта нарушение не е установено напълно от данните по делото, а и обстоятелствата, при които е извършено – извън работно време и без вредни последици за работодателя, не обосновават достатъчната му тежест за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тези изводи са съответни на приетото в цитираното в изложението р. по гр. д. №2293/18 г. на четвърто г. о. на ВКС: „Преценката за тежестта на нарушението следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към конкретното неизпълнение. Дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго”. В случая въззивният съд е приел, че предвиденото в ПВТР и посочената Инструкция друго, с оглед конкретните обстоятелства на случая не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца.

Доводите на касатора за наличие на осн. по чл. 281, т. 3 ГПК ВКС не разглежда в това производство – в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е прието, че осн. по чл. 280, ал. 1 са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд С. З по гр. д. №1629/19 г. от 10.02.20 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: