Р Е Ш Е Н И Е№ 66София, 27.04.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 496/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Д. от [населено място] срещу решение № 2556 от 20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2770/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-8 състав решение № 1512 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 15335/2017 г., предявеният от ЗК „Л. И“ АД, [населено място] срещу К. Р. Д. от [населено място] регресен иск с правно основание чл. 81 ЗЗ отм. е уважен за разликата над сумата 6 000 лв. до размер на сумата 30 000 лв.

С определение № 717 от 22.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената негова част по въпроса: Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Оното оплакване е срещу извода на въззивния съд, че вземането не е погасено по давност. Според касаторката, този извод е направен в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 3/2016 г., като не е съобразено обстоятелството, че към момента, когато е поискано увеличение на иска до пълния дължим размер...