Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр.София, 26.05. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2373 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 209 от 10.03.2021г. по в. гр. дело № 2497/2020г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 47 от 17.02.2020г. по гр. дело № 384/2019г. по описа на Врачански окръжен съд в частта му, с която ответникът Прокуратурата на Р. Б. е осъден да заплати на ищеца В. П. Т., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено против ищеца незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, прекратено с влязло в сила постановление на ОП – В. от 30.06.2014г., както и в резултат на водено срещу него наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 2 НК, прекратено с постановление на ОП – В. на 04.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното изплащане..

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство от 2 г. и 7 месеца, въпреки фактическата и правната му сложност; обстоятелството, че обвинението в престъплението по чл. 115 НК е продължило 1 г. и 2 м. и е поддържано само на досъдебна фаза, като е снето с прекратяване от прокурора, без внасяне и разглеждане от съд, а обвинението в по-лекото престъпление по чл. 294, ал. 1 НК е продължило 1 г. и 8 м. и също е прекратено от прокурора след връщане от съда, но не поради неизвършване или недоказаност на престъплението, а поради ненаказуемост на деянието между съпрузи и близки роднини съгласно чл. 294, ал. 3 НК; обстоятелството, че по делото са установени само обичайните от наказателен процес вреди – заболяванията на ищеца са с давност отпреди процесното наказателно преследване. Счита също, че не са съобразени и конкретните социално – икономически условия през процесния период /м. май 2013г. – м. декември 2015г./, характеризиращи се с по – нисък стандарт на живот и с по – ограничени покупателни способности. Моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено и съобразено с действителните вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба – ищецът В. П. Т., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

С определение № 60820 от 24. 11. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. По този правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г. о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, наличието или не на увреждане или влошаване на физическото здраве, съдебното минало на увредения и неговата възраст, социално – икономическата конюнктура и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора - ответник касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, вкл. и от приетите писмени доказателства, че с постановление от 01. 05. 2013г. по ДП № 1606/2012г. на ОД МВР – В. ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение в престъпление по чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като с определение от 02. 05. 2013г. по ч. н.д. № 195/2013г. на ВрОС спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с постановление от 08.07.2013г. по ДП № 164/2012г. в „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., при което престоят му в ареста е бил с продължителност от 69 денонощия. На 23. 07. 2013г. по ДП № 63/2013г. на ОД МВР – В. на ищеца е повдигнато обвинение в същото престъпление, но като помагач на извършителите, като с постановление на прокурор от ВрОП от 30. 06. 2014г. по ДП № 164/2012г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено. С постановление от 22. 04. 2014г. на разследващ полицай при РУП - В. на ищеца е повдигнато ново обвинение в престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като той е привлечен в качеството на обвиняем през юли 2014г. и с присъда от 04. 02. 2015г. по н. о.х. д. № 322/2014г. на ВрОС е признат за виновен в това, че през времето от 08. 08. 2012г. до 10. 08. 2012г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е спомогнал на К. В., извършил в съучастие със съпругата на ищеца Р. В., престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6, пр. 3 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, да бъде осуетено спрямо извършителите наказателно преследване, като на основание чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26 и чл. 54 НК ищецът е осъден на две години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване на наказанието за срок от 4 г. от влизане в сила на присъдата. С решение от 03. 11. 2015г. по в. н.о. х.д. № 304/2015г., САС е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на прокурор от ВрОП поради допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 04. 12. 2015г. по ДП № 164/2012г. прокурорът от ВрОП е прекратил наказателното производство срещу ищеца за престъплението по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 294, ал. 3 НК, изключващ наказуемостта на деянието между съпрузи и близки роднини.

Въззивният съд е счел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвиненията, приравнена на влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето /т. 7 на ТР №3/2004г./. Потвърдил е първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 40 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, които са следните: ищецът е изживял силен психически стрес; компрометирано е името му сред приятели, познати и колеги в резултат на процесното наказателно преследване; влошено е сериозно здравословното му състояние – наличните преди наказателното производство заболявания „псориазис“, „алергичен дерматит“, „бронхиална астма“ и „алергичен ринит“ според приетите заключения на медицинските експертизи по принцип се влошават при стресови състояния; спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 69 денонощия, и конкретната социално-икономическа обстановка в страната. В атакуваното решение не са отчетени в съответната степен или въобще не са отчетени установени конкретни обстоятелства с правно значение, обуславящи по – нисък размер от присъдения, в противоречие с горецитираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, а именно: продължителността на наказателното производство от 2 години и 7 месеца, която с оглед тежестта на обвиненията и фактическата и правна сложност на делото, не е неразумна; възрастта на ищеца /54 г. към началото наказателното производство/, предполагаща по – добра житейска устойчивост към стреса; вида и тежестта на престъпленията, в които е обвинен, второто от които не е от най – тежките умишлени престъпления; наложената най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ е с продължителност около 2 месеца, след което е заменена с по лека – „парична гаранция“; неустановеното по категоричен начин твърдяно влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в обостряне на диагностицираните преди процесното наказателно производство заболявания: „алергичен дерматит“, „бронхиална астма“ и „алергичен ринит“ /от приетото заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява влошаване само на съществувалото преди наказателния процес заболяване „псориазис“, доколкото то е хронично и дори да е в ремисия, както е било в случая, при стрес, какъвто е изпитван по време на процесното наказателно преследване, се получава обостряне/; общественият отзвук на незаконното обвинение с рефлектиращите върху авторитета на човека негативни последици, който обаче не се е отразил на професионалния му авторитет, като ищецът е продължил да работи във ВиК, където е работил и преди процесното наказателно преследване, и социално-икономическите условия в страната през периода на процесното наказателно производство: 2013г. - 2015г.. Горепосочените обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и по - нисък размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 40 000 лв., поради което доводите на касатора - ответник за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер са основателни. При съобразяване с конкретните обстоятелства от значение по процесното правоотношение /гореизложените/, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 15 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпления, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата над 15 000 лв. до уважения от въззивния съд размер от 40 000 лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва от 28. 06. 2016г.. Следва да бъде отменено въззивното решение и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Врачански окръжен съд за разликата над сумата 600 лв. до сумата 1 640 лв.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2016г., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 209 от 10.03.2021г. по в. гр. дело № 2497/2020г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 47 от 17.02.2020г. по гр. дело № 384/2019г. по описа на Врачански окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният от В. П. Т. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г., както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Врачански окръжен съд за разликата над сумата 600 лв. до сумата 1 640 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. П. Т. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и в престъпление по чл. 294, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 28.06.2016г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 209 от 10.03.2021г. по в. гр. дело № 2497/2020г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: