Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: С. П. Р. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. П. по административно дело № 1071 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив /ДД ОДОП/ при ЦУ на НАП против решение № 1877 от 18.10.2021г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 36/2021г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-16001619007532-091-001 от 08.10.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Касационният жалбоподател подробно анализира относимите разпоредби на ДОПК и обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт. С касационната жалба се представят писмени доказателства във връзка с относими обстоятелства по наведените касационни оплаквания. Писмени доказателства във връзка с касационните основания са представени от процесуалния представител юрск. Рашкова и със становище по съществото на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта на разноските, и постановяване на ново решение, с което да се остави в сила ревизионният акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК.

Ответникът Е.2011 ЕООД гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Н. А., изразява в писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба и по съображения, които поддържа и в писмено становище моли да се остави без уважение жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е ревизионен акт № Р-16001619007532-091-001 от 08.10.2020г. , издаден от П. С., началник сектор като орган, възложил ревизията и М. П., старши инспектор по приходите като ръководител на ревизията - органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение №615/10.12.2020г. на директор ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА на Е.2011 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2015г. в размер на 6486,60лв., ведно с лихви и ДДС за д. п. м.12.2015г. в размер на 59 863,22лв., ведно с лихви.

С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган.

Безспорно е установена фактическата обстановка, а именно, че с връчена на 26.11.2019г. ЗВР от 25.11.2019г. е започнало ревизионно производство спрямо Е.2011 ЕООД за установява на задължения за ДДС и корпоративен данък за 2014г. и 2015г. ЗВР е издаден от П. С., началник сектор при ТД на НАП Пловдив, надлежно оправомощен като орган по възлагане на ревизии съгласно заповед №РД-09-1/03.01.2017г. и приложенията към нея, издадена от директора на ТД на НАП Пловдив. Със ЗВР възложителят на ревизията определя извършването на ревизия на главните инспектори по приходите при ТД на НАП Пловдив - К. Д. ръководител на ревизията и С. З.. По силата на заповеди за изменение на ЗВР срокът на ревизията е продължен до 29.07.2020г. В срока по чл.117 ДОПК е съставен ревизионен доклад от 04.08.2020г., издаден от К. Д., ръководител на ревизията и С. З., член на ревизиращи екип. Срокът за подаване на възражение срещу РД е даден до 18.09.2020г.

Със заповеди от 23.09.2020г. и от 24.09.2020г. на възложителя на ревизията, ревизионното производство е спряно на основание чл.34,ал.1,т.2 ДОПК и съответно възобновено.

Със заповед № РД-09-1479/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП Пловдив е определена М. П., старши инспектор по приходите, да изпълнява функцията ръководител на екип на мястото на К. Д., в продължителен отпуск по болест, до завръщането на титуляра като неприключилите производства за изземат, превъзложат и довършат от М. П., считано от 24.09.2020г. В заповед №РД-09.-1530 от 30.09.2020г. на директора на ТЗД на НАП Пловдив М. П. е включена под №36 сред длъжностните лица, които да изпълняват функциите ръководител на екип считано от 01.10.2020г. като в същия списък не фигурира вече К. Д.. С решение Р-16001619007532-091-001 от 24.09.2020г. П. С., Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7,ал.3 ДОПК, поради трайна невъзможност и предвид заповедта за заместване на директора на ТД на НАП Пловдив, е иззел разглеждането и решаването на преписката от К. Д. и е възложил същата на М. П.. Същият орган е издал и ЗИЗВР от 24.09.2020г, според която ревизията, със срок до 29.07.2020г., се извършва от М. П. като ръководител на екип.

Процесният ревизионен акт е издаден на 08.10.2020г. от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив - П. С., възложител на ревизията и М. П., ръководител на ревизията

В касационното производство са приети като писмени доказателства заверени преписи от болнични листа, видно от които К. Д. е в отпуск по болест, считано от 15.08.2020г. до 31.10.2020г. Представена е и заповед №РД-09-436/06.03.2020г. на и. д. директор на ТД на НАП Пловдив относно компетентността на приходните органи по чл.7, ал.3 ДОПК.

За да обяви нищожност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че в нарушение на чл.119,ал.2 ДОПК, единият от издателите на РА, а именно - посочената в РА като ръководител на ревизията М. П. няма компетентност като такава, тъй като решението на П. С., началник сектор при ТД на НАП Пловдив и възложител на ревизията е нищожно. Съдът е счел, че този орган няма правомощията по чл.7,ал.3 ДОПК, тъй като макар и горестоящ в структурата на НАП, не е такъв орган, определен от закона, по смисъла на чл.7,ал.3 ДОПК, а това е правомощие на изпълнителния или териториалния директори, или на определени от тях служители на агенцията.

Тези изводи на съда за неправилни като незаконосъобразни.

Промяната в ревизиращия екип досежно ръководителя на ревизията е извършена надлежно и валидно. М. П. се явява заместник на К. Д., при отсъствие на последната, по силата на заповед № РД-09-1479/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП Пловдив и е част от служителите, определени и включени измежду органите по приходите, които могат да осъществяват функциите на ръководител на екип по смисъла на чл.113,ал.6 ДОПК и заповед №РД-09.-1530 от 30.09.2020г. на директора на ТЗД на НАП Пловдив. Налице са предпоставките за заместването, а именно продължително отсъствие на титуляра поради нетрудоспособност, което е посочено като основание и е удостоверено по силата на двата болнични листа, представени и приети като писмено доказателство в касационното производство.

Тъй като ЗИЗВР от 24.09.2020г. е издадена след приключване на срока на ревизията 29.07.2020г., не се съобразява нейното действие. От значение обаче е, освен валидността на заместването и наличието на надлежно изземване по смисъла на чл.7,ал.3 ДОПК. При наличие на установено основание продължителна трайна невъзможност на титуляра Делчева за изпълнение на служебните й задължения, горестоящият орган е иззел преписката и е възложил правомощията на друг надлежно оправомощен орган. В случая П. С. като издател на решението по чл.7,ал.3 ДОПК е действал, както в качеството си на горестоящ орган Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, според йерархията по чл.7 ЗНАП, така и по силата на надлежно оправомощаване за това по силата на представената и приета като писмено на касационното производство заповед №РД-09-436/06.03.2020г. на и. д. директор на ТД на НАП Пловдив относно компетентността на приходните органи по чл.7, ал.3 ДОПК вр. с т.2. от заповед № РД-09-1479/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП Пловдив.

По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, които притежават качеството орган, възложил ревизията и ръководител на ревизията и разполагат с материална компетентност по чл. 119, ал.2 ДОПК.,

Като е приел, че ревизионният акт е нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал.2 ОПК следва да се бъде отменено.

След като се отмени решението на АС Пловдив, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Това е така, защото, въпреки изложените в решението фактически и правни основания по съществото на спора, не е налице ясно формирана воля на съда в диспозитив. Следва първоинстанционният съд да постанови решение по съществото на спора, така че правото и възможността на страните за защита по съществото на спора да е възможно в пълен обем при двуинстанционен съдебен контрол.

По изложените съображения следва да се отмени и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1877/18.10.2021г., постановено по адм. дело № 36/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив и

ВРЪЩА делото на Административен съд Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА