Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: С. П. Р. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 1129 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 3], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. П. Ч., срещу Решение № 5856/15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 7084/2019 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22002218000540-091-001/08.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 531/28.03.2019 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 6 723,72 лв.

Решението на административния съд се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за необосновани и неправилни изводите на съда по отношение начисления ДДС за м. 12.2012 г. във връзка с отчетени приходи от дейността, които не са декларирани в справките-декларации за ДДС през 2012 г. и за м. 12.2013 г., м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 10.2016 г. във връзка с изписани разходи за външни услуги. Изложените съображения в тази част на жалбата са свързани с липса на установени данни от органите по приходите за конкретни неотчетени продажби на стоки по вид, количество и единични цени към клиенти. По отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит се твърди, че обжалваното решение не кореспондира със събраните доказателства по делото. Посочва се, че реалното извършване на доставките с предмет комисионни и рекламни услуги през ревизираните периоди е установено по несъмнен начин. Касаторът оспорва и изводите на решаващия съд за нередовно водена счетоводна отчетност от дружеството през ревизираните периоди. В тази насока развива подробни съображения в жалбата. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което процесният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк Зарева, оспорва касационната жалба в проведеното открито съдебно заседание на 01.11.2022 г. и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 723,72 лв. по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно представен списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа аргументирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22002218000540-091-001/08.10.2018 г., издаден от М. Х., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. С., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531/28.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнително задължения по ЗДДС, както следва: начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 2 ЗДДС за м. 12.2012 г. в размер на 6 549,73 лв.; начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за м. 12.2013 г., м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 10.2016 г. в размер на 98 137,40 лв.; и непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 9 ЗДДС в общ размер на 191 589,74 лв. по фактури, издадени от ПИ ЕЛ КА РЕКЛАМА ЕООД, СИНДЕР ЕООД, СТРАЙТ - МВ ЕООД, ДРЕЙС ИН ЕООД, КАР АЛП 43 ЕООД, ИЛ ТЕХ - ПРОМ ЕООД, ПРО ТИ.КО ЕООД, ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК ЕООД, ЕЛ ПИ.ДИ.АЙ ЕООД, ЕМИДИЯ ФОУ ЕООД, ИНТРА ЕЛ.ДИ ЕООД, ПРИГН ЕООД (с предходно наименование КГН ГАБРОВО ЕООД) и ПРИТАЙЛ ЕООД, както и начислените с акта лихви за просрочие в общ размер на 117 071,08 лв. Ревизионното производство е при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, след като с Решение № 1/02.01.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е отменен предходният РА № 22221416008743-091-001/20.07.2017 г. на дружеството и преписката е върната на органите по приходите с указания за извършване на нова ревизия.

Фактическите констатации на съда следват процесуалните действия и установяванията на приходните органи. През ревизираните периоди от 01.04.2012 г. до 31.01.2015 г. и от 01.03.2015 г. до 31.10.2016 г. дружеството е извършвало търговия с колагенови продукти и хранителни добавки от офис, находящ се в гр. София, ул. Хубавка № 15. Доказателствата от предходната ревизия за посочените периоди са приобщени от ревизиращия екип с Протокол № 1260832/19.07.2018 г. на основание чл. 50 ДОПК. За резултатите от ревизията на[Фирма 3] е съставен Ревизионен доклад № Р-22002218000540-092-001/10.08.2018 г., в който са обективирани предложенията на органите по приходите за установяване на допълнителни задължения. Срещу последния не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е бил обжалван по административен ред и потвърден от горестоящия административен орган в съответната част, предмет на оспорване пред Административен съд София - град.

След извършена проверка на валидността, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в резултат от надлежно възложена ревизия съгласно Заповед № Р-22002218000540-020-001/30.01.2018 г. и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като от процесуална страна не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност и необоснованост на акта.

За да отхвърли жалбата съдът е мотивирал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите във връзка с установените за довнасяне задължения в общ размер на 301 301,41 лв. и лихви 118 071,08 лв., са основателни и подробно обосновани в съответствие с фактическата обстановка по делото. На първо място в решението са разгледани възраженията на жалбоподателя срещу изводите в РА за наличие на несъответствие между декларираната данъчна основа на доставките в дневниците за продажба по ЗДДС за 2012 г. (в размер на 139 536,34 лв. и ДДС в размер на 27 907,27 лв.). Осчетоводените приходи от постъпления от клиенти на дружеството са в размер на 206 742 лв. за същия период (в брой по касов път 168 324 лв. и по банков път в размер на 38 418 лв.). Установената разлика от 39 298,39 лв. е приета от ревизиращия екип за неотчетени от дружеството подажби през периода. Данъчната основа на последните е изчислена в размер на 32 748,65 лв., съотвестваща на допълнително дължим ДДС в размер на 6 549,73 лв. Оспорването на РА в тази част е отхвърлено от съда като неоснователно предвид съпоставката с данните от регистрирания ЕКАФП с и. н. [номер], потвърждаващи несъответствието, както и заключението на вещото лице по основната ССЕ за нередовности във водената счетоводна отчетност от търговеца.

По отношение на начисления ДДС за м. 12.2013 г. в размер на 20 139,20 лв., за м. 12.2014 г. в размер на 20 077,60 лв., за м. 12.2015 г. в размер на 42 932,80 лв. и за м. 10.2016 г. в размер на 14 807,80 лв., съдът е заключил, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в случая е приложена правилно с РА. От фактите по делото става ясно, че през посочените четири данъчни периода дружеството е съставило и отразило мемориални ордери, с които е извършено отписване на отчетни стойности на стокови наличности, респективно в размер от 101 596 лв., 100 388 лв., 214 664 лв. и 74 039 лв. Според изводите на решаващия съд, жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да установи наличието на условията по чл. 69 ЗДДС и че не попада в ограниченията на чл. 70 ЗДДС. Липсата на информация и доказателства за крайните получатели, количествено-стойностни показатели на продуктите, утвърден счетоводен подход за инвентаризация и фактът, че не са представени данни за отчетена насрещна престация, са подкрепили извода на съда за извършени безвъзмездни доставки по смисъла на 1, т. 8 ДР ЗДДС към собственика или трети лица със стоки, за които лицето е ползвало право на данъчен кредит.

На следващо място в обжалвания съдебен акт са разгледани констатациите в РА и РД, водещи до отказ да бъде признато право на данъчен кредит в общ размер на 202 024,87 лв. Заключението на съда в тази част на спора е формирано след самостоятелен анализ на фактическата обстановка и доказателствата по делото. Предмет на процесните фактури са услуги по търговско посредничество и реклама. Съгласно изложените мотиви в решението, правото на данъчен кредит по издадените фактури с получател[Фирма 3], е отказано правилно и законосъобразно с РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до този извод, решаващият съд е приел, че по спорните фактури не е доказано наличие на реални доставки, извършени пряко или посредством подизпълнители, именно от издателите на съответните фактури. В тази насока първоинстанционният състав е отбелязал, че изводите на органите по приходите се потвърждават и от приетото заключение на ССЕ по делото. Като съответстващи на останалите доказателства по делото са отчетени отговорите на вещото лице Зафирова за липса на аналитична отчетност на с/ка 304 Стоки и с/ка 401 Доставчици. При това положение счетоводството не може да даде и достоверна информация в годишните отчети относно задълженията на дружеството към края на годината. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата в нейната цялост.

Така постановеното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо, но частично неправилно.

След проверка на доводите в касационната жалба, настоящата инстанция приема за основателно оплакването за неправилност на съдебното решението по отношение на отказа на право на данъчен кредит по издадените фактури за рекламни услуги от ПИ ЕЛ КА-РЕКЛАМА ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Останалите съображения на касатора срещу обжалвания съдебен акт са абстрактни и не съдържат конкретика по фактите и доказателствата. Твърдението за редовно водено счетоводство от[Фирма 3] през процесните данъчни периоди не се подкрепя от установените по време на ревизията факти, нито от събраните доказателства в хода на съдебното производство. Неизпълнението на задължението за водене на аналитична отчетност не е водещо за преценката по същество, но при дадената фактическа обстановка само потвърждава заключенията на органите по приходите и решаващия съд.

По делото не е налице спор от фактическа страна. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че основанието за отказ на правото на данъчен кредит съгласно РА е изводът на ревизиращите органи за липса на безспорни и категорични доказателства относно провеждането на рекламните кампании по двата договора от 01.06.2015 г. и от 07.01.2016 г., сключени с изпълнителя ПИ ЕЛ КА-РЕКЛАМА ЕООД. Без да извърши допълнителен анализ на фактите и в противоречие с материалноправната уредба, съдът е споделил тезата на ревизиращите за неустановена реалност на всички доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Във връзка с процесните фактури № 29/10.06.2015 г., 31/01.07.2015 г., № 34/02.09.2015 г., № 42/12.01.2016 г., № 44/09.02.2016 г., № 45/23.03.2016 г. и № 47/05.04.2016 г., издадени от ПИ ЕЛ КА-РЕКЛАМА ЕООД, е достатъчно да бъдат разгледани констатациите от процесния РА (РД към него) и решението на горестоящия административен орган, в които подробно е описан механизмът на изпълнение на двете рекламни кампании в края на 2015 г. и в началото на 2016 г., съответно по договорите от 01.06.2015 г. и от 07.01.2016 г. Констатациите в тази насока съответстват и на заключението по въпрос 2.1. от основната ССЕ. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на предходните доставчици в случая: ВАЛМИРА ООД (изработка, монтаж и демонтаж на рекламни плоскости), АЙ ЕМ КОМЮНИКЕЙШЪНС ЕООД (печат на два броя винилни постера с визията на КОЛАГЕН), НОВИТА БГ ЕООД (с предмет на дейност мебелно производство в собствена материална база в гр. Костинброд, потвърдило изработка на рекламни пана/дървени рамки по размери на клиент ПИ ЕЛ КА РЕКЛАМА ООД), АКТИВ МЕДИА ЕООД (осигуряване на билборди и недвижими имоти, в които са поставяни рекламите) и ЕТ ЯВА - Я.ТОШКОВ (услуги по транспортиране на подвижни рекламни пана и други материали, съдействие за техническия монтаж и др.). В отговорите си всички търговци са потвърдили извършването на съответните дейности във връзка с рекламните услуги, за което от тяхна страна са представени и съответните доказателства, част от административната преписка оферти, приемо-предавателни протоколи, договори, фактури, данни за плащанията, счетоводни регистри и др. Установяванията на приходната администрация в тази насока са пренесени буквално в констативната част на съдебното решение, но по-нататък същите не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Този пропуск в доказателствената дейност на съда е довел до неправилно заключение по същество в тази част на спора.

От събраните доказателства се установява още, че организацията и услугите във връзка с рекламната кампания през процесните периоди са осъществени от страна на управителя на ПИ ЕЛ КА РЕКЛАМА ООД и неговата съпруга. Разплащанията по горепосочените фактури са осъществени по банков път в месеца на тяхното издаване. Доставчикът е отразил продажбите в отчетните си регистри по ЗДДС, за което ревизиращите са направили констатации на стр. 67 от РД. Фактът, че при извършена справка в информационните системи е установено съответствие между собствеността на недвижимите имоти, в които са били поставени част от рекламните материали (билборд), с декларираните от физическото лице доходи в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. (изплатени суми от наем в размер на 2 400 лв. от предходния доставчик АКТИВ МЕДИА ЕООД), също е следвало да бъде взет впредвид в хода на ревизията и от съда. Вместо това, отказът е мотивиран единствено с обстоятелствата, че прекият доставчик няма назначен персонал по трудов и граждански договор и липса на валидно разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи, издадено по реда на Наредба на Общински съвет. Последните обстоятелства са ирелевантни за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно нормативната уредба и трайната тълкувателна практика на СЕС в областта на косвеното данъчно облагане с ДДС.

Безрезервно споделените от съда изводи от РА, РД и решението на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, са в противоречие с предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и надлежното му упражняване. След като данъчнозадълженото лице притежава фактура съгласно изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС, съставена в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 114 115 ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги във връзка с основната стопанска дейност, на които лицето е получател и при установеност на основния правопораждащ факт реално извършени по вид и количество дейности, то потвърждаващото РА съдебно решение се явява неправилно в тази част и следва да бъде отменено съгласно чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК.

В останалата част обжалваното решение на Административен съд София град е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото по-нататък, решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорните моменти са квалифицирани прецизно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка.

Касационните доводи по спора, касаещи допълнително начислен ДДС, са идентични с релевираните пред първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на РА. Последните се свеждат до липса на данни за конкретни продажби от[Фирма 3], които според защитната теза, е следвало да бъдат установени от органите по приходите.

От жалбоподателя обаче не са ангажирани допълнителни доказателства или аргументи срещу изводите на ревизиращия екип, довели до начисляване на ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 6 549,73 лв. на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС. Не е спорно, че установеното несъответствие от 39 298,39 лв., се дължи на разминаване между данните от справките-декларации за ДДС през 2012 г. на задълженото лице и счетоводно отчетените приходи от дейността на дружеството по с/ка 501 Каса с/ка 503 Разплащателна сметка. При липса на спор и относно размера на регистрираните постъпления за периодите, чрез ЕКАФП с и. н. [номер]от общо 168 324 лв. и по банковите сметки на дружеството общо 38 418 лв., съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на данъчната основа съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС - 32 748,65 лв., съответстваща на допълнително дължим ДДС в размер на 6 549,73 лв.

Оспорването срещу РА правилно е отхвърлено от съда като недоказано и по отношение на начислен ДДС в размер на 98 137,40 лв. за м. 12.2013 г., м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 10.2016 г. на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, във връзка с изписани разходи за външни услуги. В периода 01.04.2012 г. - 31.10.2016 г. за всички получени от ревизираното лице стоки (различни видове колагенови продукти и хранителни добавки) са предмет на вътреобщностни придобивания от Полша, за които дружеството е начислило ДДС и едновременно с това е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС и ППЗДДС. Крайното заключение на административния съд е надлежно обосновано с оглед невъзможността за надеждно проследяване на данните относно начина на разпореждане със стоките, тяхният вид и количествено-стойностни показатели, в полза на кои търговци или физически лица евентуално са били предоставени. Допълнителни въпроси в това отношение възникват и от факта, че отчетната стойност на всички стоки е отразена към определен момент в края на съответните финансови години. При претенция за надежност на счетоводните записи, каквато касаторът поддържа и пред настоящата инстанция, е следвало избраният подход да бъде убедително защитен в хода на съдебното производство.

Обжалваното решение е правилно и обосновано и в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 178 389,70 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 9 ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците СИНДЕР ЕООД, СТРАЙТ - МВ ЕООД, ДРЕЙС ИН ЕООД, КАР АЛП 43 ЕООД, ИЛ ТЕХ - ПРОМ ЕООД, ПРО ТИ.КО ЕООД, ПРЕДПРИЯТИЕ НАПРЕДЪК ЕООД, ЕЛ ПИ.ДИ.АЙ ЕООД, ЕМИДИЯ ФОУ ЕООД, ИНТРА ЕЛ.ДИ ЕООД, ПРИГН ЕООД и ПРИТАЙЛ ЕООД. Принципно правилно е направеното от съда тълкуване на Директива 2006/112/ЕО и цитираните разпоредби от ЗДДС в решението във връзка с предпоставките от сложния фактически състав на правото на данъчен кредит.

В подкрепа на оплакванията си в тази част касаторът сочи единствено отделни обстоятелства (напр. плащането на стойността по фактурите), потвърдени чрез заключенията на вещите лица. Следва да се отбележи, че анализът на данните не изяснява всички несъответствия в тази насока. Установените при ревизията факти във връзка с документалната обоснованост и механизмът на доставките водят до невъзможност да бъдат установени точните параметри на реално извършени услуги по смисъла на чл. 49 от ТЗ. Ангажираните доказателства в тази насока, включително приетите заключения на вещите лица по делото и възраженията на жалбоподателя, са разгледани последователно от съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Твърдените от касатора отменителни основания не се установяват при съвкупната оценка на доказателствения материал по делото.

След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано в тази част на спора. Крайните заключения на решаващия съд се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към съответните мотиви на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт.

Предвид изхода от правния спор, съдебното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено и по отношение на разноските, а именно за разликата от 6 451,23 лв. (изчислена съразмерно на отхвърлената част на жалбата) до пълния размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 6 723,72 лева. За касационната инстанция[Фирма 3] дължи на НАП (по арг. от 1 т. 6 от ДР на АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК), разноски за юрисконсултско възнаграждение в същия размер от 6 451,23 лева.

На касационния жалбоподател се дължат разноски, съразмерно на уважената част от жалбата и материалния интерес на правния спор, в размер общо на 439,43 лева за двете съдебни инстанции (при съобразяване на списъка с разноските и доказателствата за внесени ДТ за двете инстанции общо 1 750 лева, депозит за вещи лица 1 093 лева и адвокатски хонорар за първоинстанционното производство от 8 000 лева), които следва бъдат заплатени от НАП или по компенсация, на НАП следва да бъдат заплатени допълнително разноски в размер на 6 011,80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5856/15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 7084/2019 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на[Фирма 3], [ЕИК], срещу Ревизионен акт № Р-22002218000540-091-001/08.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 531/28.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, относно допълнително установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2015 г. за разликата над 3 064,26 лв. до установения размер на задължението от 5 224,26 лв., ведно със съответните лихви, за м. 07.2015 г. в размер на 2 160 лв., ведно със съответните лихви, за м. 09.2015 г. за разликата над 2 999,07 лв. до установения размер на задължението от 5 159,07 лв., ведно със съответните лихви, за м. 01.2016 в размер на 1 680 лв., ведно със съответните лихви, за м. 02.2016 г. за разликата над 5 803,32 лв. до установения размер на задължението от 7 483,32 лв., за м. 03.2016 г. за разликата над 7 497,27 лв. до установения размер на задължението от 9 177,47 лв., ведно със съответните лихви и за м. 04.2016 г. в размер на 1 680 лв., ведно със съответните лихви, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002218000540-091-001/08.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 531/28.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените на[Фирма 3], [ЕИК], задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2015 г. за разликата над 3 064,26 лв. до установения размер на задължението от 5 224,26 лв., ведно със съответните лихви, за м. 07.2015 г. в размер на 2 160 лв., ведно със съответните лихви, за м. 09.2015 г. за разликата над 2 999,07 лв. до установения размер на задължението от 5 159,07 лв., ведно със съответните лихви, за м. 01.2016 в размер на 1 680 лв., ведно със съответните лихви, за м. 02.2016 г. за разликата над 5 803,32 лв. до установения размер на задължението от 7 483,32 лв., за м. 03.2016 г. за разликата над 7 497,27 лв. до установения размер на задължението от 9 177,47 лв., ведно със съответните лихви и за м. 04.2016 г. в размер на 1 680 лв., ведно със съответните лихви.

ОТМЕНЯ Решение № 5856/15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 7084/2019 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която[Фирма 3], [ЕИК], е осъдено да заплати на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, разноски по делото за разликата над 6 451,23 лева до пълния размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 6 723,72 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5856/15.10.2021 г., постановено по адм. д. № 7084/2019 г. по описа на Административен съд София град в останалата му част.

ОСЪЖДА[Фирма 3], [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 6 011,80 (шест хиляди и единадесет лв. и осемдесет ст.) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА