О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 292

София, 23.05.2022 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 267/2022г. по описа на ВКС и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. срещу решение № 267 от 01.12.2021г., постановено по възз. т.д.№ 289/2021г. по описа на Апелативен съд - В. Т. Г и ТК, втори състав, с което се отменя решение № 260061 от 05.07.2021г. , постановено по т. д.№ 123/2020г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в обжалваната част, с която „КИМТЕКС-ЛС“ООД е осъдено да заплати на С. Л. Д. сумата 33 340.50лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на ИМ – 23.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща половината от подлежащите на връщане 111 080лв., внесени приживе от баща й Л. Г. Д., починал на 13.01.2018г., както и в частта за разноските, и вместо него се постановява друго, с което се отхвърля искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от С. Л. Д. срещу „КИМТЕКС-ЛС“ООД за заплащане на сумата 33 340.50лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на ИМ – 23.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща половината от подлежащи на връщане 111 080лв. под формата на допълнителни парични вноски, за които няма приети решения на ОС на съдружниците, внесени приживе от баща й Л. Г. Д., починал на 13.01.2018г., и С. Л. Д. се осъжда да заплати на „КИМТЕКС-ЛС“ООД направените по делото разноски пред двете инстанции: в общ размер 3500лв. пред първата инстанция и в общ размер 2 306.81лв. пред въззивната инстанция.

Поддържано е в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Въведени са в касационната жалба следните фактически твърдения и правни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение:

В противоречие с материалния закон – чл. 134 и чл. 125, ал. 3 и от ТЗ, е приетото, че имуществените отношения между ищцата и ответното търговско дружество не се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, с иск по чл. 55 от ЗЗД, какъвто е предявеният от ищцата, а по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което е сторено по търг. д.№ 202/2018г. по описа на ОС - Плевен.Това представлява неправилно по своето правно естество разбиране за същността на допълнителните парични вноски, които, съгласно чл. 134, ал. 1 и 3 ТЗ, не се отразяват на капитала на дружеството и са съразмерни на дяловете на съдружниците в капитала, освен ако не е предвидено друго, каквото, в случая, не е предвидено в чл. 9.10 от приложения към ИМ дружествен договор на ответното дружество, и представляват задължения на дружеството към съдружниците, направили тези вноски.Следователно, двамата съдружници, които са били с равни дялове в капитала на ответното дружество, са имали равни права, заедно или всеки поотделно, да искат от дружеството връщане на направените допълнителни парични вноски, а при прекратяване на участието на Л. Д. като съдружник, поради смъртта му на 13.01.2018г., това негово право е преминало върху неговите наследници – ищцата и С. Д., при равни права между тях.От друга страна, според практиката на съдилищата, за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в ООД, следва от актива на счетоводния баланс да се вземат стойността на дълготрайните материални активи/ДМА на дружеството (напр. земя, сгради), на другите нематериални активи и на краткотрайните материални активи, а от пасива – задълженията на дружеството, с изключение на собствения капитал, резерви и финансов резултат, а, по арг. от чл. 134, ал. 3 от ТЗ, допълнителните парични вноски подлежат на връщане и не са част от капитала на дружеството.Тъй като същите съставляват заемни средства, по правило, те са част от дружествения пасив, т. е. съществуващо задължение на дружеството, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода – т. 4.2 от Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия/НСФОМСП. По тази причина, при изчисляване на дружествения дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, допълнителните парични вноски в действителност формират една част от дългосрочните задължения на дружеството и не могат да са част от присъдения дружествен дял при уреждане на имуществените отношения между страните по търг. д.№ 202/2018г. по описа на ОС - Плевен.

Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното въззивно решение са допуснати следните съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Не са обсъдени двете заключения на вещото лице по делото обстойно и в съответствие с действителното им съдържание и смисъл, както и направените от експерта уточнения в отговорите и поясненията при доклада на заключението си в СЗ на 03.06.2021г.;Пропуснато е да се отчете действителното съдържание на израза „част от присъдения дял“ в допълнителното/второто заключение и дадените от вещото лице пояснения, което е особено съществено, защото по този начин са неправилно интерпретирани съдържанието и смисълът на заключението на вещото лице в тази насока и въззивният съд е достигнал до неправилен заключителен извод за същността на допълнителните парични вноски, тяхното счетоводно отчитане, както и по въпроса по какъв начин тези парични вноски, представляващи задължения на дружеството към съдружниците, участват, като част от пасива на баланса на ответното дружество, във формирането на дружествения дял; Въззивният съд, макар да е приел от фактическа страна, въз основа на заключението на вещото лице, че внесените от съдружниците суми по сметка 493 със салдо 143 647лв. под формата на допълнителни парични вноски са взели участие в статиите на пасива по счетоводния баланс на ответното дружество към 31.01.2018г., като надлежно осчетоводени суми, е извел от това изцяло неправилен и необоснован извод, че тези суми са част от присъдения дружествен дял на ищцата по т. д.№ 2020/2018Г.по описа на ОС - Плевен.Според касатора, въззивният съд просто не е разбрал, че салдото от 143 647лв. по сметка 493 от баланса е част от пасива, който е бил изваден от актива на дружеството (при определяне на дружествения дял), и, следователно, тази сума не е и няма как да е била част от присъдените суми по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ по посоченото търговско дело Не са обсъдени задълбочено съществените факти по предмета на спора и доводите и съображенията на касатора за тях.Въззивният съд е следвало да вземе предвид, че салдото по сметка 493 от баланса на дружеството е основата, на която е следвало да се преценява основателността на претенцията на касатора по размер, като съобрази, че по никакъв начин по делото не е установено в равностойността на присъдения на касатора дружествен дял по търг. д.№ 202/2018г. по описа на ОС - Плевен да е включена първоначално претендираната по делото сума 55 540лв., представляваща половината от подлежащите на връщане сума от 111 080лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е необосновано.Налице е вътрешно противоречие в мотивите, което е довело до необосновани изводи, тъй като, от една страна, е прието, че макар по делото да не е представено решение на ОС на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски, няма спор, че такива са били направени, че същите представляват заемни средства за осъществяване на стопанската дейност на дружеството и за тях е възникнало безсрочно парично задължение на дружеството спрямо съдружниците, а, от друга страна, че допълнителните парични вноски са част от присъдения на ищцата дружествен дял, тъй като са взели участие в статиите на счетоводния баланс към 31.01.2018г., като надлежно осчетоводени суми, на базата на които е определен дружественият дял в експертизата по търг. д.№ 202/2018г. по описа на ОС - Плевен. Предвид посоченото противоречие, очевидно въззивният съд не е съобразил, че няма как суми, които представляват заемни средства за дружеството и са осчетоводени в пасива на баланса, в същото време, на тяхна база, да се определя дружественият дял по посоченото дело.Касаторът поддържа, че въззивният съд е направил смешение на понятията за актив и пасив в баланса на търговско дружество не само според вложеното по смисъл и съдържание в заключението на вещото лице, но и в счетоводния смисъл на тези понятия, което е довело до неправилни крайни изводи за отхвърляне на претенцията.

В касационната жалба са изложени подробно и съображения за основателността на исковата претенция.

Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение по същество, с което „КИМТЕКС-ЛС“ООД да бъде осъдено да заплати на С. Л. Д. сумата 33 340.50лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на ИМ – 23.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща половината от подлежащите на връщане допълнителни парични вноски в размер на 111 080лв., внесени приживе на „КИМТЕКС-ЛС“ООД от Л. Г. Д., като съдружник, починал на 13.01.2018г.

Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по ал. 2, предл. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с разрешаването от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на следните формулирани въпроси:

1.Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приеме част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема? Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения по този въпрос са в противоречие със задължителната практика на ВС в тълкувателни решения и в противоречие с практиката на ВКС: ТРОСГК № 1/04.01.2001г. и постановените по чл. 290 от ГПК решение № 212/01.02.2012г. по т. д.№ 1106/2010г., II т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д.№ 921/2010г.IVг. о.., решение № 157/08.11.2011г. по т. д.№ 823/2010г. II т. о., решение № 344/21.09.2012г. по гр. д.№ 862/2011г. IV г. о., решение № 127/05.04.2011г. по гр. д.№ 1321/2009г. IVг. о., решение № 127/05.04.2011г. по гр. д.№ 1321/2009г. IVг. о.,решение № 554/08.02.2012г. по гр. д.№ 1163/2010г. IV г. о., решение № 194/18.06.2013г. по гр. д.№ 1100/2012г. IV г. о., решение № 214/15.03.2017г. по гр. д.№ 112/2016г. IV г. о. и решение № 94/29.03.2014г. по гр. д.№ 26232013г. IV г. о.Поддържано е от касатора, че, според цитираната съдебна практика, и при действащия ГПК въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви, като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 235, ал. 2 Г, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията и оспорванията на страните.При осъществяване на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правни изводи следва да са обосновани.Освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивно обжалване, тъй като липсата на правен интерес от обжалване на постановения в полза на страната първоинстанционен съебен акт не може да ограничи въззивното произнасяне до едностранната защита на въззивника, независимо и въпреки надлежно въведените с ИМ, респ. в преклузивния срок по чл. 131 ГПК за отговор на ИМ, доводи и възражения на противната, с положение на въззиваема и необжалваща самостоятелно страна.Посочените разрешения се поддържа са в пълно съответствие с приетото в мотивите на т. 2 Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма.

