Р Е Ш Е Н И Е
№41
ГР. София, 09.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря С. Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3262/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на К. П. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. №8614/15 г. в частта, с която е отхвърлен искът му срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за сумата 7615 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 27.04.14 г. – 27.10.14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси от предмета на спора:
1. Какви доказателства са достатъчни за приемането / за доказано/ на оставане без работа на незаконно уволнения работник?
2. Необходимо ли е когато е представено ксерокопие на даден документ, той да бъде представян в оригинал пред съда, при положение, че ксерокопието не е било оспорено от ответната страна, нито съдът е изразил съмнение относно съдържанието на доказателствения документ?
3. След като СРС е взел решение по даден казус, допустимо ли е въззивната инстанция да отменя това решение, без да има наличие на такова искане от въззивната страна? Във въззивната жалба не е споменато принудителното оставане без работа на ищеца и не са правени доводи за това дали е осъществявал или не трудова дейност за периода след 27.04.14 г.
Констатирано е, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на цитираните в изложението на касатора р....