№ 57
София, 27.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т. дело № 432/2021 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12284 от 10.11.2020 г. по в. гр. д. № 2621/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 358 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 690/2018 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на Г. И. М. сумата от 10 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 23.03.2018 г., ведно със законната лихва от 28.10.2018 г. до окончателното погасяване на главницата.
С определение № 60621 от 07.12.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: При установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, или може да формира изводи за този факт само въз основа на едно от всички доказателства.
В жалбата и в проведеното на 27.04.2022 г. открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд не е...