2.Каква е според разпоредбата на чл. 134 от ТЗ правната същност и съдържание на допълнителните парични вноски, направени от съдружниците в ООД? Представляват ли допълнителните парични вноски част от равностойността на дружествения дял, подлежащ на изплащане на наследниците на съдружник, който, поради своята смърт, е прекратил участието си в ООД, при уреждане на имуществените отношения по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ?

Поддържано е от касатора, че дадените от въззивния съд разрешения по тези въпроси са в противоречие с решение № 10/10.09.2012г. по т. д.№ 502/2010г. II т. о., решение № 64/09.06.2009г. по т. д.№ 504/2009г. II т. о., решение № 100/07.02.2013г. по т. д.№ 665/2011г. I т. о., решение № 466/30.06.2008г. по т. д.№ 112/2008г. II т. о., решение № 224/10.09.2010г. и решение № 273/04.10.2012г., постановени по т. д.№ 765/2008г.

Твърдяната от касатора очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, е обоснована с доводи за постановяване на въззивното решение contra legem до степен, при която материално-правният закон - чл. 125, ал. 3 и чл. 134 от ТЗ, е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; за извършени от въззивния съд смешения на понятия от текстовете на чл. 125, ал. 3 и чл. 134 от ТЗ не само според вложеното в нормите, но и в общоприетия им смисъл, както и за грубо нарушаване на правилата на формалната логика при извършването на решаващите изводи, свързани с правната същност и съдържание на допълнителните парични вноски по см. на чл. 134, ал. 1 от ТЗ и със съдържанието и равностойността на дружествения дял.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от „КИМТЕКС-ЛС“ООД, в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се и доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема следното:

Постъпилата касационна жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, редовна е по съдържание и приложение и е изпълнена процедурата по чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК.

В обжалваното въззивно решение е прието следното: Ищцата С. Д. е дъщеря на Л. Г. Д., починал на 13.01.2018г., чийто единствени наследници по закон са тя и преживялата съпруга С. Д.. Л. Г. Д. и съпругата му С. Д. са били съдружници в ответното търговско дружество с ограничена отговорност, с равно дялово участие.На 25.01.2018г. Л. Г. Д., е заличен като съдружник, поради смъртта му.От неоспореното основно заключение на СИЕ по делото с в. л.Т. И., е прието за установено, че за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г. е внесена сума в общ размер 257 000лв. по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса“, както и по кредита на счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ на ответното дружеството, а за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. е внесена сума в общ размер 31 000лв..; счетоводна сметка 493 не е заведена аналитично/поименно, за вносител на сумите в ПКО е посочена М.И.-счетоводител на ответното ТД, като правно основание е посочено „за стопански цели“; в счетоводството на ответното дружество не се съдържат данни кой е предоставил тези суми, а счетоводителката е пояснила писмено пред вещото лице, че сумите са й били предоставени от собствениците; на съдружника С. В., по банков път, са възстановени общо 85 353лв., а на съдружника Л. Д., по касов път – 59 000лв., като салдото по счетоводна сметка 493 към 31.01.2018г. е в размер на 143 647лв., като посоченото салдо е прието да е потвърдено и от неоспореното допълнително заключение на СИЕ по делото при изследване на представените с ИМ отчети на паричните потоци за периода 2011г.-2017г.Обсъден е отговорът на вещото лице при изпълнение на допълнителната задача, че внесените суми по сметка 493 „Разчети със собственици“ от 2015г. до 2017г., както и възстановените суми за същия период, отразени в обобщената таблица, са взели участие в статиите на счетоводния баланс към 31.01.2018г., като надлежно осчетоводени суми, на база на които е определен дружественият дял в експертизата по търг..д.№ 202/2018г. на ОС - Плевен.Прието е, че от неоспорените основно и допълнително заключение на СИЕ по делото е установено, че направените допълнителни вноски на съдружниците по чл. 134, ал. 1 ТЗ са в размер на 143 647лв.Тъй като сметка 493 не е водена аналитично и не е заведена поименно; в ПКО като вносител на сумите е посочена М.И. - счетоводител на ответното търговско дружество, а салдото по тази сметка представлява част от пасива на баланса, на база на който е определен дружественият дял по търг..д.№ 202/2018г. на ОС – Плевен, е прието, че сумата 143 647лв. е част от присъдения дружествен дял на ищцата по т. д. № 202/2018г. на Плевенския окръжен съд. Крайните изводи за отхвърляне на иска са основани на мотиви, че имуществените отношения между страните не се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, какъвто е предявеният, а - по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което е извършено по търг. д.№ 2902/2018г. по описа на ОС - Плевен.

При извършената от касационния съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното въззивно решение се констатира, че дадената неправилна правна квалификация – чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вместо чл. 134 ТЗ, не се отразява на допустимостта на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото, изведен от въведеното от ищцата основание и заявения петитум.

С оглед поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав приема следното.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, 5предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение:

За да е очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежки пороци, които да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Порокът на въззивния акт е необходимо да е установим пряко и единствено от неговото съдържание, без извършване на анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, а да е изводим от мотивите на обжалвания съдебен акт.Очевидна неправилност би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения; при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка; при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод, както и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертани от доказателствата.Очевидната неправилност изисква обосноваването й от касатора, а не служебното й установяване от съда.При това тя би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба (в т. см. определение № 38/20.01.2021г. по т. д.№ 765/2020г., ТК)

В касационната жалба не е посочено кои точно мотиви касаят доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение.Ако условно се приеме, че касаят мотивите, че сумата 143 647лв. е част от присъдения дружествен дял на ищцата по т. д. № 202/2018г. на Плевенския окръжен съд, същите са фактически, изведени при обсъждане на доказателствения материал по делото и от тях е неизводимо извършването им при прилагане на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 и чл. 134 от ТЗ от въззивния съд в смисъл, различен от действително вложения или в техния обратен, противоположен смисъл“, според поддържаното, или извършването им при грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Неправилността, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, доводът за неправилност на посочените мотиви не може да обоснове допускането на касационно обжалване, а съставлява касационно основание, което обаче може да бъде преценявано от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материално-правен и/или по процесуално-правен въпрос/въпроси, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи по делото(а не възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата по делото) – основен селективен критерий за допускане на касационно обжалване, както и този въпрос/въпроси да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС, постанови при усл. на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн.ДВ бр. 59 от 22.07.1994г.(отм.), с тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК - допълнителен селективен критерий .

Първият формулиран от касатора въпрос е процесуално-правен, касае правомощията на въззивната инстанция и в този смисъл е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но за него не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, според която непосредствена цел на въззивното производство и при действащата процесуална уредба е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на тази на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК; в случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, в какъвто смисъл са посочените от касатора и служебно известните на настоящия съдебен състав ( решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и други).

Тъй като, в случая, въззивният съд, при спазване на посочената практика на ВКС, е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. заключенията на вещото лице и обясненията му, както и наведените от страните твърдения, възражения и оплаквания и е формирал собствени изводи, въззивният съд не се е произнесъл по формулирания в изложението процесуално-правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.

Другите два въпроса, които са материално-правни, покриват основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като, са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите правни изводи, че имуществените отношения между страните се уреждат по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което е извършено по търг. д.№ 2902/2018г. по описа на ОС – Плевен, но не покриват допълнителния селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК са неотносими към предмета на спора.Така, цитираното решение № 10/10.09.2012г. по т. д.№ 502/2010г. II т. о. е как следва да бъде счетоводно отразено остатъчното задължение на дружеството по договор за банков кредит; решение № 64/09.06.2009г. по т. д.№ 504/2009г. II т. о. е по каква цена се изчисляват активите при определяне размера на дружествения дял и за разликата между дружествен дял и ликвидационен дял, решение № 224/10.09.2010г., постановено по т. д.№ 765/2008г., е за методиката при определяне на паричната равностойност на дружествения дял и за материалната доказателствена сила на междинния счетоводен баланс, а решение № 100/07.02.2013г. по т. д.№ 665/2011г. I т. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК, са, че направената първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с ограничена отговорност не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ и не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, I отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 01.12.2021г., постановено по възз. т.д.№ 289/2021г. по описа на Апелативен съд - В. Т. Г и ТК, втори състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